Определение № 1527 от 26.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4995/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Медико-дентален център Дентапрайм“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], офис 5, представлявано от изпълнителния директор И. Й. К., чрез пълномощника му по делото адв. Н. Р., против Решение №919 от 01.09.2025г. по в. гр. д. №1689/2025г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е било потвърдено Решение №2214 от 16.06.2025г., постановено по гр.д.№15602/2024г. по описа на Районен съд- Варна, ГО, 46 състав, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на А. Е. О., ЛНЧ [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.А, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ със Заповед №137/18.11.2024г., издадена от работодателя „Медико-дентален център Дентапрайм“ ЕАД; възстановявен е А. Е. О., ЛНЧ [ЕГН] на заеманата до уволнението длъжност- „оператор, център обаждания“ в отдел „Сървис център“ при ответното дружество „Медико-дентален център Дентапрайм“ ЕАД; и последното е осъдено да заплати на А. Е. О., ЛНЧ [ЕГН], сумата 19386 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 20.11.2024г.- 20.05.2024г., на основание чл.225, ал.1 КТ, като искът е отхвърлен за разликата над 19386 лв. до претендираните 22608 лв. като погасен чрез прихващане с изплатеното на основание чл.220, ал.1 КТ от ответника на ищеца обезщетение в размер на 3222 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на обжалваното решение, тъй като при постановяването му въззивният съд се е произнесъл по ненаведено от ищеца основание за незаконност на уволнението му /неправилно определяне на кръга на длъжностите, между които да се извърши подбор/ и по основание за незаконност /наличие на предварителна закрила по чл.333 от КТ/, по което не е имало произнасяне от първоинстанционния съд, което да е предмет на обжалване. Иска се обезсилване на решението в посочените му части. При условията на евентуалност се излагат доводи и за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал.2, пр.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от А. Е. О., ЛНЧ [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.А, чрез пълномощника му по делото адв. Х. Б., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 15.01.2024г. между ответника „Медико-дентален център Дентапрайм“ ЕАД, в качеството му на работодател, и ищеца А. Е. О., в качеството му на работник, е сключен безсрочен трудов договор №952, с който ищецът е назначен на длъжност „оператор, център за обаждания“, отдел „Сървис център“, категория персонал- трета, с шифър на длъжността- 42223001, с месечно възнаграждение в размер на 3222 лв., при пълно работно време, със срок на изпитване в полза на работодателя от 6 месеца, считано от датата на подписването му. Със заповед №162а/11.11.2024г. е било утвърдено ново щатно разписание на длъжностите в ответното дружество. Съгласно действащото до издаването й щатно разписание в отдел „Сървис център“ в К. център DACH на длъжността „оператор център за обаждания“, код НКПД 42223001, е имало 29 щатни бройки, при заети 23,5, а в К. център Nordic- 6 щатни бройки, при заети 4,5 човека. Съгласно новото щатно разписание, в сила от 11.11.2024г. в отдел Сървис център, К. център DACH за длъжността „оператор център за обаждания“, код НКПД 42223001, са определени 26 щатни бройки, при заети 22,50, а в К. център Nordic- 4 щатни бройки, при заети 2. Със заповед №165А/14.11.2024г. е назначена комисия за извършване на подбор съгласно чл.329 КТ между служителите от екип „Nordic”. С протокол от 15.11.2024г. комисията е извършила подбор на служителите на длъжност „оператор център за обаждания“ в звено „кол център Nordic”, като критериите, по които служителите са оценявани са: квалификация и качество и начин на изпълнение на възложените задачи. В резултат на извършеното от комисията оценяване ищецът А. О. е получил най-ниска оценка и е предложен на работодателя да бъде работникът, чийто трудов договор да бъде прекратен. Със Заповед №137/18.11.2024г., издадена от работодателя „Медико-дентален център Дентапрайм“ ЕАД, връчена на ищеца на 20.11.2024г., трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата.

Съгласно длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност „оператор, център за обаждания“ основните трудови задачи и задължения са: отговаряне на запитвания на клиенти относно дейността на работата, изясняване на проблеми, предоставяне на съвети, информация и помощ. Трудови задачи и задължения на длъжността са: извършва изходящи и приема входящи телефонни и писмени запитвания от български и чуждестранни пациенти на лечебното заведение, отговаря на писмени запитвания на клиенти в социалните мрежи, чат и имейл, относно политиката на организацията, дейността, асортимента, условията и процедурите за предоставяне на услуги, обработва и структурира постъпилата информация за по-нататъшна обработка от съответното звено, предоставя на пациентите предварителна информация за предлаганите продукти и услуги и за евентуалните възможни варианти на зъболечение, получава обратна връзка от пациентите за тяхното състояние след провеждане на зъболечение, обработва писмени и телефонни оплаквания от пациенти и съдейства за тяхното своевременно отстраняване, напомня на пациенти за предстоящи планирани манипулации, поддържа контакт с пациенти във връзка с провежданото от тях зъболечение, при изпълнение на трудовите си задължения се придържа стриктно към вече утвърдената методика на работа при осъществяване на контакт с пациенти, взима участие в обучението на новопостъпилите служители в екипа, комуникира с останалите отдели на дружеството, осъществява дейността си при стриктно спазване на всички процедури на работодателя, свързани с длъжността му, изпълнява и други задачи, възложени от прекия ръководител, свързани с работата му. Като необходими изисквания за заемане длъжността са посочени: средно образование, общ трудов стаж- без специални изисквания, специални умения- висока комуникационна култура. Длъжността е пряко подчинена на мениджър екип „Сървис център“, като работникът може да получава задачи и съответно да ги отчита от/пред мениджър екип „Сървис център“ и ръководителя направление „Маркетинг“, както и има задължението да взаимодейства с отдел „Сървис център“. Видно от приложеното щатно разписание, в отдел „Сървис център“ са включени екипите „К. център Dach”, „К. център Nordic”, „Маркетинг“.

Посочените в длъжностната характеристика задължения са идентични за всички служители, заемащи длъжността „оператор, център обаждания“ в отдел „Сървис център“. Въз основа на показанията на св. Д., която е била ръководител на направление „Сървис център“ и пряк ръководител на ищеца, и св. К. Г., съдът е приел, че ищецът е работил основно и е подпомагал дейността на „UK сървис център“, въпреки че е бил част от екип „Nordic”. От съдържанието на същите показания съдът е направил извод, че липсват ясно диференцирани задължения на отделните екипи, част от отдел „Сървис център“, или някакви специфични отлики в дейността на операторите от отдел „Сървис център“, а в последващия уволнението на ищеца период екипите са били обединени.

За да уважи предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ въззивният съд е изложил съображения, че преди уволнението на ищеца ответното дружество- работодател не е извършило законосъобразен подбор по чл.329 от КТ, тъй като в него са участвали само работниците, заемащи длъжността „оператор, център за обаждания“ в екип „Nordic”, а не и тези, заемащи същата длъжност в другите екипи от отдел „Сървис център“. Изложил е съображения, че при съкращаване на щата подборът следва да бъде извършен между всички служители от съответното звено, заемащи длъжността, предвидена за съкращаване. В случая според съда отдел „Сървис център“ е относително самостоятелно звено в структурата на ответното дружество, което се е занимавало с обслужване на потенциални и настоящи клиенти чрез осъществяване на различни канали за връзка, имало е свой самостоятелен ръководител и е обхващал екипите Nordic, Dach, Маркетинг. Служителите, заемащи длъжността „оператор, център за обаждания“, са били взаимно заменяеми, а не профилирани към конкретна целева група клиенти. В длъжностната характеристика и в трудовия договор на ищеца е било предвидено, че длъжността му е част от отдел „Сървис център“, а не от конкретен екип. Длъжностната характеристика за длъжността „оператор, център за обаждания“ е била приложима за всички служители, заемащи длъжността без разграничение по отделни звена или екипи, и същата е била с един код по НКПД- 42223001. В същата не е било въведено изискване за владеене на конкретен език или уточнение за отдела, в който работниците ще упражняват дейността си, или за това, че ще обслужват граждани на определена група от държави. От събрания по делото доказателствен материал, включително и от разпита на ръководителя на отдела, не се установява да има различие между изпълняваните функции в отделните екипи или съществени специфики. Доколкото всички служители в отдел „Сървис център“ са назначавани на една длъжност, с една длъжностна характеристика, подчиненост на пряк ръководител, функции и изисквания и код по класификатор и не са били установени съществени различия във функциите им, а впоследствие дори екипите са били обединени, то съдът е приел, че подборът е следвало да бъде осъществен между всички служители, заемащи длъжността „оператор, център за обаждания“ в отдел „Сървис център“, а не само между служителите от екип Nordic, доколкото отделните екипи не са били самостоятелни структурни звена.

На следващо място съдът е изложил и съображения, че уволнението на ищеца е незаконно и на друго основание. От ангажираните от ищеца писмени доказателства по делото, които не са оспорени от ответника, се установява, че през месец май 2024г. ищецът е бил диагностициран с психично заболяване „тревожно- депресивно разстройство“. Съгласно съдебната практика закрилата при уволнение по чл.333, ал.1 КТ има обективен характер и се прилага независимо от това дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника или служителя и дали са представени медицински документи за него. Посоченият въпрос е предварителен и е свързан с изпълнението на определена процедура пред компетентен орган, установена с императивни правни норми, неизпълнението на която води до незаконност на уволнението само на това на основание. Работодателят е бил длъжен да вземе мнението на ТЕЛК и изясни медицинския статут на уволненото лице непосредствено преди уволнението и компетентният медицински орган следва да даде мнение по спорния въпрос - налице ли е болест от кръга на закриляните в Наредба № 5 от 1987г. и боледувал ли е ищецът от нея към момента на уволнението му. В случая преди уволнението на ищеца работодателят не е изяснил обстоятелството дали той се ползва със закрила при уволнение съгласно чл.333 от КТ, а едва с връчване на заповедта за уволнение е направил опит за връчване и на документ за деклариране на обстоятелствата за това. Така допуснатото от него неизпълнение на процедурата и изискванията по наредбата е самостоятелно основание за незаконността на уволнението на ищеца.

На следващо място по направените от ищеца възражения за липса на обективност на осъществения подбор съдът е приел, че доколкото изложените в протокола за извършен подбор констатации са оспорени от него, то в тежест на ответника- работодател е било да установи законосъобразността на извършването му. В случая според съда в протокола са посочени критериите, по които са оценявани включените в него служители, но не е отразена тежестта на всеки един от възприетите критерии, а на служителите е поставяна една обща оценка. При извършване на подбора не са поставяни оценки/давани точки, което да позволи да се вземе информирано решение кой от служителите работи по-добре. За решаващия в случая критерий „оценка и качество на изпълнение на възложените задачи“ са налице единствено показанията на разпитаните свидетели, които споделят за два основни елемента, но не споделят за това, което са установили при другите служители, които не са оценени с отличен резултат, за да се направи съпоставка за тежестта на допуснатите от служителите пропуски, като други доказателства в подкрепа на твърденията им не са ангажирани от ответника.

По така изложените съображения въззивният съд е приел, че предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за период от шест месеца, през който той е останал без работа поради незаконното уволнение, са основателни.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът излага доводи за вероятна частична недопустимост на обжалваното решение- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 от ГПК. Обосновава и наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, като твърди, че при постановяването му въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси:

1. Допустимо ли е съдът да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са въведени от ищеца по делото?- този въпрос се твърди, че е бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение №149 от 13.06.2012г. по гр.д.№475/2011г., 4-то г.о.; и Решение №555 от 09.02.2012г. по гр.д.№1224/2010г., 4-то г.о.;

2.Езикът, на който служител в кол център обслужва клиенти, представлява ли „съществено различие“ между длъжностите в кол център, което да определя кръга на лица при извършване на подбор по чл.329 от КТ? Различен ли би бил отговорът на въпроса, ако служителят обслужва клиенти на един език, но владее и други езици, и в такъв случай следва ли в подбора да се включат и служителите, които обслужват клиенти на тези допълнителни езици, които ищецът владее?- този въпрос се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото;

3.Може ли съдът да приеме за незаконно уволнение на основание наличие на предварителна закрила по чл.333 от КТ, ако липсата на информация за заболяване на лицето е следствие от собственото му бездействие/недобросъвестно поведение?- този въпрос се твърди, че е бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение №66 от 12.02.2014г. по гр.д.№5417/2013г., 4-то г.о.;

4.Налице ли е закрила по чл.333 от КТ при медицински документ, в който поставената диагноза не съответства на нито едно заболяване по МКБ /международната класификация на болестите/?- този въпрос се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото;

5. Налице ли е закрила по чл.333 от КТ при медицински документ, който общо сочи „тревожно- депресивно състояние“, но без доказателства, че това състояние е с траен характер и симптомите затрудняват функционирането на болния в ежедневието му или намаляват качеството му на живот?- с практиката на ВКС, обективирана в Решение №50201 от 11.01.2023г. по гр.д.№4891/2021г., 4-то г.о.;

Направено е и искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и при условията на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационо обжалване на решението на основание чл.280, ал.2, пр.2 от ГПК поради вероятната му недопустимост и свързаното с него искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по поставения в изложението процесуалноправен въпрос, посочен по- горе под №1. Тези искания са мотивирани с доводи, че въззивният съд е уважил предявения иск за признаване на незаконността на уволнението на основания, които не са били наведени от ищеца в исковата молба. Съгласно формираната трайна и непротиворечива практика на ВКС /Решение № 665/01.11.10г. по гр.д. № 242/09г., ІV г.о.; Решение № 459/27.01.11г. по гр.д. № 1532/10г., ІV г.о.; Решение № 503/5.01.12г. по гр.д. № 77/11г., ІV г.о.; рРшение №135/08.06.2021г. по гр.д.№3135/2020г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 336 от 07.06.2024 г. по гр. д. № 4502/2023 г., ІV г.о.; Решение № 64 от 22.05.2019 г. по гр. д. № 1414/2018 г., ІІІ г.о., и др./ при предявяване на иск с правно основание чл.344, ал.1 от КТ ищецът следва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват правото на работодателя да прекрати съществуващото между страните трудово правоотношение, като всяко твърдение за порок на заповедта за уволнение е самостоятелно основание на предявения иск. Съдът е обвързан от обстоятелствата, посочени в исковата молба, и не може да основе решението си на факти, които не са въведени от ищеца. След предявяване на иска ищецът може да навежда нови факти при предвидените от ГПК условия и срокове, ако е направил съответното възражение срещу правото на работодателя за прекратяване на трудовия договор, но е пропуснал да посочи фактите, на които то се основава. В случая при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с така формираната практика, тъй като е основал изводите си за незаконност на уволнението на ищеца именно на наведените от него доводи и факти и не е допуснал нарушение на диспозитивното начало в процеса. В исковата молба ищецът изрично се е позовал на липсата на законосъобразно извършен подбор съгласно чл.329, ал.1 от КТ и е направил доказателствено искане за изискване на справка от ТД на НАП- В. за установяване на „служителите на сходни длъжности, за които работодателят не е извършил подбор, респективно не е упражнил законосъобразно критериите за извършването му“. Подобни твърдения са изложени и от пълномощника на ищеца адв. Х. Б. в проведеното пред първоинстанционния съд първо заседание по делото при обосноваване на направените доказателствени искания за представяне на длъжностни характеристики за посочени от него длъжности с оглед установяване, че длъжностите са сходни и заемащите ги служители е следвало на бъдат включени в подбора. Предвид горното се налага изводът, че при постановяване на решенията си както първоинстанционният, така и въззивният съд са се произнесли в рамките на така наведените от ищеца доводи, като изложените в обратен смисъл твърдения на касатора в изложението не могат да бъдат споделени. Неоснователни са и твърденията му за вероятна недопустимост на въззивното решение поради произнасянето на въззивния съд по въпроса за допуснато от работодателя нарушение на правилата за предварителната закрила при уволнение по чл.333 от КТ. Доводи за незаконност на уволнението на това основание са били изложени от ищеца в исковата молба. Действително същите не са били разгледани от първоинстанционния съд, който е уважил предявения иск само на основание допуснати от работодателя нарушения при извършване на подбора, но това обстоятелство по никакъв начин не възпрепятства въззивният съд от възможността да се произнесе по тях при пренасяне на спора пред въззивната инстанция, тъй като предмет на въззивното производство не е правилността на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор. Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора, че в случая ищецът следвало да иска допълване на първоинстанционното решение по реда на чл.250 от ГПК. Посоченият процесуален ред е приложим, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, т.е. по предявената от нея искова претенция, а не и когато при произнасяне по същата не е разгледал или обсъдил конкретен неин довод или възражение. Ето защо и доколкото в случая първоинстанционният съд се е произнесъл и уважил всички предявени от ищеца искове, то за него не е съществувала възможност да иска допълване на мотивите на решението с произнасяне по конкретни негови доводи. Независимо от това следва да се посочи, че в отговора на въззивната жалба ищецът отново се е позовал на незаконност на уволнението му и поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл.333 от КТ, поради което и на това основание въззивният съд е бил надлежно сезиран с този въпрос.

Въпрос №2 от изложението по начина, по който е формулиран, не е обуславящ за правните изводи на съда по предмета на спора, поради което и не може да обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Същият съдържа твърдения и доводи на касатора, каквито не са били правени и установявани по делото, както и факти, каквито въззивният съд не е приемал за осъществени и доказани. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е приемал, че служителите от отделните екипи на кол центъра на ответното дружество е следвало да владеят конкретни езици и да обслужват клиенти на определени езици, а е приел обратното- че съгласно длъжностните им характеристики и останалите събрани по делото доказателства няма такова изискване.

Въпроси №3, №4 и №5 се отнасят до изводите на съда за незаконност на уволнението на ищеца и поради допуснато от работодателя нарушение на правилата за предварителна закрила при уволнение. Доколкото тези съображения на съда за уважаване на иска са допълнителни и второстепенни спрямо главните такива за незаконосъобразно извършен подбор, то въпросите не могат да се приемат за обуславящи изхода на делото, поради което и по отношение на тях не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Отделно от това въпросите не кореспондират с мотивите на тази част от въззивното решение, и са формулирани съобразно възражения, каквито не са били своевременно направени с отговора на исковата молба, нито са установявани по делото, а се излагат за пръв път в касационната жалба.

Не е налице и подържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради очевидната му неправилност. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

По така изложените съображения обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

С оглед изхода на делото в полза на ответната страна по жалбата следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3300 лв., равностойни на 1687,26 евро.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,