Определение № 31 от 02.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2334/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Детска градина „Ален мак“ гр. Кочериново, чрез адв. А. Б., против решение № 26 от 30 януари 2020 г., постановено по в.гр.д. № 592/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил, в частта му, с която се потвърждава решение № 550 от 1 октомври 2019 г., постановено по гр.д. № 805/2019 г. по описа на районния съд в гр. Дупница в частите му за отмяна като незаконосъобразна на заповед № РД-01-05-41/11.02.2019 г. на кмета на Община Кочериново за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на С. С. Р. и е прекратено трудовото й правоотношение, и Р. е възстановена на работа на заеманата преди уволнението длъжност „директор“ на детската градина. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Според касатора доказателствата по делото не са обсъдени поотделно и в съвкупност, а доколкото са разгледани, това е станало едностранчиво и само във връзка с обстоятелства, ползващи ищцата, на които обаче тя дори не се е позовала. Налице са допуснати съществени процесуални нарушения в сроковете за ангажиране на доказателства, като предоставената възможност за ангажиране на доказателства от ищцата в първото по делото заседание е извън срока, и съдът изобщо не ги е обсъдил в тази връзка. Необосновано било прието, че районният съд сам и по своя воля може да приема доказателства – така съдът се е превърнал в помощник на една от страните. Оспорват се изводите за неспазване на процедурата по уволнение във връзка с ползвана от ищцата защита по чл. 333 КТ – позоваването на документи по друго дело е процесуално недопустимо; данните по това дело не установяват дали ищцата е заемала защитена длъжност в синдикално ръководство към 2019 г., доколкото делото е образувано през 2016 г. и всички доказателства в него са към този момент; нито едно от удостоверенията не установява към 2019 г. ищцата да е продължила да заема ръководна длъжност в синдикално ръководство, а устав в досието не е представян, за да може работодателят да знае, че срокът за избор на ръководство е пет години и дали е изтекъл към съответния момент; така, позовавайки се на удостоверение от личното трудово досие, въззивният съд е направил предположение за обстоятелства, които могат да се приемат евентуално за доказани само чрез обсъждането им заедно с приетите в нарушение на ГПК документи в първото по делото съдебно заседание; въззивният съд неправилно не е кредитирал свидетелски показания за това дали ищцата е продължавала да заема ръководна длъжност към 2019 г. Изразява се несъгласие с виждането на съда, че ако едно гласно доказателство не се подкрепя от писмено такова, то същото не може да се приеме като установяващо определен факт – свидетелските показания установяват с категоричност, че информация за наличие или липса на синдикална защита е поискана от ищцата във връзка с налагане на процесното наказание, но тя е отказала да даде информация. Подчертано е, че не са представени доказателства за учредяването на структура на съответния синдикат при работодателя – решението в тази му част се гради на предположения, а не на надлежно установени с доказателства факти, и без да се съобразява, че участието в синдикално ръководство на организация вън от структурата на работодателя или на ръководещия го синдикален орган на отраслово или национално ниво, не дава основание за ползване на предварителна закрила, тъй като не може да възникне конфликт на интереси; представеният протокол за избор на синдикално ръководство е частен документ и тежестта за доказване достоверността му е изцяло на ищцата, а и този протокол сам по себе си не доказва структурата на сочения синдикат да е към работодателя, поради което липсват основания да се приеме, че членството налага закрила при уволнение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Ответницата С. С. Р., с адрес в [населено място], не представя отговор на касационната жалба. Срещу същото въззивно решение, но в частта му, с която се отменя първоинстанционното решение № 550 от 1 октомври 2019 г., постановено по гр.д. № 805/2019 г. по описа на районния съд в гр. Дупница в частта му за осъждане на детската градина да заплати на С. С. Р., с адрес в [населено място], сумата от 6496 лева обезщетение за периода 11.02.-1108.2019 г., през който Р. е останала без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от предявяването на иска, и вместо него искът е отхвърлен и в тежест на касаторката са присъдени разноски, е подадена и касационна жалба от С. С. Р., представлявана от адв. А. Р.. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводството. Според касаторката, в първото по делото заседание тя носела трудовата си книжка за констатация, но поради възражение за нередовно призоваване заседание не било проведено и в протокола не е отбелязано, че е представяна трудова книжка; единствената сигурна информация за наличието на трудово правоотношение се съдържа в масивите на НАП, където и работодателят и съответният съд имат възможност да достъпват и придобият нужната им информация. Подчертава се, че е правилно виждането на първата инстанция, че доколкото няма изрично оспорване на това обстоятелство от работодателя с отговора на исковата молба, не може да се вменява в тежест на работника да доказва този отрицателен факт; тъй като установяването, че ищцата е останала без работа и без доходи за исковия период е отрицателен факт и не подлежи на доказване от нея, не се прилага разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, касаеща положителните факти. Предявяването на иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа означава, че работникът имплицитно въвежда твърдение, че през това време е останал без работа и не е получавал доходи, поради което в тежест на работодателя е да оспори това твърдение, и едва след това на работника следва да се вменява задължение да доказва, че е останал без работа и не е получавал възнаграждение. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя правен въпрос, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по тази жалба Детска градина „Ален мак“ гр. Кочериново, чрез адв. А. Б., в отговор излага доводите си за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата по същество. За да постанови решението си, съдът взема предвид установените по делото обстоятелства: между страните е съществувало трудово правоотношение за неопределено време, по силата на което С. Р. е заемала длъжността „директор“ на детска градина; в предходен съдебен процес между страните е отменено наложено на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“; по назначена от кмета на общината проверка е изготвен протокол от 06.12.2018 г., в който са отразени констатации на комисия, измежду които: че са били изискани требвателни листове от 03.12., 04.12., 05.12. и 06.12.2018 г., подписани само от домакина на стола, но не и от дежурен по стол и от получилия продуктите готвач, и не били заверени от директора, че със заповед на директора било възложено заместване на отсъстващ учител за три дни 05-07.12.2018 г. по три часа, въпреки работното време на детската градина до 18 ч., че личната здравна книжка на служител била с изтекъл срок на валидност на 13.10.2018 г. и не била извършена презаверка, че служебният автомобил не бил регистриран в Агенцията за контрол на храните и нямал разрешително за превоз на храни, че по време на проверката директорката напуснала работното си място и не се завърнала до края на същата; за периода 06.12.2018 г.-08.02.2019 г. ищцата била в отпуск за временна неработоспособност; на 11.02.2019 г. ищцата била поканена за даде обяснения по констатираните нарушения, за което бил съставен протокол с дадените обяснения; със заповед от същата дата на ищцата било наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 5, т. 7 и т. 10 КТ за това, че: 1) требвателните листове от 03. до 06.12.2018 г. не са били изготвени съгласно т. 36, т. 37 и т. 38 от Правилника за вътрешния трудов ред и не е бил упражнен контрол в тази насока, поради което ищцата не е гарантирала здравословни и безопасни условия за децата в детската градина, нарушила е задълженията си за контрол и организация на дейността в детската градина; 2) ищцата е нарушила задълженията си по т. 4.9 и т. 5 от Правилника за вътрешния трудов ред, като не е осъществила контрол и е допуснала на работа служителка с изтекъл срок на здравната книжка; 3) ищцата е допуснала превоз на храни с автомобил, чиято безопасност не е удостоверена от Агенцията за контрол на храните и по този начин не е осигурила здравословни и безопасни условия на обучение, възпитание и труд в детското заведение; 4) при възложеното заместване на отсъстващ учител за три дни – 05.-07.12.2018 г. – по три часа, въпреки че работното време на замествания учител е било 8 часа дневно, не е обезпечила надлежното осъществяване на дейността на детската градина, не е обезпечила обучението и възпитанието на децата в съответствие с държавния образователен стандарт; 5) при проверката не е съдействала на комисията, като самоволно е напуснала детската градина – нарушение на задължението й по т. 23 от длъжностната характеристика. По делото е прието удостоверение, издадено от председателя на изпълнителния съвет на Независимия учителски синдикат, според което ищцата е председател на синдикалното дружество на работодателя при Общинския координационен съвет на Независимия учителски синдикат – представително поделение на НУС; представен е протокол от 23.12.2015 г. за проведено изборно събрание на синдикалното дружество на НУС – работодатели от [община], според което на посоченото събрание ищцата е била преизбрана за председател на синдикалното дружество; представен е Устав на НУС, според който организационната основа на НУС е синдикалното дружество, което се изгражда в учебните заведения, синдикалните дружества от една община се обединяват в общински координационен съвет, директорите на детски градини, в качеството си на служители, могат да изграждат свое синдикално дружество към общинския координационен съвет, което да защитава техните интереси пред държавните органи и работодателите; председател и секретар на синдикалното дружество се избира на всеки пет години с явно гласуване. От свидетелските показания са установени начинът на предаване на хранителните продукти и времето на подписването им от директора; свидетелка в трудови правоотношения с общината заявява, че е изготвила протокола за дадени от ищцата обяснения по чл. 193 КТ, като след съставянето му и с оглед информацията, че към 2017 г. ищцата е била член на синдикална организация, ищцата е била запитана от кмета дали участва в ръководството на тази синдикална организация, но ищцата отказала да даде информация – въпросите не били отразени в протокола, тъй като били зададени след съставянето му. Въззивният съд приема, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконно, защото не е спазена закрилата по смисъла на чл. 333, ал. 3 КТ. Освен препращане към мотивите на първата инстанция, се сочи, че приобщаване на делото по предходен спор между страните по почин на съда не съставлява съществено процесуално нарушение, а позоваването на документ от него е съпътствано с констатация, че такова удостоверение е налично и в личното трудово досие на ищцата. Приобщаването на документи, представени от ищцата в първото по делото заседание, след изтичането на срока по чл. 312, ал. 2 ГПК също не е съществено процесуално нарушение, тъй като се касае за документи, сочени от страната във връзка с открито производство по оспорване на удостоверение, приложено към исковата молба, тежестта за оспорване на което е на работодателя; след като работодателят не е ангажирал никакви доказателства, подкрепящи оспорването му, приемането на документи, представени от другата страна, дори и да е извън процесуалните срокове, не би могло да доведе до формиране на неправилен правен извод. Счетено е, че не е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ, от която ищцата се е ползвала, като са съобразени разясненията по ТР № 9/2013 г., ОСГК; към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е била председател на синдикалната организация – синдикално дружество на работодателите, която с оглед естеството на синдикалното сдружаване – на директорите на училища и детски градини в общината, в качеството им на служители, е била структурирана към общината. Отречено е да е установено поведение на ищцата, което да е освободило работодателя от задължението да приложи нормата на чл. 333, ал. 3 КТ – данни за това се съдържат само в показанията на свидетел, който е заместник кмет в общината, но тези показания не се подкрепят от никой друг доказателствен източник, и показанията са преценявани по реда на чл. 172 ГПК – тя е вероятно заинтересована и в служебна зависимост, като същевременно е бил член на комисията, констатирала описаните в заповедта за уволнение нарушения; при съставен протокол за дадени обяснения, неправдоподобно е съществен елемент на разговора да не е намерил отражение в него. За основателен е приет иска за възстановяване на работа на заеманата преди уволнението длъжност. За неправилно е счетено решението в частта му за присъждане на обезщетение за оставане без работа – съобразени са разясненията по ТР № 6/2013 г., ОСГК, според които фактът за оставане на ищеца без работа подлежи на доказване от твърдящата го страна и такива са указанията в доклада по делото, но това не е сторено; при липса на признание или на основателността на иска от страна на ответника, и при наличие дори на общо оспорване, както е в случая, съдът няма право да приеме иска за доказан и не е следвало да го уважава, като довод за противното не следва от заявеното от работодателя, че не възразява срещу изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза. Касационният съд приема, че поставените от страните въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване. По въпроса за момента на настъпване на преклузия за посочване, представяне и събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове се твърди допуснато противоречие с практиката на ВКС според решение № 312 по гр.д. № 1083/2019 г., ІV г.о. и решение № 34 по гр.д. № 1425/2012 г., ІІІ г.о. В практиката си касационният съд приема, че в бързото производство възможността на страната да предприеме процесуални действия (вкл. да сочи доказателства) във връзка с разпореждането на съда по чл. 312, ал. 1 ГПК се преклудира с изтичането на дадения й от съда срок по ал. 2, както разпорежда чл. 313 ГПК. За да достигне до този извод, съдът съобразява разликата между общия исков процес и бързите производства по отношение на изготвянето на доклада, респективно по произнасяне по доказателствените искания на страните. В процесния случай се установява, че още с исковата молба, предвид заявеното от ищцата нарушение на закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ, се представя удостоверение от изпълнителния съвет на Независимия учителски синдикат, според което НУС е основен член на КНСБ, синдикалното дружество на работодателите при Общинския координационен съвет на НУС гр. Кочериново е пререгистрирано и вписано в регистъра на НУС, председател на дружеството е ищцата, а удостоверението важи за периода 01.11.2018 г.-30.04.2019 г. С отговора на исковата молба са оспорени доводите за непреодоляна закрила, тъй като ищцата не е предоставила информация, въпреки че й е поискана, преди налагането на наказанието, а и не се касае до синдикално ръководство на организация, което да обосновава предпоставките за възникване на закрилата по чл. 333 КТ; оспорена е истинността на представеното удостоверение и е поискано откриване на производство по оспорването му. С проектодоклада по делото е открито производството по оспорване на представеното удостоверение и е указано на работодателя, че носи тежест да докаже неистинността на документа. Предоставена е възможност на страните да изложат становището си по доклада в едноседмичен срок и в същия срок да предприемат съответните процесуални действия, като при неизпълнение на указаното в установения срок те губят възможност да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В първото по делото открито съдебно заседание от ищцата са представени протокол № 9 от 23.12.2015 г. за проведено изборно събрание на синдикалното дружество на НУС и устав на НУС, приети по делото. Тези обстоятелства водят до извода, че сочената практика на ВКС не е нарушена, тъй като доказателството за наличие на закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ е представено още с исковата молба. При тежест на ответната страна за доказване неистинността на представеното доказателство, ищцата е представила допълнително документи в подкрепа на вече представеното доказателство, а от страна на ответника успешно доказване на оспорването не е проведено. Ето защо възприетата в практиката на ВКС хипотеза е различна, поради което твърдяното противоречие не се установява. По въпроса чия е доказателствената тежест за установяване наличието на учредена структура на съответния синдикат при работодателя и участието на работник в ръководството на същата, както и участието в структура извън работодателя, дава ли предварителна закрила по смисъла на чл. 333, ал. 3 КТ, не се установява твърдяното противоречие с практиката на ВКС според ТР № 9/2013 г., ОСГК, и решение № 153 по гр.д. № 4092/2016 г., ІV г.о. Според задължителните разяснения, дадени от ВКС в соченото ТР, с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, предл. първо КТ, вр. §1, т. 6 ДР КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство (председател и секретар) на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури (секции) в рамките на тази синдикална организация. Само в случаите, когато вътрешните структури на синдикалната организация следват организацията и структурата на предприятие, чиито поделения или обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на §1, т. 1 ДР КТ, предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, вр. §1, т. 6 ДР КТ обхваща и ръководството (председателя и секретаря) на синдикалната секция, учредена към съответното поделение - самостоятелен работодател. За да достигне до този извод, съдът съобразява, че уредената в чл. 333, ал. 3 КТ социална защита при уволнение има за адресат синдикалисти, които предвид специфичното си положение и дейност – представителство и защита на исканията на работниците и служителите в предприятието при колективни трудови спорове, участие в колективното трудово договаряне и др. - влизат в спорове и конфликти с работодателя; специалната закрила при уволнение поражда действие в отношенията между субектите по трудовия договор - работника/служителя и работодателя. В соченото от касатора решение на ВКС по съществото на спора, и в съответствие с разясненията в ТР № 9/2013 г., ОСГК, се приема, че не са представени от ищцата каквито и да е доказателства за учредяването на структура на съответния синдикат при работодателя, а участието в синдикално ръководство на организация вън от структурата на работодателя или на ръководещия го синдикален орган на отраслово и национално ниво, не дава основание за ползване на предварителна закрила, тъй като не може да възникне конфликт на интереси. Не е спорно, че доказателствената тежест за установяването на наличието на синдикална структура на съответния синдикат към работодателя е на ищеца, след като той се позовава на закрила по смисъла на чл. 333 КТ. Данни за наличието на такава структура ищцата е заявила с представяне на удостоверение към исковата молба, а тъй като синдикалното сдружаване е именно на директорите на училища и детски градини в общината („на работодателите при Общинския координационен съвет на НУС гр. Кочериново“), то следва да се заключи, че ищцата е председател на синдикална структура към общината. Отговорът на втората част на въпроса е отрицателен, но е неотносим към установените обстоятелства по настоящия спор. Не води до допускане на касационното обжалване и въпросът липсата на отговор по искане за закрила на чл. 333 КТ укриване ли е на обстоятелства и при тези обстоятелства отпада ли закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ. По този въпрос според касатора е допуснато противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 153 по гр.д. № 4092/2016 г, ІV г.о., и решение № 66 по гр.д. № 5417/2013 г., ІV г.о. В практиката си, включително посочената, ВКС приема, че, съгласно изискването на чл. 8, ал. 1 КТ, работникът/служителят следва да даде отговор на работодателя при запитване за наличие на синдикална закрила; в случай на даден отговор работодателят е задължен да спази изискванията да чл. 333, ал. 3 КТ и да поиска и получи предварително съгласие от съответния синдикален орган. Когато обаче работникът или служителят не даде отговор, работодателят не е обвързан от спазването на чл. 333, ал. 3 КТ. В случая между страните е спорно дали към ищцата е отправяно питане за наличието на синдикална закрила. За да приеме, че не е установено поведение на ищцата, което да е освободило работодателя от задължението да приложи нормата на чл. 333, ал. 3 КТ, са съобразени показания на свидетелка, заемаща позицията заместник кмет в общината, според които на срещата между ищцата и кмета се е водел протокол, след приключването на който ищцата била попитана дали участва в ръководството на синдикална организация, данни за което имало от по-рано, но ищцата отказала да отговори. По тези показания съдът приема, че те не се подкрепят от никой друг доказателствен източник по делото, а свидетелката е заинтересована и в служебна зависимост от издалия заповедта кмет, а и е била член на комисията, констатирала описаните в заповедта нарушения, поради което е счетено, че, за да бъде дадена вяра на тези показания, е необходимо те да бъдат подкрепени от други събрани по делото доказателства. Отделно от това е посочено, че при съставен протокол от срещата, неправдоподобно е този съществен аспект на разговора да не е намерил отражение в него. В практиката си – в цитираното от касатора решение № 22 по гр.д. № 2644/2018 г., ІV г.о., ВКС приема, че когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Ако свидетелят е заинтересован, това може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си. Не съществува забрана въз основа на показанията на заинтересовани свидетели да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна. Преценката на съда за достоверността на такива показания следва да бъде обоснована с оглед останалите събрани по делото доказателства и на изключване на възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на обективността на показанията му. Извършената от въззивния съд преценка в случая е сторена в съответствие със соченото тълкуване на ВКС, като са изложени достатъчно аргументи за преценката на заинтересоваността на свидетелката. Ето защо не се налага допускането на касационното обжалване и по въпроса за задълженията, които съдът има при преценка на свидетелски показания, дадени от заинтересовани лица. Не се обосновава допускането на касационното обжалване и по въпроса на ищцата налице ли е безусловно задължение на ищеца в трудов спор да установява обстоятелството, че е останал без работа, респективно обусловено да доказва основателността на иска си по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, в случай, че ответникът е оспорвал този иск само в качеството му на акцесорен на основния и е твърдял, че е неоснователен, доколкото дисциплинарното уволнение е законосъобразно, както и приложимо ли е в случая позоваването на ТР № 6/2014 г., ВКС. Предмет на задължителни разяснения в соченото от касаторката ТР е въпросът намира ли приложение предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ основание за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие в хипотезата, при която работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в периода от незаконното уволнение до възстановяването му на работа и заемането на длъжността в срока по чл. 345 КТ, който е неотносим в настоящия спор. В действителност, въззивният съд в мотивите си сочи друго тълкувателно решение – това по тълк.д. № 6/2013 г., по което ВКС дава разяснения по въпроса при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, работникът или работодателят носи доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението работникът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение. За да заключи, че доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца, ВКС в ТР № 6/2013 г. съобразява, че от факта на безработица през шестмесечния период след незаконно уволнение за ищеца възниква право на обезщетение; поради това и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания, в тежест на ищеца е да установи, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение (или е получавал възнаграждение в по-малък размер). Като елемент на правната норма фактическото твърдение, че е останал без работа поради уволнението, трябва да се докаже от ищеца, който се позовава на тази норма, и няма законова опора за отклонение от правилото на чл. 154 ГПК. Като пример за неприемливостта на противното становище (че тежестта за доказване на този факт е на работодателя), ВКС сочи, че това означава твърдението да се приеме за доказано например в случаите, когато не е подаден отговор на исковата молба – процесуалният закон не дава такава възможност, а съдебната практика на ВКС трайно приема, че липсата на отговор не освобождава ищеца от задължението да докаже правнорелевантните факти, на които основава претенцията си. При тези разяснения е явно, че в случая въззивният съд основателно е приел, че ищцата не е доказала с допустимите доказателства обстоятелството, че през исковия период е останала без работа – при липсата на признание на факта или на основателността на иска от страна на ответника, както е в случая, искът не може да се приеме за доказан. Тъй като тълкуването на въззивния съд е в съответствие с разясненията на ВКС, то не се налага допускане на касационното обжалване по допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито по поддържаното от касаторката основание на т. 3 от същия текст. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,