Определение № 764 от 08.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2476/2018 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 344 от 28.02.2018 г. по в. гр. д. № 78/2018 г. на Варненски окръжен съд е потвърдено решение № 4066 от 16.10.2017 г. по гр. д. № 4389/2017 г. на Варненски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявени от К. Т. К. от [населено място] против [фирма], [населено място], при условията на солидарност с [фирма], [населено място], обективно съединени искове по член 242, ал. 1 КТ, вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД за солидарно заплащане на следните суми: 7 396.62 щатски долара, съставляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение, дължимо по трудов договор от 15.04.2015 г. за периода от месец април 2015 г. до месец юли 2015 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 233.92 щатски долара; 110.83 щатски долара, съставляващи неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 12.66 щатски долара за периода от 01.01.2016 г. до 03.06.2016 г.; 2 823.95 щатски долара, съставляващи неизплатено нетно трудово възнаграждение, дължимо по трудов договор от 13.10.2015 г. за периода от месец октомври 2015 г. до месец ноември 2015 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 158.77 щатски долара; 110.83 щатски долари, съставляващи неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно с обезщетение за забава в размер на 6.23 щатски долара за периода от 15.11.2016 г. до 03.06.2016 г. С първоинстанционното решение № 4066 от 16.10.2017 г. по гр. д. № 4389/2017 г. на Варненски районен съд, така предявените искове са били уважени срещу първия ответник [фирма]. В тази му част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано на основание чл. 296, т.2 ГПК. В решението на въззивния съд е прието за установено, че на 06.01.2012 г. между „Индивидуал технолоджи“ СА, М. острови, като корабособственик на моторен кораб „Батя“ и вторият ответник по делото [фирма] като беърбоут чартьор, е бил сключен договор за стандартен беърбоут чартър, по силата на който корабособственикът е предоставил на беърбоут чартьора пълни права на владение и контрол върху кораба за период от пет години. С договор за стандартен беърбоут чартър от 07.05.2013 г. моторен кораб „Батя“ е бил предоставен под наем от [фирма] на „Ш. л.“ С.А. - М. острови като подбеърбоут чартьор за периода от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. На 07.05.2013 г. „Ш. л.“ С.А. е сключил с [фирма] (първият ответник по делото) договор за мениджмънт на моторен кораб „Батя“. Прието е, че [фирма] е назначило екипаж на моторен кораб „Батя” за сметка на „Ш. л.“ С.А., - към момента на сключване на трудовия договор с ищеца и през процесния период дружество „Ш. л.“ С.А. е имало качество на беърбоут чартьор (корабопритежател) на кораба, тоест лице, което експлоатира кораба от свое име. Ответникът [фирма] не е имал качеството на работодател; за него не са възникнали задължения за заплащане на трудови възнаграждения на основание 199ж от Кодекса за търговското корабоплаване (К.), нито отговорността му може да бъде ангажирана и по реда на член 199з от К., касаещ вреди, причинени от технически неизправности на кораба, за които отговаря корабопритежателя. Изхождайки от тези изводи, съдът е отхвърлил като неоснователни исковете за солидарното осъждане на [фирма] ведно с [фирма], сключил трудовите договори за сметка на корабопритежателя „Ш. л.“ С.А. Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от К. Т. К.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите (след уточнението им съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): обхваща ли установената в разпоредбата на чл. 199з от К. отговорност на беърбоут чартьора пред трети лица и отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения и какви са правните последици на вписването в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър на договор, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване и корабът е плавал под българско знаме. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните, разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответникът по касационната жалба [фирма] излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Въпросът обхваща ли установената в разпоредбата на чл. 199з от К. отговорност на беърбоут чартьора пред трети лица и отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения не е обуславящ изхода на делото. За да отхвърли иска срещу ответника [фирма], въззивният съд е приел, че в процесния период през 2015 г. дружеството не е имало качеството на корабопритежател на моторен кораб „Батя”, поради което не следва да отговоря за вземания по трудови правоотношения с екипажа на кораба. Както разходите по експлоатация на кораба, в т.ч. възнаграждението на екипажа на кораба (чл. 199ж К.), така и вредите, възникнали във връзка с тази експлоатация (чл. 199з К.) са за сметка на наемателя (беърбоут чартьора), поради което при извод, че ответникът не е имал качеството на наемател, въпросът какво включват вредите по чл. 199 з К. нямат отношение към изхода на спора. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса какви са правните последици на вписването на договор в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване и корабът е плавал под българско знаме е основателен. Въпросът е обуславящ изхода на делото; не е намерил разрешение в установената съдебна практика и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Основание за допускане на касационно обжалване дава и въпросът длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните. Съгласно установената практиката на Върховния касационен съд, във въззивното решение съдът е длъжен да обсъди всички въведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение, в т.ч. доводите кои доказателства са относими към спора и кои факти приема за установени въз основа на тези доказателства. Изводът, че в процесния период през 2015 г. наемател (беърбоут чартьор) на моторен кораб „Батя” не е ответникът [фирма], а трето неучастващо по делото лице – „Ш. Л.” С.А., съдът е формирал въз основа на доказателствата, че договорът му като под-беърборд чартьор е вписан в Регистъра на корабите при Изпълнителна агенция „Морска администрация” за периода от 07.03.2013 г. до 07.05.2016 г.; че „Ш. Л.” С.А е сключил договора за мениджмънт и е изплащал мениджърско възнаграждение на ответника [фирма] (в изпълнение на който е сключено трудовият договор с ищеца), както и доказателствата, сочещи че в процесния период като наемател на кораб „Батя”, „Ш. Л.” С.А е извършвал разходи по експлоатацията на кораба. Съдът е формирал тези изводи без да обсъди въведените с въззивната жалба доводи, че в корабният дневник е вписано наименование на корабособственика [фирма], комуто е издадено и временното свидетелство за регистрация; че корабът е плавал под българско знаме, както и че вписването в Регистъра на корабите на договора с „Ш. Л.” С.А. е в нарушение на българското законодателство, поради което не е породило правно действие. Не е обсъдил и представените в подкрепа на тези доводи доказателства. Липсата на мотиви по въведените с въззивната жалба оплаквания и доводи за неправилност на решението е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед предмета на делото – трудов спор за неизплатени от работодателя възнаграждения, касаторът ищец не дължи внасяне на държавна такса. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение