Определение № 149 от 09.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2969/2020 г.

Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ, гр. София срещу решение № 54 от 10.03.2020 г. по гр. дело № 145/2020 г. на ЛОС /Ловешки окръжен съд/, с което е потвърдено решение № 595 от 11.12.2019 г. по гр. дело № 1645/2019 г. на ЛРС /Ловешки районен съд/, гражданска колегия, седми състав, с което са уважени искове, предявени от И. Т. Й. против КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ, гр. София по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имущественият иск за заплащане на обезщетение до размер на сумата 1768.59 лв., ведно със законната лихва от 27.08.2019 г. до окончателното изплащане, както и са присъдени разноски в полза на ищеца, в размер на сумата 500 лв., а в полза на държавата 150.74 лв., разноски – държавна такса по сметка на ЛРС и 130 лв. разноски за вещо лице. Ответникът И. Т. Й. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за липсата на релевираните в изложението основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от ответника по исковете, който като страна е процесуалното легитимиран да обжалва решението, обективиращо правен резултат, който формира правния му интерес от обжалване на съдебния акт, подлежащ на инстанционен контрол. Поради наличието на посочените предпоставки, съставът на ВКС намира подадената жалба за процесуално допустима. Искането за допускане на касационното обжалване се предявява въз основа на изложение, съдържащо въпроси и допълнителни основания, като първите пет въпроса са формулирани, както следва: „1.1 С оглед разпоредбите на чл. 314 и сл. от КТ, според които трудоустрояването на работници и служители се извършва по предписание на здравните органи, когато работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия и здравните органи не са предписали трудоустрояване, а съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5/1987 на МЗ, ТЕЛК в експертно решение посочва болестта, от която страда работникът, и преценка на трудоспособността му следва ли работник да се третира за трудоустроен само на основание, че му е определена степен на ТНР“; „1.2. С оглед разпоредбите на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, разпоредбите на Наредба № 5 на МЗ от 1987 г., на чл. 314 и сл. от КТ, GDRP, задължен ли е работодателят в своето искане до ТЕЛК или ИТ да има познания в областта на здравеопазването и да конкретизира заболяването, относно което се иска закрилата и доводи относно преодоляването й, след като, съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5/1987 г. на МЗ, ТЕЛК в експертно решение посочва болестта, от която страда работникът, и преценка на трудоспособността му“; „1.3 С оглед разпоредбите на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 344, ал. 3 от КТ, ако лице което едновременно е трудоустроено и се нуждае от закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ и едновременно от това страда от болест, посочена в списъка на Наредба № 5 на МЗ от 1987г. и се нуждае от закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, задължен ли е работодателят да иска предварително разрешение от ИТ за освобождаването му и на двете основания?“; „1.4 С оглед разпоредбите на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 344, ал. 3 от КТ задължена ли е ИТ в своето предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение да конкретизира хипотезите по чл. 333 от КТ и текстово да изпише обстоятелствата или е достатъчно да заяви само, че се дава предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение.“; „1.5 Ако работодателят е поискал мнението на трудово-експертната лекарска комисия и предварително разрешение на инспекцията по труда и в мнението на ТЕЛК и ИТ липсва някой реквизит, следва ли да се счита, че работодателят отговаря за съдържанието на реквизитите в отговора на друга институция и следователно не е спазил задълженията си по процедурата по чл. 333, ал. 2 от КТ“. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е посочено към кои въпроси се отнасят поддържаните допълнителни основания, а съгласно приетите разрешения в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, касаторът е задължен да мотивира предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, което изискване се изпълнява с обосноваване към всеки въпрос на поддържаните от него допълнителни предпоставки. Като не е посочила към кои въпроси поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, страната не е изпълнила отразеното по – горе изискване, респективно не е мотивирала изложението си. По цитираните пет въпроса, жалбоподателят твърди едновременно две допълнителни основания – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въвеждане едновременно на две допълнителни основания – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не обосновава приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол, тъй като всяка една от тях е самостоятелен фактически състав. Несъобразяването и на това изискване, разяснено с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС има за последица недопускане на касационното обжалване. И петте въпроса произтичат от становище на касатора, вместо както е изяснено в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС от разрешение на въззивния съд. ЛОС е приел, че И. Й. е трудоустроен и е обосновал съображения, с които е аргументирал правни разрешения по тълкуване на понятието „трудоустроен работник или служител“ по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, като се е позовал на практика на ВКС. Съставът е обосновал разбирането, че трудоустрояването по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ обхваща всички случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, независимо дали заема длъжност, определена от работодателя за трудоустроени. Приетото от съда е в съответствие с разрешенията в практиката на ВКС, цитирана в мотивите на обжалвания акт. Съдът е приел, че констатацията, направена от ТЕЛК – общи заболявания към МБАЛ-Ловеч с решение № 1238/067/03.05.2018 г., че е налице трайно намалена работоспособност – 53 % с диагноза: „други видове стенокардия“ и общо заболяване – исхемичена болест на сърцето, САП и ФК, Едноклонова коронарна болест, състояние след стентиране на ЛАД, Артериална хипертония ІІІ степен, умерена степен, сърдечна форма, дислипидемия, за срок до 3 години, до 01.05.2021 г., предпоставя приложение на правната закрила, която спрямо ищеца обхваща две самостоятелни основания, предвид описаните заболявания, пораждащи положението му на трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, както и положението му на служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването /Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите при които работниците, имат особена закрила, съгласно чл. 333, ал. 1 КТ (обн., ДВ, бр. 33 от 1987 г.) /. Съставът е обосновал изводи, съгласно които работодателят не е поискал становище относно двете самостоятелни основания за правна закрила от ИТ /Инспекция по труда/. Развити са съображения, затова че уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращение в щата, не е проведено в съответствие с императивните изисквания на КТ за получаване на предварително разрешение от ИТ за конкретния случай, тъй като отговорът от 25.04.2019 г. не съдържа основанията по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, спрямо които се дава предварително разрешение преди уволнението. Въззивният съд е обсъдил и заключението на ТЕЛК, като мнение, чиято изискуемост е предвидена, когато са налице случаи по т. 2 и т. 3 на ал. 1 от чл. 333 КТ. Въпросите на касатора произтичат от негови становища, изразяващи несъгласие с изводите на въззивния съд. За да приеме, че работникът следва да се третира като трудоустроен единствено поради определена степен на трайно намалена работоспособност, както и че работодателят е задължен да иска предварително разрешение от ИТ за освобождаването на работника или служителя и на двете основания – чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, още че, ИТ в своето предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение следва да конкретизира хипотезите по чл. 333 от КТ, съставът на въззивната инстанция е обосновал съображения, представляващи правни разрешения по тълкуване на закона. По същите, страната не е поставила правни въпроси, а е поставила въпроси по съществото на спора, т.е. дали посочените по – горе изводи трябва да се третират като правилни. В т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г., ОСГКТК на ВКС е разяснило, че тази категория въпроси е без правно значение за производството по чл. 288 ГПК, съответно въвеждането им има за правна последица недопускане на касационен контрол. По въпроса, означен с „1.3“ трябва да се има предвид и следното. При позоваване от страна на ищеца в исковата молба, че се ползва от закрила на две самостоятелни основания - чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ са разгледани и двете основания, съобразно задължението на съда да обсъди въведените от страните доводи и възражения. Затова при тези обстоятелства, поставянето на въпрос, обхваща ли задължението на работодателя да иска предварително разрешение по чл. 333, ал. 1 КТ и за двете основания, би имало правно значение при формирани правни разрешения от състава на съда за недоказване на закрилата по отношение на някое от посочените основания, каквато хипотеза не е разглеждана от въззивната инстанция. Ето защо и с тази част от изложението не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол. Извън правните разрешения, аргументирани в решението на съда, формиращи решаващите мотиви на съдебния акт е въпросът, задължен ли е работодателят в своето искане до ТЕЛК или ИТ да има познания в областта на здравеопазването. Поради това с въвеждането му не се обосновава приложно поле на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът, следва ли работодателят да конкретизира заболяването е по съществото на спора и не релевира общо основание. Съставът е обосновал като решаващ мотива, че не е спазено от работодателя изискването, да получи предварително разрешение от ИТ за всяко едно от основанията по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Без връзка с разрешенията на съда е въпросът, следва ли да се счита, че работодателят отговаря за съдържанието на реквизитите в отговора на друга институция и следователно не е спазил задълженията си по процедурата по чл. 333, ал. 2 от КТ. И по тази част от изложението е поставен въпрос, несъобразен с изводите на въззивния съд, в които неспазването на задълженията се свързват с нормата на чл. 333, ал. 1 КТ, а нормата на чл. 333, ал. 2 КТ се разглежда във връзка с тълкуване на понятието „трудоустроен работник или служител“, като позовавайки се на практика на ВКС, съставът е обосновал разбирането, че трудоустрояването по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ обхваща всички случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, независимо дали заема длъжност, определена от работодателя за трудоустроени. В изложението липсват и допълнителни основания. Не са мотивирани противоречия между изводи на въззивния съд и практика на ВКС, както и не са мотивирани допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез обосноваване на необходимост от промяна на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или промяната ѝ поради изменение на законодателството или обществените условия /в изложението липсва позоваване на такава практика/, съответно при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимост от тълкуване на правна уредба, която е непълна, неточна или неясна /в изложението не са посочени норми и не е обоснована необходимост от тълкуването им/. Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че с поставените въпроси и изготвеното изложение не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационно обжалване. В останалата част от изложението, въпросите се поддържат във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Страната твърди, че отговорите на въззивния съд по въпросите са в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, а именно решение № 1248/27.07.2001 г., решение № 6/28.03.2014 г., решение № 290/11.07.2012 г., решение № 329/13.07.2011 г. Поставени са следните въпроси: „2.1 Налице ли е съкращаване в щата, ако се съкрати щатна бройка само в самостоятелно обособено териториално и икономически структурно звено, а в същото време открива същите или сходни щатни бройки в други свои териториални и икономически структурни звена“; „2.2. Задължен ли е работодателят да извърши подбор по смисъла на чл. 329 КТ за цялото предприятие, след като съкращава бройки в свое териториално и обособено структурно звено, когато единични щатни бройки се намират в различни населени места в страната“. Въззивният съд се е произнесъл по цитираните въпроси, като е приел, че извършеното от работодателя съкращение в щата не съставлява хипотеза на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, предвид премахване на процесната длъжност в един от регионалните съвети /Ловеч/ и същевременно откриване на нови 7 бройки в регионалните съвети – Благоевград, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Монтана, Разград, Хасково. Съдът е приел още, че работодателят не е извършил подбор. Касаторът не е обосновал предпоставки за допускане на касационно обжалване. Цитираните въпроси са насочени към проверка правилността на изводите на състава относно наличието или липсата на съкращение в щата и наличието или липсата на задължение за работодателя да извърши подбор в хипотезата на закриване на процесната длъжност в едно от звената на синдикалната организация. Тази проверка е извън въпросите, които стоят за разглеждане в задължителната предварителна фаза на касационното производство. Проверката в производството по чл. 288 ГПК е за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и резултатите от нея не следва да влияят върху съдбата на обжалваното въззивно решение. В този смисъл са разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС и ТР № 2 от 28.09.2011 г. по т. дело № 2/2010 г. на ОСГКТК на ВКС. Въпросите, формиращи общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно тълкувателните изводи в цитираната задължителна практика, обективирана в посочените тълкувателни решения, трябва да произтичат от решаващи мотиви на въззивната инстанция, в случая от съображенията в обжалваното въззивно решение, с които е аргументирано разбирането на състава за тълкуване на понятията за реално съкращение в щата и задължителност на подбора в развилата се по спора хипотеза. По тези въпроси касационният съд излага виждането си по наличието или липсата на отклонение от една или друга съдебна практика, или наличието или липсата на отклонение от актове на Конституционния съд на Република България или Съда на Европейския съюз, а в хипотезата на т. 3, чл. 280, ал. 1 ГПК тълкува точния смисъл на закона или отстранява непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба по правния въпрос, по който се търси произнасяне. В конкретния случай с цитираните въпроси се търси произнасяне по съществото на спора, без да се мотивират допълнителни основания, за които се поддържат хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са мотивирани допълнителни основания, чрез обосноваване на необходимост от промяна на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или промяната ѝ поради изменение на законодателството или обществените условия /в изложението липсва позоваване на такава практика/, съответно при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимост от тълкуване на правна уредба, която е непълна, неточна или неясна /в изложението не са посочени норми и не е обоснована необходимост от тълкуването им/. По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не са мотивирани противоречия между разрешенията на въззивния съд и разрешенията в практиката, на която се позовава страната. Необходимо е да се имат предвид и следните съображения. Крайният извод на въззивния съд за незаконност на уволнението, въпреки разглеждането на трудовия спор и по отношение спазването на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 329 КТ, е обоснован с хипотезата на чл. 344, ал. 3 КТ. За да е налице основание за допускане на касационен контрол е необходимо правният въпрос, по който се търси произнасяне от касационния съд, респективно неговото разрешаване да обуславят изхода на делото. В настоящия случая въпросите по тълкуването на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 329 КТ дори и да бяха правилно въведени, съответно дори и да се приемат за релевантни, не могат да обусловят друг изход на делото, т.е. да променят решаващия извод за основателност на исковете, предвид липсата на предпоставки за допускане на касационен контрол по отношение на спора за незаконност на уволнението във връзка със спазване на предварителната правна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ и чл. 333, ал. 2 КТ. Поради това настоящият състав на ВКС намира, че с тези въпроси не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол. При така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се приеме, че не са установени основания за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото, касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 500 лв. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение