Определение № 481 от 28.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 263/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „БДЖ ПП“ ЕООД, Поделение за пътнически превози Горна Оряховица, срещу решение №.495/11.11.19 по г.д.№.837/19 на ОС Велико Търново – с което е потвърдено решение №.350/4.08.19 по г.д.№.1228/19 на РС Горна Оряховица за уважаване на предявения срещу касатора иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ. Ответната страна Б. Б. Б. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ за основателен и е потвърдил първоинстанционното решение за уважаването му, вкл. препращайки към мотивите му по реда на чл.272 ГПК. За да достигне до този извод е приел, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника /на длъжност „Началник влак Пътническо движение“ в ПС Левски/, което е било прекратено с атакуваната заповед /№.37 от 19.06.19-връчена на същата дата/ на основание чл.187 т.1 пр.3 КТ-поради неявяване на работа на посочените в нея три дати /12, 13 и 14 април 2019г./. Отразил, е че правилно е извършена служебно проверка във връзка с чл.195 и чл.193 КТ и е формиран извод, че последната разпоредба не е спазена, както и че е налице нарушение на изискванията на чл.194 ал.1 КТ - което само по себе си също е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на заповедта. Във връзка с твърдяното в исковата молба неспазване на чл.194 ал.1 КТ - уреждащ сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, е прието, че двумесечният срок по чл.194 ал.1 КТ тече от откриване на нарушението /изтичането му не е в състояние да обоснове приложението на едногодишния срок от извършването/ и с изтичането му се отнема възможността да се наложи наказание по чл.188 КТ. Откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци /т.е. когато е установен извършителят на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение/, като в случая заповедта е издадена повече от 2м. след откриването – и следователно не са спазени сроковете за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл.194 ГПК. Съдът е обсъдил оплакването в жалбата, че исковата молба е подадена от лице без представителна власт, и го е намерил за неоснователно. Посочил е, че молбата е подадена от адвокат с приложено пълномощно за ищеца; предвид направеното с отговора оспорване /че то не е подписано от него/, извършените от адвоката действия са били потвърдени от ищеца с нарочна молба /от 1.08.19/, а първата инстанция е уведомила страните с изрично определение, позовавайки се на практика на ВКС /реш.№.296/5.04.17 по г.д.№.1776/16, ІV ГО/, защо намира, че е редовно сезирана с иск на ищеца за отнасяне на спора му пред съд и не са налице процесуални пречки за по-нататъшното разглеждане на делото. Отразил е, че напълно споделя тези мотиви, както и цитираната по-горе практика на ВКС относно лицата, които могат да оспорват липсата на представителна власт на ищеца. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК във връзка с въпроса „Следва ли първоинстанционният съд в условията на бързо производство да приема писмени доказателства по делото, когато същите са представени след изтичане на изрично указан с писмено разпореждане за изготвен писмен доклад по делото срок?“ /реш. №.81/27.02.14 по г.д.№.114/12, ІV ГО, реш.№.193/29.06.12 по г.д.№.559/11, ІV ГО, реш.№.416/12.07.10 по г.д.№.531/09, ІV ГО/ и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Поставеният въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въззивната инстанция не е обсъждала така изведения въпрос и не е излагала мотиви във връзка с него, като същият не кореспондира и на обстоятелствата по делото /страните не са представяли, респективно съдът не е приемал доказателства извън преклузивните срокове/. Предвид изложеното той е неотносим към решаващата воля на съда и не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че доколкото въпросът се задава в контекста на повдигнати в касационната жалба оплаквания за неправилно процедиране предвид представяне по делото от ищеца на молба с потвърждаване на действията на пълномощника му по подаване на исковата молба след изтичане на даден за потвърждение едноседмичен срок, подобна молба не съставлява писмено доказателство по делото-а изявление на страна. От друга страна съдът изрично е посочил, че възражението на ответника за липса на представителна власт е неотносимо – доколкото исковата молба е подадена от пълномощник с приложено пълномощно и съгласно задължителната практика на ВКС в този случай на липса на представителна власт би могъл да се позовава само ищеца. Предвид изложеното приетото от въззивната инстанция е в съответствие с релевантната и цитирана от съда задължителна практика на ВКС, респективно не е налице сочената хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. Предвид изложено, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените пред ВКС разноски в размер на 500лв. адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,