Определение № 472 от 29.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Професионална гимназия по хранително-вкусови технологии „Проф. д-р Г. П.”, [населено място], приподписана от адвокат Ц. И. против въззивно решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-б въззивен състав от 18.05.2011 г., постановено по гр. д. № 14739/2010 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд, 52 състав от 15.10.2010 г., постановено по гр. д. № 23509/2010 г., с което е признато за незаконно уволнението на Любов И. А. ЕГН [ЕГН] и е отменена заповед № 346/18.02.2010 г., с която на Любов И. А. е наложено наказание „дисциплинарно уволнение”; възстановена е Любов И. А. на предишната работа „учител” в Професионална гимназия по хранително-вкусови технологии „Проф. д-р Г. П.”, [населено място] и последната е осъдена да заплати на Любов И. А. обезщетение по чл. 225, ал. 1 ГПК в размер на сумата 2 074.95 лв. за оставане без работа за периода 13.05.2010 г. – 22.09.2010 г. със законна лихва от 21.05.2010 г. и разноски по делото 231.42 лв. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът е посочил основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовал се е на Р. № 204/17.04.2003 г. по гр. д. № 2941/2001 г., ВКС, ІІ г. о. и на Р. № 1803/18.12.2001 г. по гр. д. № 24/2001 г., ВКС, ІІІ г. о., касаещи императивните изисквания на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ. Основанието за допустимост обосновава с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни норми, обуславящи решаващите изводи на съда, а именно: чл. 195, ал. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е решил въпроса с приложението на чл. 195, ал. 1 КТ, като е приел, че работодателят не е доказал от субективна страна визираните в процесната заповед нарушения. За ответника по касация Л. И. А. е подаден писмен отговор от адвокат Е. Т. и от адвокат Р. С.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна. Претендират се направените по делото разноски с писмения отговор на адвокат Е. Т.. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното: Въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение отговаря на формалните изисквания на закона: на чл. 194, ал. 1 КТ-наказанието е наложено в срок, като нарушенията са станали известни на работодателя през първата половина на м. февруари, а заповедта е връчена при отказ на 22.03.2010 г.; на чл. 193, ал. 1 КТ-спазено е изискването да се поискат обяснения относно описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, както и на чл. 195, ал. 1 КТ- нарушенията на трудовата дисциплина са индивидуализирани в заповедта. За да признае, че ищцата е незаконно уволнена въззивният съд е приел, че описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина не са доказани съобразно разпределената на ответника от първоинстанционния съд доказателствена тежест. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос от значение за изхода на делото, който да е обуславил правните изводи на въззивния съд и да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Неизпълнението на това изискване само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване. С изложението към касационната жалба на касатора не е формулиран правен въпрос по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с разясненията с т. 1 от цитираното тълкувателно решение. Посочените разпоредбите на чл. 195 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ не са свързани с правен въпрос от значение за изхода на делото, който да е обусловил решаващата воля на въззивната инстанция. Не са налице и изискванията на специалното основание на т. 1 от чл. 280, ал. 1 ГПК въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Посочени са и са приложени съдебни решения на съдебни състави на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./, които са израз на трайната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ, но прилагането на тази разпоредба не е от значение за изхода на делото и не е обусловила решаващата воля на съда. При този изход на делото на ответника по касация следва да се присъди сумата 250 лв. за направените по делото разноски-заплатен хонорар на един адвокат по договор за правна защита и съдействие серия А, № 0154457/8.11.2011 г. При това положение Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение