Определение № 680 от 12.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4064/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. М. А., представляван от адв. Г. Х., срещу онази част от Решение № 3158 от 22.05.2025 г. по в. гр. д. № 10202/2023 г. на Софийски градски съд, в която след частично потвърждаване на Решение от 29.06.2023 г., постановено по гр. дело № 15022/ 2022 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 145 състав, като краен резултат е отхвърлен предявеният от касатора против „Софекострой“ ЕАД иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на горницата над сумата от 10 000 лева до 40 000 лева, част от претенция в общ размер от 70 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания от физическо и психическо естество) от настъпила на 20.01.2022 г. трудова злополука.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Оспорва се извода на съда, че не е налице съпричиняване на вредите от пострадалия, както и приетия за справедлив размер на обезщетението. Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на иска в пълния предявен размер.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовавайки се и на очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба „Софекострой“ ЕАД е подал отговор на жалбата, в която изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена от страна с интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за осъществени всички елементи от фактическия състав на чл. 200 КТ за ангажиране отговорността на ответника по касация за вреди от трудова злополука, причинили временна неработоспособност на ищеца, негов работник, заемащ към датата на трудовата злополука длъжността „сметосъбирач” в дирекция „Строителство и управление на отпадъците“, отдел „Управление на отпадъците“, звено „Сметосъбиране, сметоизвозване и почистване“.

За безспорно по делото, а и въз основа на влязло в сила на 15.03.2022 г. разпореждане на НОИ – ТП - София-град от 10.02.2022 г., СГС приел, че на 20.01.2022 г. по време на работа ищецът се подхлъзнал и паднал от сметосъбиращ автомобил, като наранил лявото коляно и дясната си ръка – получил закрито счупване на горния край на тибията (голям пищял) на левия крак и на долния край на лъчевата кост на дясната ръка, довели до временната му неработоспособност. Причинната връзка между уврежданията и неблагоприятните последици от тях - физически и психически болки и страдания, понесени от ищеца – въззивният съд счел за несъмнено установени. Констатирал, че в „Инструкция за безопасна работа на сметосъбирач“ от 24.06.2016 г. се съдържали следните указания до сметосъбирачите: никога да не влизат в товарния отсек на автомобила и никога да не сядат на системата за вдигане и сваляне на контейнери (т. нар. „вилици“); никога да не стоят на степенката по време на цикъл на компресиране на отпадъците; да не използват повдигащата система, за да се качат и т.н. Въззивният съд счел за доказано, че непосредствено след постъпването му на работа, на 10.09.2015 г. ищецът А. преминал начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, а липсата на доказателства за проведени впоследствие периодични инструктажи, доколкото се касаело за напълно идентична дейност все по сметосъбиране и сметоизвозване, извършвана от ищеца приблизително 4 месеца след първоначалния инструктаж, не можела да обоснове извод, че ищецът не е бил надлежно инструктиран за безопасни условия на труд при ответника.

Въз основа на показанията на свидетелите Ал. И., Я. К. и Г. З. – последните двама сметосъбирачи в ответното дружество, присъствали при настъпване на процесната злополука, СГС установил, че по време на работната смяна на 20.01.2022 г. на работа били трима души - ищецът А. и двамата посочени свидетели, като и тримата се возели отзад на степенките, които били две. Свидетелят К. и ищецът А. били на едната степенка, а свидетелят З. бил на другата. Било дъждовно. Камионът се движел с около 40 км/ч, като ищецът се подхлъзнал и паднал от степенката. Докато се събирали кофите и тримата се возели отзад, а когато отивали да разтоварват сметта, се возели в кабината при шофьора. Стояли на степенките при движението на камиона от кофа до кофа, за да свършат по-бързо работа. Ищецът А. бил стъпил на една степенка заедно с Я. К., държал в едната си лъка метла и лопата, а с другата се бил хванал за дръжката на камиона, но се подхлъзнал и паднал. Преди падането той бил стъпил с един крак на степенката, а другият му крак бил на апарат-вилицата. На работа били обичайно по двама или трима човека, като се возели на степенките отзад, качвали се понякога и в кабината.

От показанията на свидетеля Кр. Г. - заемащ длъжността „координатор“ при ответника, въззивният съд установил, че инструктажът не включвал указания как работниците да се возят на камионите. Те се качвали отзад на степенките, тъй като от кофа до кофа разстоянието се минавало за 10 секунди.

Въз основа на заключението към съдебно-медицинската експертиза, изслушано в производството пред районния съд, СГС приел, че вследствие на злополуката ищецът получил следните травматични увреждания: счупване, вътреставно, на тибиалното плато на голямопищялната кост на лява подбедрица, закрито, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок, по - дълъг от 30 дни; счупване непълно на долния край на лъчевата кост на дясната ръка, лекувано с гипсова имобилизация с възстановителен период около месец. На 01.02.2022 г. било проведено оперативно лечение по повод счупване на горния край на лявата голямопищялна кост - кръвно наместване и метална фиксация с плака и винтове, като пациентът бил хоспитализиран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД за периода от 27.01.2022 г. до 3.02.2022 година. Според вещото лице обичайният възстановителен период за увреждането на голямопищялната кост от вида, получен от ищеца, бил в рамките на 3- 4 месеца, като при извършения личен преглед експертът установил, че ищецът продължавал да се оплаква от болки и ограничена подвижност в лявата колянна става, особено при натоварване и промени във времето, и подлежал на усилена ЛФК и физиолечение, като бил неработоспособен за период от 6 месеца. Болките и страданията на пострадалия били най - интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и в началото на раздвижването. Установеното по време на прегледа затруднение от ограничената подвижност в лява колянна става било рехабилитационен проблем, като прогнозата при усилена рехабилитация била добра. Към момента на прегледа не бил констатиран функционален дефицит в дясна гривнена става.

От показанията на свидетеля Н. М., съпруга на ищеца, СГС установил, че непосредствено след инцидента, ищецът изпитвал силни болки в левия крак. Във връзка с увреждането в този крак претърпял операция и след изписването му от болницата бил на легло, изпитвал силни болки, включително през нощта, не можел да се обслужва сам, съпругата му носела леген до леглото, тъй като не можел да ходи до тоалетната, обличала го, носела му и храна в леглото. Възстановяването му продължило около 5 месеца, като ищецът използвал шина и патерица, от които се нуждаел и сега. Понастоящем не можел да свива крака си. Ръката му била в гипс около 20 дни. Приемал обезболяващи. Обездвижването се отразило зле на ищеца - станал много нервен, викал без причина, не говорел с никого, чувствал се безполезен, тъй като не можел да работи, не искал да се среща с приятели и роднини, както и с внучетата си, защото не можел да им купи нищо.

Определяйки размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд съобразил характера и тежестта на увреждането на здравето на работника, проведените след злополуката оперативно лечение с кръвно наместване и метална фиксация с плака и винтове, болнично и стационарно лечение с обща продължителност от 6 месеца, считано от края на м.01.2022 г. до края на м.07.2022 г.; периодът на лечение на контузиите - с обичаен възстановителен период от 3- 4 месеца, и настъпилите от тях последици за здравето на ищеца; продължителността на понесените във връзка с травмите болки и интензивността им; настъпилите непосредствено след травмите затруднения при самообслужването на ищеца, за което му била необходима и чужда помощ; начинът на причиняване на травмите - при падане от сметосъбиращ автомобил; обстоятелството, че при личния преглед на ищеца на 25.08.2022 г., около седем месеца след злополуката, същият се движел със затруднена походка, с накуцване в ляво и с помощно средство канадка, като сгъвал лява колянна става до 98 - 100 градуса; обстоятелството, че нямал функционален дефицит в дясна гривнена става; възрастта на пострадалия - на 47 г. към датата на злополуката; а също и преживените страдания от психическо естество, свързани със злополуката и получените травми, установени въз основа на показанията на свидетеля М., които при условията на чл. 172 ГПК въззивният съд оценил като обективни. При тези мотиви въззивният съд приел, че сумата, която справедливо би обезщетила пострадалия за неимуществените вреди от злополуката, възлиза на сумата от 20 000 лева. Това обезщетение СГС счел, че подлежи на намаляване при условията на чл. 201, ал. 2 КТ, на който работодателят се позовал в срок. Посочил, че с поведението си на 20.01.2022 г. ищецът А. действително допринесъл за настъпване на трудовата злополука, като субективното му отношение следвало да бъде квалифицирано като груба небрежност. Пояснил, че „небрежността“ като понятие в гражданското право е модел на поведение, свързан с неполагането на дължимата грижа, и за да е налице, следва служителят да не е положил грижата, която и най-небрежният не би положил.

Въз основа на извадка от дневник за първоначален инструктаж на 10.09.2021 г., подписан на ищеца; служебна бележка от 10.09.2021 г. и декларация за проведен първоначален инструктаж, подписан на ищеца, неоспорени от него, както и показанията на свидетелите Г. З., Ал. И. и Кр. Г., въззивният съд приел наличието на груба небрежност при изпълнение на трудовите задължения на ищеца на 20.01.2022 г., която допринесла за настъпване на злополуката. Въпреки че бил надлежно инструктиран за безопасна работа на сметосъбиращия автомобил, че е бил предупреден при инструктажа, че не трябва да използва апарат-вилиците, возейки се отзад, ищецът не изпълнил задълженията си по чл. 126, т. 6 КТ, като не спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труд и допуснал груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения, което поведение било в причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука, обосноваваща извод за съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50 %. Въззивният съд е допълнил, че доколкото за работата му като сметосъбирач бил проведен първоначален инструктаж, то следвало да се приеме, че ищецът можел да предвиди, че при возене отзад на степенката на сметосъбиращия автомобил и поставяне на единия крак на апарат-вилицата, при това държейки с едната си ръка метла и лопата, е било възможно настъпването на вредоносни последици за него.

Представените от ищеца с молба от 29.09.2022 г. разпореждания на НОИ за други трудови злополуки на работници в ответното дружество, настъпили през периода м.02.2020 г.- м.09.2020 г., не обосновавали според СГС извод за наличието на порочни практики в ответното дружество, свързани с неспазване на правилата за безопасни условия на труд.

Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:

1. „При разглеждане на възражение за груба небрежност от пострадал и при определяне на степента на неговото съпричиняване длъжен ли е съдът да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, допуснати от работодателя, да ги съпостави с поведението на работника и въз основа на това да направи оценка за приноса на всяка от страните?“;

2. „Допустимо ли е съдът да обосновава извод за груба небрежност на работника, довела до настъпване на трудова злополука, на базата на предположения, а не на ясно и категорично установени по делото факти?“;

3. „Следва ли съдът да приеме наличие на груба небрежност от страна на пострадалия работник при трудова злополука, ако работодателят не е изпълнил задължението си за да проведе инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд?“;

4. „Може ли да се приеме, че трудовата злополука е настъпила поради груба небрежност на работника, ако работодателят е допуснал трайна практика на нарушаване на правилата за безопасна работа в предприятието и злополуката се намира в причинна връзка именно с тази практика?“;

5. „При приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане длъжен ли е съдът да се съобрази с указанията в т. II на ППВС № 4/1964 г. и да обсъди и анализира конкретните обективно съществуващи обстоятелства във всеки отделен случай, въз основа на които да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?“;

6. „При определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди следва ли съдът освен с указанията в ППВС № 4/1968 г., да се съобрази и с актуалната икономическа конюнктура в страната – инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?“.

Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в Решение № 22 от 22.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1099/2024 г., IV ГО, Решение № 186 от 21.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 246/2019 г., III ГО, Решение № 50224 от 7.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3247/2021 г., IV ГО, и Решение № 167 от 30.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 591/2020 г., III ГО (по първи въпрос), Решение № 719/10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2898/2008 г., I ГО, Решение № 94/29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2649/2018 г., IV ГО (по втори въпрос), Решение № 60/05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV ГО (по трети въпрос), Решение № 268 от 25.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2020 г., IV ГО, Решение № 977/14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 298/2009 г., IV ГО, Решение № 157/24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6210/2013 г., III ГО, (по четвърти въпрос), Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II ТО, Решение № 158 от 28.12.2011 г. на ВКС по т.д. № 157/2011 г., I ТО (по пети въпрос) и Решение № 31/25.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1203/2013 г., II ТО, Решение № 217 от 20.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 990/2017 г., II ТО (по шести въпрос).

Касаторът моли обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия от повдигнатите въпроси, макар той да отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да е с обуславящ изводите на въззивния съд характер. Давайки утвърдителен отговор на този въпрос, въззивният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз в посочените от касатора решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и служебно известните на състава Решение № 50176 от 17.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 36/2022 г., IV ГО, Решение № 161 от 12.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2023 г., IV ГО, Решение № 55 от 21.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3556/2022 г., III ГО и други. В тези съдебни актове е прието, че съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства представляват критерии за намаляване на обезщетението. В този случай виновното лице отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения. В зависимост от обстоятелствата по делото следва да се прецени дали пострадалият е допринесъл за настъпването на по-голяма част от вредите или тази по-голяма част следва да се счете резултат от установените като неизпълнени от страна на работодателя правила за безопасност. Преценката е конкретна за всеки отделен случай, като сам по себе си фактът на установено неизпълнение от страна на работодателя на задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд, не е достатъчен да презумира, че работникът не е допринесъл за настъпване на трудовата злополука (Решение № 202/12.12.2014 г. по гр. д. № 1298/2014 г., ІІІ ГО, и цитираните в него съдебни актове). Несъгласието на касатора с анализа и оценката на събраните доказателства, респ. с крайния извод за наличие на квалифицирано поведение чл. 201, ал. 2 КТ, съставляват доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение и за неговата необоснованост, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. По поставения въпрос не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като понятието "груба небрежност" като основание за намаляване на отговорността на работодателя, разбирано като липса на елементарна грижа, която би положил и най-небрежният, е изяснено в установената практика на Върховния касационен съд (Решение № 510/30.11.2011 г. по гр. д. № 1923/2009 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 291/2012 г. по гр. д № 951/2011 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 348/2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, IV ГО, и др.), а разрешението, даденото от въззивната инстанция, не й противоречи.

Касационно обжалване не може да се допусне по втори, трети и четвърти въпрос, тъй като те не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. От значение за изхода по конкретното дело е този правен въпрос, който, включен в предмета на спора, е обусловил правните изводи на съда по делото - Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, в какъвто смисъл са оплакванията на касатора. Трети и четвърти въпрос не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като освен, че не са свързани с тълкуване на конкретна правна норма, с приложението на която да е свързана решаващата дейност на въззивния съд, те са основани на хипотези, каквито въззивният съд не е приемал за установени. При липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е безпредметно изследването налице ли е допълнителното условие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.

Поставените от касатора въпроси по приложението на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 200, ал. 1 КТ (пети и шести въпрос) са обусловил решаващите изводи на въззивния съд и отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е постановил обжалваното решение в съответствие със съществуващата постоянна практика на ВКС. В решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи, обстоятелства, които са специфични за всяко дело, и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В случая въззивният съд е присъдил обезщетението, като е отчел характера и тежестта на увреждането на здравето на ищеца; проведените след злополуката оперативно, болнично и стационарно лечение с обща продължителност от 6 месеца; продължителността на възстановителния период и понесените във връзка с травмите болки, неудобствата в ежедневното битово обслужване на ищца, който няколко месеца се нуждаел от чужда помощ; начинът на причиняване на травмите - при падане от сметосъбиращ автомобил; обстоятелството, че при личния преглед на ищеца на 25.08.2022 г., около седем месеца след злополуката, същият се движел със затруднена походка, с накуцване в ляво и с помощно средство, като сгъвал лява колянна става до 98 - 100 градуса; обстоятелството, че нямал функционален дефицит в дясна гривнена става. Въззивният съд е съобразил възрастта на пострадалия - на 47 г. към датата на злополуката, преживените страдания от психическо естество, свързани със злополуката, стандарта на живот в страната към момента на увреждането, както и добрата прогноза за възстановяване на здравето на ищеца обуславяща сравнително по-нисък размер на обезщетението, в сравнение със случаите, при които такава прогноза е немислима. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди са не само изброени от въззивния съд, но и обсъдени в тяхната съвкупност, съобразно разрешенията в Решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II ТО, Решение № 88 от 9. 07. 2012 г. по т.д. № 1015/2011 г. на ВКС, II ТО, включително и сочената от касатора съдебна практика. Дали фактите по спора, относими към дейността по определяне на размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, са вярно интерпретирани (тълкувани) е въпрос на обоснованост на съдебния акт и има отношение към правилността на обжалваното решение, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Атакувното определение не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното определение. В случая обжалваното определение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на ответника по касация следва да се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 51, 13 евро, равностойни на 100 лева, изчислени при прилагане на фиксирания валутен курс на българския лев към еврото - 1 EUR = 1,95583 BGN, и математическото правило за закръгляване.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,