Определение № 3705 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1342/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Л. Л. Т. и А. С. Т., подадена чрез процесуалния представител адв. Н. С., против въззивно решение № 1559/02.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1905/2022 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 2363/15.07.2022 г. по гр. д. № 13736/2021 г. на Районен съд - Варна / погрешно посочено като решение на Окръжен съд - Варна, порок поправим по реда на чл. 247 ГПК/, в обжалваните части, с които: 1. е отхвърлен иска на Л. Л. Т. за осъждане на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД да й заплати обезщетение за неимуществени вреди за причинени болки и страдания вследствие осъществена трудова злополука на 09.02.2021 г. в [населено място], Електрическа подстанция „Девня 1“, при която е настъпила смъртта на съпруга й С. А. Т., починал на 21.03.2021 г., за разликата над присъдената сума от 50 000 лева до претендираните 120 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от осъществяване на трудовата злополука – 09.02.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ и 2. е отхвърлен иска на А. С. Т. за осъждане на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД да й заплати обезщетение за неимуществени вреди под формата на причинени болки и страдания вследствие осъществена трудова злополука на 09.02.2021 г. в [населено място], Електрическа подстанция „Девня 1“, при която е настъпила смъртта на баща й С. А. Т., починал на 21.03.2021 г., за разликата над присъдената сума от 40 000 лева до претендираните 120 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от осъществяване на трудовата злополука – 09.02.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ. С решението са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове до пълните предявени размери от 120 000 лева за всяка една от ищците. Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правните въпроси: 1. „Неизпълнението от страна на работодателя на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и непровеждането на задължителен инструктаж при извършване на специфични трудови операции, извън кръга на обичайните трудови задължения, изключва ли съпричиняването от страна на работника или служителя при настъпване на трудова злополука?“; 2. „По какви критерии се преценява налице ли е „груба небрежност“ от страна на пострадалия работник, когато трудовата злополука е настъпила вследствие на действия и бездействия от страна на други работници и служители на работодателя?“ и 3. „При определяне размера на съпричиняване, длъжен ли е съдът да изложи мотиви и по отношение на неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, както и по отношение поведението на други работници и служители, вследствие на които е настъпила трудовата злополука?“. Сочат противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 977/14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 202/12.12.2014 г. по гр. д. № 1298/2014 г. на ВКС, III г. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, подаден чрез юрк. Г. К., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa от надлежни страни, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение е прието, че злополуката, настъпила на 09.02.2021 г., при която С. Т. е получил травматични увреждания, изразяващи се в обгорявания на тялото от 42 %, вследствие на които е починал на 21.03.2021 г., е трудова по смисъла на чл. 55 КСО, тъй като е станала през работно време и при изпълняване на задълженията му като заварчик в ответното дружество ,поради което с разпореждане от 28.04.2021 г.е призната за такава. Установено е от събраните по делото доказателства, че на 09.02.2021 г. пострадалият е бил част от бригада, наред с П. М., И. И. и В. Б. за изпълнение на задача свързана с проверка на релейната защита на килии № 16 и № 20, започнала в 9,20 часа по повод подготвянето им за 72-часови проби във връзка с бъдещото им пускане под напрежение. Съгласно приетата СТЕ килия № 16 и килия № 20 са били в процес на изграждане и не са били включени под напрежение. От гласните доказателства е установено,че за изпълнение на задачите си бригадата е била инструктирана от дежурния – Н. Н., а по отношение на С. Т. е проведен и допълнителен инструктаж по повод на работата му на втория етаж пред килия № 16. Същите кореспондират и на останалия събран доказателствен материал, в частност на неоспорените записвания в дневниците за извършени работи без наряд и дневника за ежедневен резултат, в съдържанието, на които е видимо, че са положени подписи от всички членове на допуснатата до работа бригада, включително и от пострадалия. С. Т. е изпълнявал работа на втория етаж, но е намерен на пода на килия № 18, която е била под напрежение и е горяла. Пожарът е бил загасен от останалите членове на бригадата. Съгласно допълнителната СТЕ след оглед на място е установено, че килия № 18, която е била под напрежение се намира между килии № 16 и № 20. Експертът е посочил, че всяка килия е оградена с метална мрежа, както и че вратата се намира от задната страна и се заключва с механични ключалки и електомагнитна ключалка работеща с електрическо резе. Вещото лице е установило, че механичната ключалка се отключва с механичен ключ, а електромагнитната с доближаване на устройство /бобина/. Пояснява, че когато килията е под напрежение елекромагнитната ключалка ще отключи електрическото резе при доближаване на бобината, както и че е възможно с инструмент електрическото резе да бъде отворено и без да е отключена елекромагнитната ключалка по електрически начин. При тези данни въззивният съд е приел, че пострадалия е напуснал работното си място, доколкото е бил намерен на пода, навлязъл от кръста надолу в килия № 18, което поведение представлява нарушение на чл. 51 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, според която се забранява самоволно извършване на работи или разширяване на работните места и обема на работата извън определените с нареждане или наряд. Изложил е, че служителят е бил квалифициран с V – та квалификационна група, като на 03.12.2020 г. успешно е преминал изпит за периодична проверка на знанията по поставени въпроси, включващи и изисквания към работещите за безопасност и здраве при работа, организационни мерки за безопасност, технически мерки за осигуряване на безопасност при работа и др. Това се потвърждава и от изложеното от вещото лице, че за разкачването на кабелите от шкафа към килия № 16 не е било необходимо навлизането в зоната на други килии разстоянието, между които е около 2-3 метра, както и че пострадалият предходния ден преди инцидента е извършвал дейности по същите килии. С горепосоченото си поведение пострадалият не е изпълнил задълженията си по чл. 51 от Правилника, а именно: да не извършва самоволно дейности и да разширява периметъра на работното място. Именно навлизането в килия № 18 е способствало настъпването на вредоносния резултат. Килиите под напрежение, каквато е била и килия № 18 са заключени, оградени са със заключена врата, която наред с механичното заключване е снабдена с електромагнитната блокировка. Експертът изрично е посочил, че е невъзможно електромагнитната блокировка на килия под напрежение да бъде изключена от оперативната зала на подстанцията. Затова и доколкото липсват доводи, а и доказателства за индикация в оперативната зала на светеща лампа, че килия № 18 е отворена, то не може да се приеме, че същата е била отворена. Налага се изводът, че служителят е преодолял защитите на килия № 18, след което е навлязъл в поставената под напрежение килия. С тези действия, служителят С. Т. е способствал за настъпване на увреждането. Същият като дългогодишен служител, с над 20 години трудов стаж при този работодател, с висока квалификация от V- та степен, не би могъл да не е наясно с правилата за безопасност на труда, за които успешно е и издържал изпит три месеца преди настъпването на инцидента. Същите правила за безопасност са част и от ежедневната му дейност, както и са обхванати от длъжностната му характеристика. Като служител с дългогодишен опит и висока професионална квалификация, същият е бил наясно с електромеханичната блокировка на врата на килия № 18, поставена под напрежение, респективно способите за разблокирането й, описани и от вещото лице по СТЕ. Със самоволното навлизане в килия № 18, която е била под напрежение, пострадалият е нарушил и разпоредбата на чл. 237, ал. 1, т. 3 от Правилника, ценена във връзка с чл. 33 ЗЗБУТ, като е преодолял въведените от работодателя средства за защита на килиите под напрежение и по този начин е проявил груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ във връзка с опазване на здравето си и е съпричинил вредоносния резултат. Въззивният съд е посочил обаче, че при определяне на процента на съпричиняване следва да бъде съобразено и поведението на работодателя, респективно и на неговите служители. Допускащ до работа се явява дежурният Н. Н., който на основание чл. 57, ал. 1 и чл. 58, ал. 2, т. 4 от Правилника, носи отговорност за правилното и точно изпълнение на записаните в наряда мерки за подготовка на работно място, включително и поставянето на предупредителни табели и ограждения, както и допускащият да инструктира отговорния ръководител, както и членовете на бригадата по условията на работата и да посочи границите на работното място и частите, намиращи се под напрежение, местата на поставените заземители, ограждения, табели и други знаци. Същата разпоредба следва да бъде тълкувана във връзка с общата разпоредба на чл. чл. 149, ал. 1 и ал. 2 от Правилника, според която постоянните ограждения на килиите, съседни или срещуположни на работното място, се окачват с табели „Стой! Високо напрежение“, като извършващият подготовка следва да разположи временни заграждения, където не е разрешено преминаването, върху които също следва да се разположат табели „Стой! Високо напрежение“, които табели следва да бъдат обърнати към страната на работното място. Допускащия до работа следва да заведе бригадата до работното място, да провери квалификацията им, да изпълни указанията за безопасност и потвърди същите, да инструктира отговорния ръководител, изпълнителя на работа и членовете на бригадата за условията на работа и да посочи границите на работното място, както и да посочи частите на уредбата, които са под напрежение, и да докаже на бригадата отсъствието на напрежение чрез допиране с ръка, съответно да предаде работното място на изпълнителя и връчи съответните документи свързани с наряда. Н. Н. е завел членовете на бригадата до работното място, като е провел инструктаж. Общото изискване за даването на указания за безопасност не би могло да доведе до извод за липсата на задължение на допускащия по обезопасяване на работното място с табели и ограждения, произтичащо от изпълнение на задълженията по чл. 149, ал. 1 и ал. 2 от Правилника. Именно липсата на поставени табели във връзка с местата на работа, респективно с неограждането на работното място по начин, непозволяващ на служителя да го напусне е способствало за настъпването на вредоносния резултат от страна на допускащия до работа служител у дружеството - работодател на починалия. В обобщение нарушението на формулираното в чл. 127, ал. 1 т. 3 КТ като задължение за създаване на нормални условия за изпълнение на възложената работа на работника или служителя чрез осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда е способствало настъпването на вредоносния резултат. Релевантно в случая е обстоятелството, че дори работодателят чрез негови служители да не е изпълнил задълженията си за поставяне на табели, следва да бъде отчетено, че преместваемите табели и временните ограждения биха могли да създадат пречки, но не и да възпрепятстват с категоричност служителя самоволно да напусне работното място. При съпоставянето на причините, довели до увреждането е прието, че вредоносният резултат е настъпил при значителен обективен принос от страна на пострадалия, поради което процентът на съпричиняването от страна на С. Т. е в размер на 50 %, респективно 50 % за работодателя. След преценка на възрастта на преживяла съпруга – Л. Т. - 57 г. към момента на увреждането, интензитета на претърпените болки и страдания след злополуката, болничния престой като придружаващо лице на съпруга й, денонощното обслужване на съпруга й в тежкото здравословно състояние, в което се е намирал, повече от месец и половина, представляващо друг стресогенен фактор, изживените физически и емоционални страдания, приемът на болкоуспокояващи, затварянето в себе си, хиперточният шок, изживян в деня на злополуката, смущенията в съня, социалната й изолация, внезапността и невъзвратността на загубата на изключително близък човек, с който са били изградили сплотено семейство и са живели в общо домакинство, работоспособността на съпруга й, както и икономическото състояние в страната, съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 100 000 лева. Същото следва да бъде редуцирано до сумата в размер на 50 000 лева,с оглед определения размер на съпричиняване от 50 %, до която всъщност искът е уважен. При определяне размера на неимуществените вреди на А. Т., съдът е отчел възрастта й към момента на настъпване на смъртта на баща й - 27 г., настъпилата промяна в характера и поведението и затварянето в себе си, социалното й изолиране, продължило няколко месеца до лятото, когато е започнала да комуникира със своите колеги, но не по такъв начин, както преди смъртта, емоционалното отражение на загубата, безвъзвратността и впезапността на загубата й, както и при отчитане на обществено-икономическите условия към момента на настъпване на злополуката и е определил, че справедливото обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди е в размер на 80 000 лева. Същото след приспадане на определения процент на съпричиняване е редуцирано на 40 000 лева, до която сума искът е уважен. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Поставените от касаторите в изложението въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е неотносим, доколкото по делото не е установено поддържаното от касаторите – пострадалият да е изпълнявал по нареждане на работодателя задача, извън кръга на обичайните си трудови задължения. Вторият и третият правни въпроси са обусловили правните изводи на съда, но не са решени в противоречие с посочената от касаторите практика на ВКС и ВС. Константна е съдебната практика, че в хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ съдът трябва да изследва точно обективното съотношение на приноса на пострадалия, както и да изясни в какво се проявява грубата небрежност- кои действия са извършени при липса на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност.Когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е несъмнено ясно, че определени негови действия могат до доведат до злополука, увреждаща здравето му.Когато работодателят е могъл да предприеме съответни мерки за техническо обезопасяване на работното оборудване, които да избегнат конкретен риск, но вместо това е разчитал главно на инструкции и механизми, зависещи единствено от дисциплината, самоконтрола, уменията и опита за работа, това има значение съответно за намаляване или увеличаване на отговорността му при съпричиняване поради груба небрежност .Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която не е абстрактно понятие, след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства – характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. /решение № 290/18.11.2015 г. по гр. д. № 15/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 159/15.01.2018 г. по гр. д. № 251/2017 г. на ВКС, III г. о.,решение № 86/06.06.2017 г. по гр. д. № 3856/2016 г., на ВКС III г. о./. Въззивният съд е процедирал в съответствие с даденото в практиката разрешение в пълно съответствие с тълкуването на правните норми на чл. 201, ал. 2 КТ и чл. 52 ЗЗД. Изложил е обосновани мотиви защо приема, че пострадалият С. Т. е допуснал груба небрежност и е способствал за настъпване на увреждането - осъществил е нарушения на чл. 51 от Правилника – самоволно е извършил дейности, които не са му били вменени и е разширил периметъра на работното място и на чл. 237, ал. 1, т. 3 от Правилника, ценена във връзка с чл. 33 ЗЗБУТ, като е преодолял въведените от работодателя средства за защита на килиите под напрежение. Укоримостта на поведението се затвърждава и от обстоятелството, че се касае за дългогодишен служител на предприятието с опит и необходимата професионална квалификация, за да не допусне описаните нарушения на правилата за безопасност. Вина за настъпването на злополуката има и работодателя, който не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд - не е поставил обезопасителни табели на местата затова и не е оградил работното място по начин, непозволяващ на служителя да го напусне, поради което процентът на съпричиняването е определено в размер на 50 % от страна на С. Т., респективно 50 % за работодателя. Предвид изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторите следва да заплатят разноски на ответника по касация – юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определени съгласно чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25а, ал. 3 Наредбата към ЗПрП. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.