Определение № 60708 от 15.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1678/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. Г., чрез адв. А. против решение № 149 от 03.11.2020 г. по гр. д. № 438/2020 г. на Окръжен съд – Кюстендил. Ответникът „ЕЛЕКТРОЛУКС ТАБАКОВ И СИНОВЕ“ ООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез адв. Т. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното: Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 582/04.08.2020 г. по гр. д. № 2509/2019 г. на Районен съд – Кюстендил за отхвърляне на предявените от касатора против търговското дружество искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1 и 2 КТ - за признаване за незаконно уволнението на ищеца със заповед № 1879/18.07.2019 г. на работодателя и неговата отмяна и за възстановяване на заеманата от работника преди уволнението длъжност „отчетник измервателни уреди“, и в полза на ответника са присъдени разноски. Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че между страните е съществувало трудово правоотношение с източник трудов договор, сключен на основание чл. 70 КТ - със срок за изпитване за длъжността „отчетник измервателни уреди“ считано от 22.05.2019 г. Срокът на изпитване е уговорен в полза на работодателя за шест месеца. Посочено е, че съгласно ЕР на ТЕЛК № 1483/17.07.2019 г. на ищеца е определена 60% трайно намалена работоспособност, поради общо заболяване - „инсолинозависим захарен диабет“. Прието е, че работодателят е бил уведомен за така издаденото ЕР на ТЕЛК едва на 27.07.2019 г., след като вече е бил прекратил трудовия договор на ищеца със заповед №1879/19.07.2019 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 22.07.2019г. В атакуваното решение са развити съображения в отговор на оплакванията по жалбата за незаконност на уволнението, поради злоупотреба с право от страна на работодателя – изразено в нарушение на императивната норма на чл. 314 КТ, изискваща трудоустрояване на работника при наличие на предпоставките за това, а не неговото уволнение и поради несъобразяване с правилото на чл. 333, ал. 1, т.3 КТ, установяващо предварителна закрила при уволнение. Втората инстанция е приела, че разпоредбата на чл. 314 КТ не е нарушена, тъй като за издаденото ЕР на ТЕЛК, признаващо по надлежен ред трайно намалената работоспособност на ищеца, ответникът е узнал едва след прекратяване на трудовото правоотношение, от една страна и от друга – че органите на експертизата по работоспособността не са дали предписание по смисъла на чл. 317 КТ за преместване на освидетелстваното лице на друга, подходяща за него работа. Изтъкнати са мотиви, че в случая не е приложима и хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, доколкото се касае за прекратяване от работодателя на правна връзка по трудов договор, сключен на основание чл. 70 КТ, извършено в срока за изпитване, уговорен в негова полза. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са обуславящи за изхода по делото и са решени в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за развитието на правото – основания за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Жалбоподателят не е поставил конкретно формулиран правен въпрос, който счита да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение и по отношение на който да е налице поддържаното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – а именно противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 96 от 15.06.2018 г. по гр. д. № 4048/2017 г. на ВКС, III г. о. Искането за достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се прави по въпроса дали подлежи на трудоустрояване при условията на чл. 314 КТ работник или служител, назначен по трудов договор със срок за изпитване, през времето на съществуване на правната връзка (питането е уточнено и конкретизирано от касационния съд с оглед указанията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС). Твърди се, че този въпрос е от значение за развитието на правото. Касационното обжалване не следва да се допуска. В случая липсват обосновани предпоставки – обща и допълнителна на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Изложените доводи за незаконност на уволнението по чл. 71 КТ поради злоупотреба с право от страна на работодателя не удовлетворяват общо основание за селекция на касационната жалба. Те не притежават характеристиката на правен въпрос по смисъла на разрешението, дадено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а произтичат от становището на страната по съществото на спора и изразяват несъгласието й с решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на иска по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ. Налице са релевирани касационни основания (чл. 281, т. 3 ГПК) срещу правилността на въззивния съдебен акт. Те обаче са относими към производството по разглеждане на касационната жалба (чл. 290 ГПК), което се развива едва след допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК. Във фазата по селектиране на касационната жалба обаче доводите по съществото на спора нямат предвиденото в процесуалния закон значение и не позволяват осъществяване на достъп до касация. Съгласно мотивите към разясненията по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС непоставянето на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно да не се допуска касационен контрол без да е необходимо да се установяват сочените допълнителни основания за това. Ето защо, искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователно. Отсъстват предпоставки за достъп до касация и на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК по поставеното питане. То не е релевантно, тъй като не е обусловило правните разрешения на въззивния съд по спорния предмет. За да отхвърли иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ инстанцията по същество е приела, че правомерно ответникът е упражнил в срока за изпитване уговореното в негова полза право на уволнение – чл. 71, ал. 1 КТ. Горният решаващ извод е обоснован с установения по делото факт, че решението на органа на експертизата по работоспособността (ЕР на ТЕЛК) отнасящо се до ищеца, е доведено до знанието на работодателя след датата на прекратяване на трудовия договор. Към датата на прекратяване на правната връзка, възникнала от трудов договор по чл. 70 КТ ответникът не е бил известен за съществуването на такъв документ, поради което като страна по трудовото правоотношение не е имал задължение да го съобразява при упражняване на своите права, вкл. и правото на уволнение. Липсата на общо основание само по себе си, както вече се посочи по - горе, има за последица недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни предпоставки за това. Освен изложеното, в случая допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в поддържаната хипотеза на „въпрос, от значение за развитието на правото“ не е обосновано. В тази си част изложението към касационната жалба не е съобразено с разрешенията по т. 4 от горецитирания тълкувателен акт. В разглежданата хипотеза обосноваването на специални предпоставки от състава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изисква въведени твърдения за непълна, неясна или противоречива уредба на конкретна норма, която поражда необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането й или налага нейното осъвременяване поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Подобни аргументи в случая няма. В заключение следва да се посочи, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, което има за правна последица недопускане на въззивното решение до касационен контрол. С оглед на изхода по делото касаторът следва да заплати на ответника по жалба сторените и претендирани разноски в настоящото производство. Те възлизат на 850 лв. – за адвокатско възнаграждение, уговорено с приложения договор за правна защита и съдействие, като вписването в него на извършеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка – така постановките по т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.