Определение № 1085 от 16.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4160/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №568 от 26.01.2015г по гр.д. № 8197/2014г на Софийски градски съд, в частта по иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ за отмяна на заповед № 278/24.08.2011г на Управителя на [фирма] за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.325 т.4 КТ като незаконосъобразна, в частта, с която е потвърдено уважаването на иск за присъждане на обезщетение по чл. 221, ал.1, във вр. чл. 221 ,ал.4 КТ за периода 10.08.2011 – 04.11.2011г до размера на сумата 2004,54лв, част от предявените с иска по тази претенция 2067,16 евро ,в частта с която не е уважено възражение за прихващане по тази претенция, както и в частта, с която е уважен иск за присъждане на обезщетение по чл.224 ал.1 КТ в размер на 233,33 лева,при заявен от ищеца размер по този иск 539 евро, обезщетение за 7 дни неползван платен годишен отпуск. В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса, свързани с решаващите съображения на въззивния съд за уважаване на иска по чл. 221, ал.1 КТ.Дължи ли се обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ в хипотезата, когато срочният трудов договор е бил прекратен поради завършване на работата преди волеизявлението за прекратяване без предизвестие от раотника или служителя ( на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ).Чия е доказателствената тежест при спор по чл. 221, ал.1КТ при срочен трудов договор ,сключен до завършване на даден обект, да докаже ,че работата е била приключена и кога - на работика, или на работодателя .Сочи се противоречие с приетото в реш. № 509 от 2013г по гр.д № 532/2013г на ОС Русе по двата въпроса. Отговор не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ - за отмяна на заповед № 278/24.08.2011г на Управителя на [фирма] за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, а в останалата част касационната жалба е недопустима съгласно чл. 280 ал.2 ГПК. Във връзка с решаващите съображения на съдилищата за незаконосъобразност и отмяна на оспорваната с иска заповед за прекратяване на трудовото правоотношение при изтъкнато от касатора основание на чл.325 т.4 КТ, правен въпрос не е формулиран. Решаващо за спора в тази част, по основанието на иска ( чл. 344 ал.1 т.1 КТ ) е било от кой юридически факт е произтекло прекратяването на трудовото правоотношение.При сключен срочен трудов договор по чл.68 ал.1 т.2 КТ, ищецът е направил изявление на основание чл.327 ал1.т.2 КТ че прекратява договора, получено от работодателя на 10.08.2011г, а последният е отговорил с оспорваната своя заповед от 24.08.2011г ,връчена на 30.11.2011г ,позоваваща се на основанието по чл.325 ал.1 т.4 КТ, без да сочи кога счита същото за настъпило.Работата, която ищецът е изпълнявал по трудовия договор като „заварчик” е била фактически преустановена след датата 20.07.2011г,за което страните не спорят ,спорът е относно последиците на този факт, които според ищеца сочат на престой, а според ответника – на автоматично прекратен договор. Тезата на касатора ,че трудовият договор, сключен до завършване на определена работа следва да се приеме за прекратен от дата, предхождаща изявлението на ищеца, без оглед на това дали работата е завършена или преустановена, въззивият съд не е възприел. Горната теза на защитата не само не е намерила израз при формулиране на правен въпрос в изложението, но липсва и правна обосновка във връзка с нея. Поради това касационно обжалване на решението в тази част не следва да се допуска, не е отговорено на общото условие на чл. 280 ал.1 ГПК за формулиране на правен въпрос. Оспорват се само изводите на въззивния съд, който не е приел показанията на доведен свидетел за факта ,че около и след датата 16. 07.2011г заваръчните работи на обекта са били преустановени, да свидетелстват за фактическото основание по чл. 325 ал.1 т.4 КТ ,на което работодателят се е позовал по- късно и след като вече ищецът е упражнил правото си да прекрати договора. Въпросът дължи ли се обезщетение по чл .221 ал.1 КТ в хипотезата, когато срочният трудов договор е бил прекратен поради завършване на определена работа преди волеизявлението от страна на работника ,че го прекратява без предизвестие, няма отношение към решаващите съображения на съда по първия иск. Въпросът, както и следващият въпрос, за доказателствената тежест по отношение на обстоятелствата, на които се основава иска за обезщетение, е свързан с решаващите съображения на съда да уважи частично иска по чл. 221 ал.1 във вр. ал.4 КТ. Произнесеното в тази част решение на въззивния съд обаче не подлежи на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.2 ГПК, предвид цената на иска, както бе посочена тя по- горе. Същото се отнася и за касационната жалба в частта, с която на въззивна инстанция е произнесено решение по иска за обезщетение поради непозван отпуск. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.