Определение № 679 от 14.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1721/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Р. Б. против въззивно решение № 332 от 23.12.2010 г. по гр. дело № 814/2010 г. на Пернишки окръжен съд, с което е отменено решение № 693 от 11.10.2010 г. по гр. дело № 3140/2010 г. на Пернишки районен съд в частта за сумата 694,12 лв. представляваща дължимо обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 28.06.2010 г. - 04.09.2010 г. и отхвърлил иска за сумата 694,12 лв. обезщетение за времето, през което М. Р. Б. е останала без работа поради незаконно уволнение за периода 28.06.2010 г. - 04.09.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата по чл. 86 ЗЗД до окончателното изплащане, поради извършено прихващане с насрещно вземане на [фирма] [населено място] за сумата 8719 лв. и потвърдил решението в частта, с която са отхвърлени исковете на М. Р. Б. против [фирма] [населено място] за сумата 1088 лв. представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 28.04.2006 г. - 04.03.2010 г. за 77 работни дни и за сумата 4334,70 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода януари 2009 г. - април 2010 г., ведно със сумата 256,88 лв. законна лихва върху главниците от датата на забавата до датата предявяване на исковата молба 03.05.2010 г. като погасени чрез прихващане с насрещно вземане на [фирма] [населено място] за сумата 8719 лв. представляваща половината от събрания и неотчетен от М. Р. Б. оборот от магазина в [населено място] за периода от м. март 2010 т. до м. май 2010 г. включително. В частта, с която исковете на М. Р. Б. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са уважени решението е влязло в сила като необжалвано. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя за обсъждане като разрешени в противоречие с представена съдебна практика правните въпроси - чия е доказателствената тежест и с какви доказателствени средства следва да се установи качеството на ищцата на материално -отговорно лице и размера на вредата, както и допустимо ли е в производство по оспорено уволнение да се разгледа възражение за прихващане - въпроси относими към възражението за прихващане на работодателя със свое вземане. Жалбоподателката се позавава на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване. Ответникът [фирма] [населено място] не е представил писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 128 КТ намира, че касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд установено по реда на чл. 291 ГПК, според която в доказателствена тежест на работодателя е да установи качеството на материално отговорно лице по иск на работодателя за липса в пълен размер или по иск на материално отговорното лице. Пълната имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за липса е приложима само за отчетници, а това са лица, на които по служба или като трудово задължение е възложено да събират, съхраняват, разхождат или отчитат парични или материални ценности. Релевантни са, както доказателства за възложени по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства за фактически изпълняваната от работника или служителя работа. Допустими са писмени и гласни доказателствени средства, както и съдебни експертизи. В този смисъл - решение по гр. дело № 158/2010 г. ВКС; гр. дело № 324/2009 г. ВКС и гр. дело № 21/20099 г. ВКС всички поставени по реда на чл. 291 ГПК. Не бележи отклонение от посоченото и представената от жалбоподателката съдебна практика- решение по гр. дело № 563/2009 г. ВКС и определение по гр. дело № 158/2010 г. ВКС. В настоящия случай ищцата е изпълнявала длъжността „продавач” в магазин за хранителни стоки [населено място] и въпреки, че по делото не е представена трудовата й характеристика, от разпитаните свидетели и представени писмени доказателства - касова книга на магазина е установено безпротиворечиво, че ищцата е изпълнявала отчетническа дейност пряко свързана с движение, разходване и отчитане на парични и материални ценности. В този смисъл е разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 63 за прилагане на Указ № 1074 (ДВ бр. 19/75 г.), с която са посочени примерно отчетнически длъжности - касиери, магазинери, щандисти, началник-склад, снабдители, инкасатори и др. Пред първата съдебна инстанция ответникът-работодател е противопоставил правопогасяваощо възражение, ако исканията на ищцата за присъждане на парични обезщетения се окажат основателни да бъдат прихванати срещу негови насрещни вземания- в случая неотчетен от ищцата оборот от магазина за хранителни стоки за посочен период. Възражението за прихващане е заявено с писмения отговор на ответника по чл. 131 ГПК и като надлежно предявено е било прието за разглеждане от съда в закрито заседание. На въпроса - допустимо ли е в производство по оспорено уволнение да се разгледа възражение за прихващане е даден положителен отговор с решение по гр. дело № 933/2001 г. на ВКС, трето г. о. Прието и разгледано възражението за прихващане не е поставено в противоречие със съдебната практика на ВКС. Ответникът-работодател е доказал, както качеството на отчетник на ищцата, така и размера на вредата чрез изслушани съдебно -счетоводни експертизи, с което е спазен и принципа за разпределяне на доказателствената тежест установен с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Хипотезата на т. 3 - та е заявена формално от жалбоподателката, без развити съображения за необходимост от промяна на установената съдебна практика, от тълкуване на конкретна законова разпоредба и развитие на правото. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.