Определение № 546 от 05.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4423/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 4499/10.07.2025 г. по в.гр. д. № 12583/2024 г. на ГС – София, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал.1, т. 1 – т. 3 КТ. Жалбоподателят - Д. Г. Д., чрез процесуалния си представител, излага съображения за допустимост на касационното производство и за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, поради неправилно прилагане на процесуалния и материалния закон. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК ответникът в производството „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд като е отменил решение № 11075/12.10.2022г., по гр.д. № 67393/2021г. на РС – София, е постановил друго, с което е отхвърлил обективно кумулативно съединените искове, предявени от Д. Г. Д. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, искове по чл.344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № г. на двама членове на УС на ответното дружество и иск с правно основание чл.344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност - „отчетник измервателни уреди“, „О. Л. – В.“, направление „Отчитане на данни“, дирекция „М.“ и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 6 422, 61 лева – представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 16.10.2021г. до 16.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане Установено е, а и между страните не е спорно, че между страните е имало валидно трудово правоотношение, в рамките на което ищецът заемал длъжността „отчетник измервателни уреди“ в дирекция „М.“, направление „Отчитане на данните“, в регион „Регион П. и София област“, район/ОЦ „Оперативен център Л. – В.“ и с месторабота [населено място], което е било прекратено със заповед г. на двама члена на Управителния съвет на ответното дружество, с която било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за нарушения на трудовата дисциплина на основание чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ /неизпълнение на възложената работа и законните нареждания на работодателя/, чл. 187, ал. 1, т. 8, изр. 1 КТ /злоупотреба с доверието на работодателя/ и чл. 187, ал. 1, т. 10 /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение/. В процесната заповед е посочено, че дисциплинарното наказание се налага заради нарушения, които могат да бъдат обобщени в три основни групи: 1/. 20 броя изключване на GPS агента на мобилното терминално устройство при отчитане на показанията на клиентите в период от 03.02.2021г. до 21.06.2021г.; 2/. 23 броя неправилни отчети за консумирана електрическа енергия и въвеждане в мобилния терминал неточни показания за дневна и нощна тарифа в периода от 02.02.2021г. до 10.08.2021г. и извършване на това от разстояние, а не на място; 3/. шофиране на посочения в заповедта служебен автомобил с превишена скорост на 05.06.2021г. и на 07.06.2021г Въззивният съд е кредитирал заключението на приетата повторна комплексна съдебно-техническа експертиза, в която вещите лица след запознаване с функционирането на мобилното приложение „Май А.“ и на мобилното терминално устройство са констатирали, че мобилният терминал използван от дружеството е на фирма Zebra Technologies, Inc и представлява мобилен компютьр, разработен специално като корпоративен цифров асистент (EDA- enterprise digital assistant), за обработка на различии видове данни - документи, баркодове, снимки, показания на уреди и др. на място, отдалечено от офиса. При запознаване с личния картон на Д. Г. Д. вещите лице са констатирали, че на ищеца е предоставен срещу подпис терминал, с потребителско име „user“ 5422 /посочен в позиция 8 от личния картон, обективиран в заключението/. В експертизата е посочено, че GPS модула в терминалното устройство не се управлява софтуерно от системата за отчитане, но може да се изключи ръчно, като начина на изключване е подробно описан.Уточнено е, че е допустимо изключване на мобилното устройство в случаите на изтичане жизнения цикъл или повреда на електронните компоненти. При тези данни съдът е приел за неоснователно възражението на работника, че не му е било предоставено такова мобилно устройство. Прието е, че изключването на същото е осъществено от работника и конкретните моменти са установени в дружеството чрез съответната софтуерна програма. Въззивният съд е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение е надлежно връчена на работника при отказ, удостоверен от двама свидетели, както и че наказанието е наложено в предвидения от КТ срок, както и ча са взети от последния надлежни обяснение. Въззивният съд е приел, че извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, които са установени в настоящото производство, /описани в първата и втората група нарушения по процесната заповед/ съответстват по тежест на наложеното наказание. Прието е, че дисциплинарното уволнение е наложено при съблюдаване критериите по чл.189, ал. 1 КТ. Съдът е посочил, че нарушенията "неизпълнението на възложената работа", "неизпълнението на законни разпореждания на работодателя" и „злоупотребата с доверието на предприятието“ са хипотезите на нарушение на трудовата дисциплина, които законодателят е регламентирал в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 8 КТ, като същите представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина. Съобразено е и обстоятелството, че със заповед от 27.08.2021г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за допуснати от него други нарушения на трудовата дисциплина, което обстоятелства следва да се прецени като утежняващо обстоятелство при преценка на критериите и съразмерността по чл. 189, ал. 1 КТ. По тези съображения въззивният съд е отхвърлил предявените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поставя за разглеждане въпросите: следва ли с оглед разпоредбата на чл. 195, ал.2 от КТ може ли да се приеме за доказано връчването на заповед за дисциплинарно уволнение, в случаите в които свидетелите (служители на работодателя и в зависимост от него) не са установили датата, часа и мястото на връчването на процесната заповед, за която се твърди да е връчена при отказ, допустимо ли е съдът да допълва и интерпретира показанията на свидетелите, приложими ли са разпоредбите на чл. 42 и 44 ГПК за връчването на заповед за дисциплинарно уволнение, длъжен ли е съдът да обсъди заключението на вещите лице заедно с останалите доказателства по делото, може ли експерти заключения да санират липсата на други доказателства. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с Решение № 209/13.04.2011 г. по гр.д. № 1105/2010 г. на IV – г.о и Решение № 155/20.04.2015 г. по гр.д. № 6897/2014 г. на IV – г.о. Поддържа основание по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, както и основание по чл.280, ал.2 ГПК-очевидна неправилност на решението. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на соченото основание. По въпросите, свързани с необходимостта съдът да установи връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение въззивният съд не е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС. В казуалната практика на ВКС обективирана например в решение № 35 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г., IV г. о е прието, че съобразно чл. 195, ал. 2 и ал. 3 КТ, изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание поражда действие с достигане на изявлението до адресата, т. е. съобразно общите правила на ЗЗД за действие на договорите - правилата за пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора. Посочва се, че писменото изявление на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга - чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. Поддържа се разбирането, че в последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса. Застъпва се разбирането, че с достигане на изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и изявлението му е породило правно действие. В казуалната практика на ВКС обективирана и в решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 507/2009 г. на III г. о. и решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр. д. № 410/2011 г. на III г. о., е прието, че при невъзможност заповедта да бъде връчена на работника, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята за наложено от деня на нейното получаване; че за да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя; че редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 46 и чл. 47, във вр. с чл. 41, ал. 3 ГПК (отм.), сега чл. 42 и чл. 44 ГПК (при връчване чрез нотариална покана), както и съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги. В случая не е налице отклонение от посочената практика, доколкото в процесната заповед г. е била връчена на работника по реда на чл. 195, ал.2 КТ. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпросите,свързани със задължението на съда да обсъди приетите по делото заключения в съвкупност с всички събрани по делото доказателства. В практиката на ВКС се посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 195 ГПК, аналогична на чл. 157, ал.1 ГПК /отм./ вещо лице се назначава когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. Посочва се, че в изключително правомощие на съда е е, по силата на чл.202 ГПК, да възприеме или не заключението на вещото лице, независимо дали страните са направили възражения срещу него, извършвайки самостоятелна преценка за обосноваността му. Във всички случаи - възприемайки или не експертното заключение, според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, решаващият съд е длъжен да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Това му задължение е проявление на основните принципи на гражданския процес – за служебното начало и за установяване на истината, въведени съответно с чл.7 ГПК и чл.10 ГПК, чрез които законодателят е повелил на съда да следи както за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, така и да им съдейства за изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на фактите от значение за решаването му / решения по т.д. № 806/2009 г. на ІІ т.о., т.д. № 2637/2015 на II т.о., т.д.№ 408/2010 г. на І г.о. на ВКС и др. /. Съгласно задължителните разяснения в ППВС №5/1979г. съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице против своето убеждение, но когато го отхвърля, той е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, неверните, неточни или ненаучни изходни позиции, като прецени всестранно и други доказателства. В този смисъл са и постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение №58 от 13.02.2012г. по гр.д. №408/2010г. на ВКС, ГК, І г.о., Решение № 241 от 23.10.2013г. по гр.д. №3194/2013г. на ВКС, ГК, І г.о., Решение № 324 от 13.07.2011г. по гр.д. №378/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., Решение № 57 от 06.07.2016г. по гр.д. №5932/2015г. на ВКС, ГК, ІI г.о и други. В практиката се приема, че заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. В решение №72 от 11.05.2016г. по гр.д. №5936/2015 г. на ВКС, ГК, решение №132 от 29.05.2015 г. по гр.д.№7298/2014 г. на ВКС, ГК и др., се приема, че вещото лице подпомага съдията, който няма необходимите специални знания и който сам би извършил тази дейност по доказването, ако ги притежаваше. Именно обсъждайки заключенията на вещите лица в съвкупност с останалите доказателства по делото въззивният съд е приел, че работникът е извършил посочените в заповедта тежки дисциплинарни нарушения. Решението не е и очевидно неправилно. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 150 евра разноски за процесуално представителство пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът