Определение № 50754 от 20.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1785/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите-Шумен, представлявана от директора-инж.Д. Б., подадена чрез процесуалния представител на Н. Г. срещу въззивното решение № 17 от 25.1.22 г по гр.дело № 526/21 г по описа на Окръжен съд-Шумен, състав II, с което е отменено решение № 607/17.11.21 г по гр.дело № 556/21 г по описа на Районен съд-Шумен и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявените искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ, като е признал за незаконно уволнението на Г. Г. И., извършено със заповед № ЧД-16/26.7.21 г на директора на РИОСВ, възстановил я е на длъжността „главен специалист“ в Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ и е осъдил работодателя да й заплати обезщетение за оставане без работа в периода 2.6.21 г-5.11.21 г в размер на 2 192, 27 лв. В касационната жалба се подържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Ответницата по касационната жалба Г. Г. И. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния й представител адв.Ц. Д. от ВТАК.Подържа, че не са налице основания за допускане на въззивнотно решение до касационен контрол. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето ГО намира следното: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ.С решение № 170 от 1.10.20 г по гр.дело № 305/20 г на Окръжен съд-Шумен е отменено решение № 468/20.7.20 г по гр.дело № 503/20 г по описа на Районен съд-Шумен и вместо него е постановено друго, с което са уважени предявените от Г. И. срещу РИОС-Шумен искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ: отменено е като незаконосъобразно уволнението й извършено на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ-поради определяне на длъжността за заемане по служебно правоотношение; възстановена е на преди заеманата длъжност „главен специалист“ в Дирекция „АФПД“ при РИОСВ-Шумен и й е присъдено обезщетение на основание чл.225 ал.1 КТ в размер на 5460 за периода 3.1.2020 г-3.7.2020 г.С определение № 60459 от 7.6.21 г, постановено по гр.дело № 183/21 г решението не е допуснато до касационен контрол.В срока по чл.345 ал.1 КТ ищцата се е явила да заеме длъжността.В същия ден със заповед № ЧР-16 от 26.7.21 г възстановеното между страните трудово правоотношение е прекратено но основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, поради съкращаване на длъжността „главен специалист“, считано от 26.7.21 г.Ищцата е предявила искове за отмяна на уволнението като незаконно поради липса на реално съкращаване в щата и извършен подбор, както и наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя, който е прекратил трудовото правоотношение в деня на неговото възстановяване.С обжалваното въззивно решение е прието, че исковете са основателни.Прието е, че съгласно длъжностно разписание в сила от 19.3.19 г, в Дирекция „ АФПД“ са съществували две щатни бройки за длъжността „главен специалист“, заемани по трудово правоотношение.С последващо длъжностно разписание, в сила от 3.1.20 г е премахната 1 щатна бройка за процесната длъжност.Трудовите функции, изпълнявани от ищцата са преминали към друга длъжност, заемана по служебно правоотношение, като са въведени изисквания за притежаване на по-висок образователен ценз-бакалавър.Поради това съдът е приел, че данните по делото сочат на липса на законосъобразно приложено уволнително основание по чл.328 ал.1 т.2 КТ-съкращаване в щата, доколкото в действителност са налице елементите от фактическия състав на друго уволнителното основание- по чл.328 ал.1 т.6 КТ, което е следвало да бъде приложено от работодателя.Освен това липсата на представена от работодателя длъжностна характеристика за длъжността „младши експерт“, към която са преминали трудовите функции на длъжността „главен специалист“ препятства съда да прецени следвало ли е да бъде приложен императива на чл.329 КТ. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Формулиран е следният въпрос „длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на решението си всички възражения и доводи на страните и събраните по делото доказателства“, за който се подържа, че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и следва да формира изводи в резултат на собствената си дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Така поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на делото и по него следва да бъде допуснат касационен контрол за проверка дали съдът не се е отклонил от разрешението, дадено в практиката на ВКС. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето ГО