Определение № 868 от 06.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7408/2014 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на гл.юрисконсулт М.П. като процесуален представител на М. на з.х. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 11.ІХ.2014г. по в.гр.д. № 1198/2014г. Ответниците по касационната жалба [община], Л. А. П. от [населено място], [община], и „5 С. К.” ЕАД София в отговорите си по реда на чл.287 ал.1 ГПК са заели становище за недопускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ взе предвид следното: С решението си от 11.ІХ.2014г. САС е потвърдил решението на Видинския ОС от 17.ХІІ.2013г. по гр.д. № 103/2013г., с което са отхвърлени: предявеният от Държавата чрез министъра на земеделието и храните срещу Л. А..П. иск за прогласяване нищожността на основание чл.26 ал.1 ЗЗД на сделката по договор № 3/12.V.2009г. и на евентуално предявеният иск за прогласяване на относителната недействителност спрямо Д. на същата сделка поради сключването й от лице без представителна власт; предявеният от Д. срещу „5 С. К.” ЕАД ревандикационен иск относно имоти № 000371, № 000372, № 000373 и № 000374, всички в землището на [населено място], [община], и предявеният от Д. срещу [община] ревандикационен иск относно имоти № 000368 и № 000369 в землището на същото село. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ответницата П. е закупила по договор от 12.V.2009г. с министъра на земеделието и храните, представляван от директора на Областна дирекция земеделие, упълномощен с пълномощно от 23.І.2009г., земя, частна държавна собственост, съставляваща шест имота, в т.ч. имот № 000367 в землището на [населено място], представляващ стопански двор с площ 152.631 дка, за обща цена 35012лв., платими с поименни компенсационни бонове. След покупката П. разделила имот № 000367 на шест самостоятелни, като два от тях /№ 000368 и № 000369/ дарила на ответната община, а останалите четири продала на трети за спора лица, които от своя страна ги продали на „5 С. К.” ЕАД. Прието е, че ищецът не е доказал, че е бил собственик по силата на чл.10б и чл.24 ЗСПЗЗ на имота, негоден за земеделско ползване и не представляващ земя, подлежаща на възстановяване, продаден от него на ответницата П.. Възстановяването на собствеността върху земеделски земи, включително и в полза на държавата, не настъпва по силата на закона, а с конститутивни решения на ОСЗ по чл.18ж ал.1 и по чл.27 ал.1 ППЗСПЗЗ, с които се извършва индивидуализация на конкретните обекти на собственост, загубили това си качество с колективизацията, позовавайки се на ТР № 1/1997г. на ОСГК. Именно поради това земеделските земи от Д. подлежат на служебно установяване от ОСЗ /чл.45 ал.1 ППЗСПЗЗ/ с решенията по чл.18ж или по чл.27 ППЗСПЗЗ /чл.45 ал.2 ППЗСПЗЗ/, които се изпращат за актуване по установения ред /чл.47 ал.6 ППЗСПЗЗ/. Законът не предвижда изключение от този ред за възстановяване собствеността върху земи, бивши стопански дворове. Поради това, че е бивш стопански двор, процесният имот не е бил държавна собственост към момента на включването му в ТКЗС, ДЗС и др. и собствеността му е подлежала на възстановяване, тези земи стават държавна собственост само ако не са годни за земеделско ползване и собствеността им не подлежи на възстановяване в полза на бившите собственици. Правото на държавна собственост се установява с актове за държавна собственост, издавани от областния управител по предложение на министъра на земеделието и храните, и подлежат на вписване /чл.27 ал.9 и 10 ЗСПЗЗ/. Липсата на такъв А. е основание за извод, че процесния имот /респективно образуваните след разделянето му/ не е бил държавна собственост при продажбата му. Липсата на доказателства за държавна собственост не означава наличието на „ничия собственост”, защото по силата на чл.25 ал.1 ЗСПЗЗ земеделска земя, не принадлежаща на граждани, юридически лица или на държавата, е общинска собственост. Недоказването на държавна собственост върху имота е пречка за уважаване на предявените искове, защото всички твърдяни от ищеца и доказани пороци на сделката /разпореждането с нея не е извършено след търг, не е издадена заповед по чл.45а ал.2 ППЗСПЗЗ, цената не е определена по наредбата по чл.36 ал.2 ЗСПЗЗ/ се отнасят до имот, държавна собственост. Освен това относно евентуалната претенция по чл.42 ЗЗД заповедта по чл.45а ал.2 ППЗСПЗЗ е елемент от смесения фактически състав за продажба на държавен имот и не съставлява упълномощаване, то е извършено със самостоятелна сделка, материализирана в редовно пълномощно от 23.І.2009г. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК на МЗХ се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 /поради липса на практика/ по въпросите: 1. земите, които не подлежат на възстановяване и върху които Държавата запазва правото си на собственост /съгласно чл.10б ал.5 и чл.24 ал.1 ЗСПЗЗ/, вкл. държавната собственост върху земите от бившите стопански дворове, върху които са разположени сгради и/или съоръжения от тяхното имущество, както и за незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване/, произтича ли по силата на самия закон, или правото на собственост за Д. се поражда от момента на произнасяне с решение на ОСЗ по чл.45 ал.1 във вр. с чл.18ж ал.1 и чл.27 ал.1 ППЗСПЗЗ; 2. конститутивен или констативен е ефектът на решенията на ОСЗ по чл.45 ал.1 ППЗСПЗЗ във вр. с чл.18ж и чл.27 ППЗСПЗЗ за установяване на земите, останали държавна собственост, и приложимо ли е към този вид решения тълкуването на закона, дадено с ТР № 1/1997г. на ОСГК, относно решенията на ОСЗ, с които се възстановява правото на собственост на гражданите върху земеделска земя. Сочи се и произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, представя се такава. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпроса, уточнен от съда, по силата на закона или с издаването от ОСЗ на решение по чл.18ж ал.1 или чл.27 ал.1 ППЗСПЗЗ се поражда право на собственост на държавата по чл.10б и чл.24 ЗСПЗЗ върху земи от бивши стопански дворове, негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, както и по втория поставен в изложението въпрос. Въпросите са обусловили изхода на спора, а съдебна практика по тях на настоящия състав не е известна /в сочените и представени от касатора решения на състави на ВКС те не са предмет на разрешаване/. За касационното производство касаторът следва да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС на РБ 2059лв. държавна такса в едносидмичен срок от получаване на съобщението за това. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,