Определение № 263 от 30.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1236/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 5520/16.01.2020 г. на Д. Д. У., подадена чрез пълномощника адв. Д. С., срещу въззивно решение № 7795/18.11.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 343/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на решение № 514870/24.10.2018 г., постановено по гр. д. № 43216/2016 г. по описа на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от Д. Д. У. против „Юробанк България“ АД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Д. Д. У., извършено със Заповед № 1995/14.05.2016 г., издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата 4 917.95 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 31.05.2016 г. до 30.11.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2016 г., до окончателното й изплащане. В тежест на касатора са възложени и сторените от ответната страна разноски в двете съдебни инстанции в размер на 638.36 лв. В останалата част, с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над сумата 4 917.95 лв. до пълния предявен размер 5 901.54 лв., първоинстанционното решение не е било предмет на въззивна проверка. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на въззивното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски по делото. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1./ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи, изложени в отговора на въззивната жалба, които са от значение за формиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви?“ – сочи се противоречие с ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I ТО, решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II ТО и др.; 2 ./ „Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, с което отхвърля предявените искове на ищеца, въпреки че в съдебния си акт е констатирал липса на конкретни правнорелевантни факти, които са били в тежест на работодателя – ответник при доказване на законоустановения ред за прекратяване на трудовото правоотношение?“ – сочи се противоречие с ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 34/22.02.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г. на ВКС, II ГО, решение № 37/29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на ВКС, I ГО, решение № 115/15.08.2016 г. по т. д. № 3428/2014 г. на ВКС, II ТО и др.; 3./ „Кои са критериите, на които следва да отговаря организационно-обособена структура от предприятието на работодателя, за да се дефинира като „част от предприятието“ в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ?“ – сочи се противоречие с решение № 144/08.08.2016 г. по гр. д. № 122/2016 г. на ВКС, IV ГО, решение № 329/13.07.2011 г. по гр. д. № 1073/2010 г. на ВКС, IV ГО и решение № 187/28.07.2015 г. по гр. д. № 4168/2014 г. на ВКС, IV ГО; 4./ „Налице ли е „закриване на част от предприятието“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. второ КТ, когато работодателят извършва реорганизация на дейността си, състояща се от закриване на офиси, сливане, разделяне и др. на отдели или други поделения на дружеството, които водят до намаляване на заетия персонал?“ – сочи се противоречие с решение № 144/08.08.2016 г. по гр. д. № 122/2016 г. на ВКС, IV ГО, решение № 653/25.10.2010 г. по гр. д. № 1854/2009 г. на ВКС, III ГО, решение № 526/30.06.2010 г. по гр. д. № 1643/2009 г. на ВКС, III ГО; 5./ „Налице ли е „закриване на част от предприятието“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, когато дейността, осъществявана от закритото звено, продължава да се осъществява от друго звено на предприятието работодател?“ – сочи се противоречие с решение № 144/08.08.2016 г. по гр. д. № 122/2016 г. на ВКС, IV ГО, решение № 653/25.10.2010 г. по гр. д. № 1854/2009 г. на ВКС, III ГО и определение № 924/18.12.2017 г. по гр. д. № 1986/2017 г. на ВКС, III ГО; 6 ./ „Длъжен ли е работодателя да извърши подбор при закриване на отделно звено, когато в оставащите структурни звена на предприятието в същото населено място съществуват длъжности за същите или несъществено отличаващи се трудови функции?“ – сочи се противоречие с решение № 100/05.04.2011 г. по гр. д. № 701/2009 г. на ВКС, IV ГО, решение № 179/20.10.2015 г. по гр. д. № 5408/2015 г. на ВКС, III ГО, определение № 504/31.05.2018 г. по гр. д. № 1128/2018 г. на ВКС, IV ГО и др. Ответната страна по жалбата - „Юробанк България“ АД, представлявано от изпълнителния директор Д. Ш. и прокуриста М. В., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт М. В., изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява процесуално допустима. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Въззивният съд е приел за установено, че между ищцата и ответното дружество е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало през 2008 г. по силата на трудов договор от 18.07.2008 г., сключен с „Алфа Банка – клон България“, уредено по правилата на чл. 123, ал. 1, т. 4 КТ след извършеното на 29.02.2016 г. прехвърляне на търговското предприятие на „Алфа Банка – клон България“ на „Юробанк България“ АД, по което считано от 07.03.2016 г. ищцата Д. Д. У. е заемала длъжността „специалист, банка – офис супервайзър“ в „Юробанк България" АД, с място на работа: „Юробанк България“ АД, „Алфа Банка – клон България", "506 – офис Дупница". Прието е, че трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя – ответник със Заповед № 1995/14.05.2016 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ – „поради закриване на част от предприятието”, считано от 31.05.2016 г., при неспазен срок на предизвестие от работодателя. За безспорно по делото е прието, че Управителният съвет на ответното дружество е взел решение на 28.03.2016 г. за закриване на част от предприятието на „Юробанк България“ АД, а именно на 49 офиса на дружеството, сред които и офисът в [населено място], в който е работила ищцата. От представен по делото протокол от 22.06.2016 г. е установено, че след извършеното прехвърляне на търговското предприятие на „Алфа Банка – клон България“, ответното дружество – работодател е одобрило нова организационна структура на банката с ново звено „Алфа клон“, което се намирало под пряко подчинение на главния изпълнителен директор и председател на Управителния съвет. Въззивният съд е констатирал съобразно представено длъжностно щатно разписание на „Юробанк България" АД – клонова мрежа, и на клонова мрежа към структурната единица "Алфа банк – клон България", че към 01.03.2016 г. в [населено място] са съществували два офиса: 1/ офис „Дупница“ – част от структурната единица „Алфа Банка – клон България“, създадена в структурата на „Юробанк България“ АД, с общ щат от 5 щатни бройки, от които 4 заети – 2 щатни бройки за длъжността „банков служител, касиер“, 1 щатна бройка за длъжността „ръководител офис, банка“ и 1 щатна бройка за длъжността „специалист банка – офис супервайзър“, заета от ищцата по делото; и 2/ офис „Дупница – ФЦ132“ – част от финансовия център на „Юробанк България“ АД, съществувал преди извършеното прехвърляне, с общ щат от 7 чатни бройки, всички заети, както следва: 1 щатна бройка за длъжността „управител“, 2 щатни бройки за длъжността „специалист обслужване на клиенти“, 1 щатна бройка за длъжността „експерт индивидуално банкиране, 1 щатна бройка за длъжността „експерт индивидуално банкиране и главен специалист обслужване на клиенти“ и 1 щатна бройка за длъжността „ръководител сектор индивидуално банкиране“. С решението на Управителния съвет на „Юробанк България“ АД от 28.03.2016 г. за закриване на 49 офиса на банката, включително офис „Дупница“, е прието ново длъжностно щатно разписание от 02.06.2016 г., съгласно което в [населено място] е премахнат офис „Дупница“ и остава единствено офис „Дупница – ФЦ 132“, с общ щат от 8 щатни бройки, като в последния се открива 1 щатна бройка за длъжността „специалист обслужване на клиенти“. Прекратени са трудовите правоотношения с всички служители, наети в офис „Дупница“, с изключение на служителката М. Б. Н., която е преназначена в офис „Дупница ФЦ 132“ на посочената длъжност „специалист обслужване на клиенти“. При тези данни въззивният съд е стигнал до решаващия си извод, че всеки един от горепосочените банкови офиси притежава характеристиките на организационно обособена структура в предприятието на банката – ответник, на която е възложено осъществяването на относително самостоятелна стопанска дейност. Като доказателство за последното е счел приложените длъжностни характеристики, от които се констатира, че в щатните разписания на двата офиса съществуват различни длъжности, а оттук е направил изводът, че всеки един от офисите е извършвал самостоятелна стопанска дейност. Съобразил е и заключението по изслушаната съдебно – икономическа експертиза, установило различия не в характера на извършваната дейност в офис „Дупница“ и в офис „Дупница – ФЦ 132“, а в параметрите на предлаганите от тях банкови продукти и услуги, органът, одобряващ кредитите, както и използваните софтуерни продукти. Посочил е, че като организационно обособена единица банковият офис може да провежда относително самостоятелна политика, очертана от общата стратегия по управление на банката и одобрените от ръководството бизнес инициативи, като при преустановяване дейността на някой от офисите и неговото цялостно закриване като част от структурата на предприятието на търговеца, какъвто е и процесният случай, служителите в съответния офис подлежат на уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо КТ. Предвид разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ в тези случаи липсата на проведен подбор не води до незаконосъобразност на уволнението. При тези мотиви въззивният съд е приел за законосъобразно извършеното едностранно от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение с Д. Д. У., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Предвид съобразяване на мотивите на въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира, че въпросите, повдигнати от касатора с представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по настоящето дело, са свързани с образуваното тълкувателно дело № 5/2019 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос: „Кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или в друго населено място?“ Тълкуването, което ще бъде дадено, ще е задължително за настоящия съдебен състав, поради което производството по настоящето дело трябва да бъде спряно / съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/ 07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС / до приключване на производството по тълкувателното дело. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,