Определение № 5023 от 04.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1958/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. К., със съдебен адрес - [населено място], чрез адвокат Д. Д., срещу въззивно решение № 16 от 13.01.2025 г. по в.гр.д. № 1556/2024 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е отменено решение № 190/15.08.2024 г. по гр.д. № 396/2024 г. на Районен съд – Карнобат. Вместо това е отхвърлен предявеният от касатора срещу ответника община Карнобат иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на дисциплинарното му уволнение, наложено със заповед № РД-131/11.03.2024 г. на кмета на общината. В касационната жалба са изложени основания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът община Карнобат, с писмен отговор, депозиран в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускането на касационното обжалване и претендира присъждане на разноски. Въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. От представените писмени доказателства е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, въз основа на което ищецът е заемал длъжността „охранител“ в Звено за опазване на обществения ред и общинското имущество към община Карнобат. Същото е прекратено със заповед № РД-131/11.03.2024 г. на кмета на общината, връчена на ищеца на 12.03.2024 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Съдът е приел, че в мотивите ѝ е посочено, че наказанието се налага за следното нарушение: на три дати през м. март 2024 г. по време на даваните от ищеца и неговия колега С. нощни дежурства са установени посредством монтирана в служебния автомобил GPS-система продължителни престои на адреси, на които служителите не са изпращани. Работодателят е посочил, че установените продължителни престои на служебния автомобил показват неизпълнение на служебните задължения за обход на града за големи интервали от време и че се касае за системно извършвани нарушения, които са квалифицирани по чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. четвърто /неуплътняване на работното време/ и т. 10 /неизпълнение на трудови задължения, определени при възникването на трудовото правоотношение/ КТ, както и по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ като тежки нарушения. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че във връзка с наведените оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения е проведен повторен разпит на свидетел във връзка с установяване на изпълнението на задължението на работодателя по чл. 193 КТ относно описаните в заповедта нарушения за дати 07.03.2024 г. и 11.03.2024 г. След анализ на събрания доказателствен материал, съдът е приел, че работодателят е спазил задължението си да изиска обяснения от служителя. Обяснения от ищеца и от неговия колега са поискани от прекия им ръководител, като работниците формално са се възползвали от това свое право, като са представили едно общо подписано от двамата обяснение, в което заявяват, че на 02.03.2024 г. срещу 03.03.2024 г. в периода от 23 ч. до 02,30 ч. колата е била в болницата на престой, а те са били при охраната без да посочват конкретна причина. За втори път обяснения са поискани от кмета с писмо с изх. № 93-00-85/06.03.2024 г., с което на ищеца е предоставен и тридневен срок. Видно от извършеното отразяване върху искането ищецът е отказал да получи същото и това обстоятелство, удостоверено с подпис на връчителя, не е оспорено от него. От свидетелските показания съдът е констатирал, че обяснения от ищеца са поискани и за другите две дати, на които са установени нерегламентирани продължителни престои на автомобила му, отново от прекия му ръководител, който след извършената справка в GPS системата на 11.03.2024 г. сутринта се е свързал в ищеца по телефона с искане за представяне на писмени обяснения. В заключение съдът е приел, че и за трите нарушения на ищеца е осигурена реална възможност да се защити катоизложи причини за констатираните престои. На следващо мястото съдът е посочил, че са спазени изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение, доколкото заповедта съдържа нарушенията, за които е наложено наказанието, деянията са точно и ясно индивидуализирани и позволяват на служителя да разбере причината за наложеното наказание - установените чрез GPS-системата продължителни престои на служебния автомобил на служителя по време на даваните от него дежурства, които престои са индивидуализирани с конкретни дати, часови интервали и места. Прието е че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, съдът е установил, че е спазен и двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ от откриване на нарушението, предвиден в чл. 194, ал. 1 КТ. От представените по делото писмени разпечатки от GPS системата за движение на автомобил с рег. [рег.номер на МПС], за който няма спор, че е предоставен на ищеца за изпълнение на служебните му задължения, е прието за установено извършването на дисциплинарните нарушения. Заеманата от ищеца длъжност предполага непрекъснат обход посредством автомобил на възложените, съобразно месечния график обекти на територията на община Карнобат, по времето на който обход следва да се съблюдава спазването на обществения ред в тях. Посочено е, че ищецът не е доказал наличието на основателни причини, свързани с изпълнението на трудовите му задължения, оправдаващи нерегламентираните престои по време на дежурствата му. Съдът е коментирал показанията на единия свидетел на ищеца, касаещи престоя в МБАЛ Карнобат, като е посочил, че ги възприема с резерви, тъй като от една страна ищецът не е имал задължение да посещава мястото, тъй като то е извън определените му обекти за охрана, а от друга – съдът е приел за житейски нелогични дадените обяснения относно конкретната ситуация. Не са кредитирани като противоречащи на разпечатките от GPS системата и показания на втория свидетел на ищеца относно престоя му в кв. Люляците. Съдът е направил извод, че установените продължителни престои /паркиране на служебния автомобил/ на посочените в атакуваната заповед дати са несъвместими с осъществяване на вменените на ищеца основни трудови функции и качественото осъществяване на контрола по съблюдаване на обществения ред в общината и в този смисъл съдът намира, че същите съставляват и тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, т. 7 КТ. Посочил е, че въпреки наличието на предходна заповед за наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за подобен продължителен престой на служебния автомобил, както и многократно даваните, включително и персонално указания да не се допускат подобни продължителни престои, ищецът не е коригирал своето поведение и отношение към трудовите си задължения, поради което наложеното наказание се явява съответно на тежестта на извършените нарушения. В заключение, съдът е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е издадена при спазване на законовите изисквания и за действително извършени от служителя нарушения, поради което същата е законна, а предявеният от ищеца иск – неоснователен. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК без да е формулиран конкретен въпрос. Допълнително се поддържа, че обжалваното решение е вероятно недопустимо и очевидно неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 16 от 13.01.2025 г. по в.гр.д. № 1556/2024 г. на Окръжен съд - Бургас, поради следните съображения: Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен въпрос, като съдът не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В случая липсва формулиран от касатора релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, то обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, независимо дали са налице аргументираните от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително следва да се посочи, че в изложението не са аргументирани и сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – не е посочено в какво се изразява противоречието на въззивното решение с цитираните два акта на ВКС /единият от които неотносим, тъй като е определение, постановено по реда на чл. 288 ГПК/, нито пък е посочена неясна правна норма, която съдът е приложил, или противоречива, остаряла или погрешна съдебна практика, на която въззивният съд се е позовал. Обжалваното решение не е и вероятно недопустимо по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. Подобен порок на съдебния акт е налице, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. /в този смисъл т. 9 от Постановление на Пленума на ВС № 1/10.11.1985 г. по гр. д. № 1/1985 г. /. В случая не е налице нито една от посочените хипотези, като касаторът не е навел конкретна аргументация в подкрепа на твърдението си, която да бъде обсъдена от съда. Обжалваното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика, в каквато насока са доводите на касатора. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. Именно към последната са относимите оплакванията на касатора, съдържащи се в представеното изложение, поради което не подлежат на проверка преди допускането на касационното обжалване. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят установените като реално направени разноски в размер на 1200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.