Определение № 702 от 20.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1738/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. Щ. срещу решение №.265/24.02.20 по г.д.№.312/20 на Окръжен съд Варна - с което е потвърдено решение №.5671/12.12.19 по г.д.№.13089/19 на РС Варна за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Ответната страна „Енерго Про Варна“ЕАД оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение - по силата на което ищцата е заемала длъжност ”Началник отдел“ в отдел „Администрация и контрол на човешките ресурси“, Дирекция „Човешки ресурси“ в „Енерго Про Варна“ЕАД - което е било прекратено на основание чл.328 ал.2 КТ при кумулативната наличност на всички предпоставки на разпоредбата. По делото е безспорно, че заеманата длъжност е била ръководна по смисъла на пар.1 т.3 ДР на КТ /предвид наименованието и функциите й/ и попада в обхвата на чл.328 ал.2 КТ; спорни са били въпросите дали са налице останалите условия от фактическия състав – а именно представляват ли сключените с А. Т. и А. А. договори такива за управление по смисъла на чл.328 ал.2 КТ, упражнили ли са те правото на уволнение в рамките на 9 месеца след започване на изпълнението им и кой е началният момент, от който започва да тече този срок. Съдът се е позовал на практиката на ВКС, съгласно която право да приложи процесното основание има управителят /служител от ръководството на дружеството/, с когото е сключен договор за възлагане на управлението; посочил е, че е достатъчно да се установи, че има сключен такъв договор за предаване на управлението на предприятието на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански резултат-бизнес програмата може да бъде поставена както с управленския договор, така и в други документи, стига да е налице връзка между тях, като наличието й може да се доказва с всички доказателствени средства /решение от 31.10.13 по г.д.№.2188/13, ІV ГО, реш. от 4.07.13 по г.д.№.1358/12, ІV ГО/. Отразил е, че в случая са представени договори за възлагане на управлението от 28.09.18 и 1.11.18 съответно с А.Р. и А.А. /членове на управителния съвет/ с приложени към тях бизнес планове, които съдържат конкретни икономически параметри и бизнес задачи. Намерил е, че, предвид съдържанието им, те съставляват такива за възлагане на управление по смисъла на закона и дават право на сключилите ги членове на УС на дружеството ответник да упражнят правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.2 КТ. Във връзка с преценката за спазване на преклузивния 9-месечен срок е обсъдено кой е началния момент, от който същият започва да тече. Отразено е, че началото на срока е определено в разпоредбата на чл.328 ал.2 изр.2 КТ – а именно – от „започване изпълнението на договора за управление“, като следва да се държи сметка и за фактическия момент на започване на самото изпълнение. В случая няма причини да се приеме, че моментът на започване на изпълнението на договора за управление е различен /по-късен/ от този на сключването му – като самото вписване на договора има декларативен ефект. Налице е позоваване на практика на ВКС, според която релевантен е моментът на сключване на договора и не е необходимо към този момент вписването на новия управител в търговския регистър да е осъществено; в отношенията с работниците и служителите важен е фактът на сключване на договора за управление-оттогава възниква представителната власт на управителя спрямо тях. Изхождайки от горните постановки, съдът е посочил, че 9-месечният срок започва да тече от сключване на договора за възлагане на управление на 28.09.18 по отношение на А. Р. и на 1.11.18 по отношение на А. А., и е изтекъл съответно на 28.06.19 и 1.08.19 /тъй като се брои по месеци/. Преценката за изтичане на срока – дали същият е спазен, е достигането до адресата на писменото изявление на работодателя, упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение. Това е и правнорелевантния момент, към който трябва да се преценява законността на изявлението – т.е. да се извърши проверка съществувало ли е потестативното право на работодателя и надлежно ли е упражнено то. В настоящата хипотеза това е датата 25.06.19 – на която с нотариална покана на ищцата е връчена заповедта за уволнение. Посочено е, че работодателят безспорно има право да прекрати договора с предизвестие, но той може и да предпочете да не го спази и да заплати на работника обезщетение за неспазеното предизвестие. Тогава трудовото правоотношение се счита прекратено от деня на връчването – като такъв е и разглеждания случай /в настоящата хипотеза работодателят е разпоредил с оспорената заповед за уволнение на ищеца да се заплати обезщетение по чл.220 ал.1 КТ за неспазено предизвестие 30 дни/. Предвид горното съдът е намерил възраженията на ищцата във връзка с връчването на предизвестието за ирелевантни и неоснователни. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като формулира следните въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС /реш.№.230 по г.д.№.235/15, ІV ГО, реш.№.618/2.12.10 по г.д.№.1565/09, ІІІ ГО, реш.№.152/15.06.16 по г.д.№.1104/16, ІІІ ГО/: 1.“При оспорване на уволнение, извършено на основание чл.328 ал.2 КТ – поради сключване на договор за управление, задължен ли е работодателят, чрез главно и пълно доказване, да докаже наличието на нова бизнес задача и бизнес програма към началото на изпълнението на договора за управление?“; 2.„Кой е правнорелевантния момент, от който започва изпълнението по договора за управление и контрол на търговско дружество – извършване на фактически действия по управление на дружеството, или сключване на формален писмен договор за управление?“; 3.“Валидно ли е предизвестието за уволнение, извършено на основание чл.329 ал.2 КТ, което не е подписано от новия управителен орган, а от друго упълномощено от работодателя лице?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 за допускане на касационно обжалване не са налице. Първият въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви в тази връзка-съдът не е обсъждал необходимостта от доказване на нова бизнес задача или програма. Това, което е изследвал, е съставляват ли процесните договори за възлагане на управление такива по смисъла на закона, в това число съдържат ли конкретни икономически параметри и бизнес задачи – каквито са и разясненията в цитираната от касатора практика /в реш.№.230/8.06.15 по г.д.№.346/15, ІV ГО, изрично се сочи, че при сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание, е без значение; същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнесзадача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне/. Предвид изложеното въпросът е неотносим и във връзка с него не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Относно втория въпрос се цитира практика по въпросите към кой момент следва да се преценява законността на уволнението, когато трудовият договор е прекратен с предизвестие /реш. по г.д.№.1565/09, ІІІ ГО/, при липса на бизнес задача и бизнеспрограма може ли управителят да упражни правомощия по чл.328 ал.2 КТ /реш.№.230/8.06.15 по г.д.№.346/15, ІV ГО/, относно кръга на лицата, които разполагат с право да прекратяват трудови договори на основание чл.328 ал.2 ГПК /реш.№.152/15.06.16 по г.д.№.1104/16, ІІІ ГО/. Така сочената практика е неотносима към поставения въпрос и не би могла да обоснове допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Отделно от изложеното, във връзка със същия е налице ясна законова разпоредба /чл.328 ал.2 пр.2 КТ/ и задължителна практика /напр.реш.№.256/7.11.19 по г.д.№.944/19, IV ГО/, в която се приема, че уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от девет месеца; необходимо е работодателят да установи, че е назначен нов управител, който е започнал въз основа на своя договор да изпълнява стопански задачи, налагащи смяна на членове от ръководството /т.е. срокът тече от момента на изпълнение след подписването на договора/. Приетото от въззивния съд /че, доколкото няма твърдения и данни изпълнението на договора за управление да е започнало в момент по-късен от датата на сключването му, то именно тази дата е релевантна за начало на броенето на деветмесечния срок/ е в съответствие с така цитираната практика. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Третият поставен въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 ТР 1/09 на ОСГТК на ВКС /съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства/. Той е неотносим към решаващата воля на съда – която е, че в случая трудовият договор е прекратен по силата на връчената - без спазване на предвидения в закона срок за предизвестие - заповед за уволнение /а не по силата на изтичане на срока на даденото предизвестие/. Съдът е изложил изрични мотиви, че, макар работодателят да има право да прекрати договора с предизвестие, той може винаги да не го спази; в този случай се дължи обезщетение, а прекратяването настъпва от момента на връчване на заповедта за уволнение - като такава е и разглежданата хипотеза. В този смисъл е и трайно установената безпротиворечива задължителна практика /напр.реш.№.873/18.01.11 по г.д.№.1757/09, IV ГО/, а сочената от касатора такава, предвид въпросите, по които е постановена, е неотносима към поставения въпрос. При тези обстоятелства във връзка с него отново не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С оглед всичко изложено по-горе касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят направените разноски за отговор на касационната жалба в размер на 852лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,