Определение № 372 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3285/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 246 от 02.05.2023 г. по в.гр. д. № 281/2023 г. на ОС - Благоевград, поправено с с решение от 02.10.2023г., с което са отхвърлени искове по чл. 178 ЗМВР.

Жалбоподателят Г. И. Т., чрез процесуалния си представител, излага съображения за допустимост на касационното обжалвани е за неправилност и необоснованост на постановеното въззивно решение.

В срока по чл. 287, ал.1 ГПК не е постъпило писмено становище ответникът в производството Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

Въззивният съд, е отменил частично първоинстанционното решение и в частта с която е осъдена Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" МВР да заплати на ищеца, сумата в размер на 1065,74 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 29.01.2017 г. - 10.07.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и превръщането му в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2020 г. до окончателното погасяване на вземането, за сумата 1791,92 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд на официални празници за периода 29.01.2017 г. - 10.07.2019 г. с коефициент 1.143 и превръщането му в дневен, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2020 г. до окончателното погасяване на вземането. Със същото решение е потвърдено решението на районния съд в частта му, с която исковете са отхвърлени до пълните им размери.

С определение № 2778/02.10.2023 г. по гр.д. № 3285/2023 г. делото е върнато на ОС - Благоевград за поправка на ЯФГ в обжалваното въззивно решение, тъй като видно от диспозитива на постановеното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, му с която са присъдени сумата в размер на 1065 лв., както и сумата в размер на 1791,92 лв., но не се е произнесъл с диспозитив за отхвърляне на исковете.

С решение № 546/11.10.2023 г. по в.гр.д. № 281/2023 г. на ОС – Благоевград е допусната поправка на явна фактическа грешка в решение № 246 от 02.05.2023 г. по в.гр.д. № 281/2023 г. по описа на същия съд като в диспозитива е добавено „ОТХВЪРЛЯ исковете на Г. И. Т., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ап. 18, срещу Главна дирекция "ПБЗН" МВР, с адрес: 1309 [населено място], [жк], [улица], ЕИК[ЕИК], представлявана от директора за присъждане на:

• сумата от 1065,74 /хиляда шестдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/ лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 29.01.2017 г. - 10.07.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и превръщането му в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2020 г. до окончателното погасяване на вземането;

• сумата от 1791.92 /хиляда седемстотин деветдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/ лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд на официални празници за периода 29.01.2017 г. - 10.07.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и превръщането му в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2020 г. до окончателното погасяване на вземането.“

Установено е, че ищецът е държавен служител и полага труд по служебно правоотношение в системата на МВР - чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР /чл. 142, ал. 2/. Констатирано е, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта между 22:00 и 06:00 ч. съгласно графици, а отработеното време се е изчислявало сумарно.

От приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, е установено, че вещото лице е констатирало, че Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР не е извършвала приравняване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 към дневен труд и не е заплащала допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Констатирано е, че в процесния период ищецът е положил нощен труд, който преизчислен към дневен труд от 169 часа, с коефициент 1,143 и при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР, като стойност е в размер на 1 065,74 /хиляда шестдесет и пет и 0,74ст./ лева. периода 29.01.2017 г. - 10.07.2019 г., както и че е труд на официални празници, преизчислени към дневен труд от 286 часа, които са преизчислени с коефициент 1,143, като стойността на тези часове е в размер на 1791,92 /хиляда седемстотин деветдесет и един и 0,92ст./ лева.

Съдът е приел, че съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по – голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Прието е, че различието –установената с разпоредбите на ЗМВР по – голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.

Посочено е, че разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове –наредба и заповед, като с последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Констатирано е, че издадена наредба липсва и липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Прието е, че случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни и п прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работнотовреме през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта

Прието е, че предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР /, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР /, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО /, пенсиониране при условиятана І категория труд /чл. 69 КСО/ и др

Прието е, че това разрешение съответствува и на правото на ЕС. Посочено е, че по образуваното дело от Съда на Европейския съюз № С-262/20 по направено запитване от български съд, е налице произнасяне по относими към настоящото тълкувателно дело въпроси. Съдът се е позовал на решението по това дело /т. 49, 51 и 55 / и е счел, че в него се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенси раособената тежест на този вид труд. Взето е предвид приетото в решението, че член 8 и чл. 12, б.“а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, както и че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаитеи пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективени разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/

По изложените съображение въззивният съд е приел, че следва да бъдат отхвърлени предявените искове - за сумата 6150,00 лв., неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 29.01.2017 г. - 10.07.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и превръщането му в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2020 г. до окончателното погасяване на вземането и за сумата от 1791.92 /хиляда седемстотин деветдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/ лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд на официални празници за периода 29.01.2017 г. - 10.07.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и превръщането му в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2020 г. до окончателното погасяване на вземането.

В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК си жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поставя за разглеждане въпросите от значение за спора: длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, намират ли субсидиарно приложение разпоредбите на чл. 67, ал.7, т.1 и т.3 ЗДСл. за заплащане на допълнителни възнаграждения за нощен труд и за работа през официалните празници на държавните служители в системата на МВР при действието на ЗМВР от 2006 г., касае ли се за разлика в третирането при прилагането на правна уредба относно механизъм за преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент Е134 и изплащането му като извънреден по отношение на служителите на МВР, която не се основава на обективен и разумен критерий. Поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания. С ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. ОСГК на ВКС уеднакви практиката на съдилищата по същите, като се прие, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В тълкувателното решение е разяснено, защо ЗМВР не предвижда възможност за определяне на допълнително възнаграждение за положените часове нощен труд от лица в служебно правоотношение с МВР, обяснено е, че празнота на закона няма, а правоотношението се регулира от специалните разпоредби в ЗМВР, което изключва възможността в спорното правоотношение по аналогия да се приложат Кодексът на труда и в частност, чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Тълкувателното решение е съобразено и със задължителното действие на Решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО. В съответствие с извършеното от СЕС тълкуване е разяснено, че различен отговор не следва и от наднационалния правен ред, регулиращ служебните правоотношения с МВР. В този смисъл се е произнесъл и въззивният съд в обжалваното решение.

С оглед изложените съображения и данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът