Определение № 60476 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1057/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „А1 България” ЕАД срещу решение № 137 от 16.10.2020г. по в.гр.дело № 159/2020г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 174 от 09.06.2020г. по гр.д. №1619/2019г. на Кърджалийски районен съд, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата А. А. Я., извършено със заповед № 520/15.11.2019г., на основание чл. 325, ал.1, т. 2 вр. чл. 345, ал. 1 КТ, както и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър магазин” в Мтел магазин К., понастоящем А1 магазин К.. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждането на доказателствата по делото относно момента на узнаване на решението, с което ищцата, във връзка с предходно уволнение, признато за незаконно, е била възстановена на предишната работа, с оглед началния момент, от който започва да тече срока по 345, ал. 1 КТ. Твърди, че ищцата е узнала за влязлото в сила решение, с което е възстановена на работа след предходното уволнение, на 01.11.2019г. и от тогава започва да тече срока по чл. 345, ал. 1 КТ, изтекъл на 15.11.2019г., при което явяването й на работа едва на 18.11.2019г. е извън законния двуседмичен срок. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Отправя искане за спиране на касационното производство до приемането на тълкувателно решение по тълк. д. № 3/2019г. на ОСГК на ВКС. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК при позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторът поставя следния правен въпрос: От кога тече двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ – само от получаване на нарочно съобщение от първоинстанционния съд, разгледал делото, или и от узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа, което не съдържа съобщение за явяване на работа в определен срок?, по който навежда разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 1 от 25.01.2018г. по гр.д. № 1892/2017г. на ВКС, IV – то г.о. и в решение № 228 от 29.09.2016г. по гр.д. № 1559/2016г. на ВКС, IV – то г.о., както и практиката на ВКС, послужила като основание за образуване на тълк. д. № 3/2019г. на ОСГК на ВКС. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК навежда следните въпроси: 1. „От кой момент се счита, че едно лице знае за определени факти - от момента, в който направи волеизявление в тази насока или от момента, в който това волеизявление достигне до неговия адресат или трето лице?“; 2. „Прекратяват ли се пълномощията на процесуалния представител на страна автоматично от момента на постановяване и влизане в сила на окончателния акт по делото и необходимо ли е допълнително упълномощаване за последващи действия, пряко свързани с влизане на решението в сила като снабдяване с препис от решението и издаване на изпълнителен лист?“ и 3. „Когато едно писмено волеизявление за конкретни действия, пряко свързани с влязлото в сила решение се прави от името на едно лице и като изричен пълномощник на друго лице, приема ли се, че с изричното упълномощаване другото лице -упълномощител знае за съществуване на фактите, за които се волеизявлява?“. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК- очевидна неправилност на обжалваното решение, изразяваща се в неговата явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Ответницата по касационната жалба - ищцата А. А. Я. подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който оспорва наличието на наведените основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, както и основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на съдебно-деловодните разноски пред касационната инстанция, свеждащи се до хонорар за един адвокат, договорен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, т.е. тя е допустима. За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете с правни основания чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ са уважени, Кърджалийски окръжен съд е приел за безспорни в процеса обстоятелствата: че с влязло в сила на 24.10.2019г. решение № 364 от 29.08.2918г. по гр.д. № 1063/2015г. на Кърджалийски районен съд е признато за незаконно и отменено, извършеното със заповед №40/19.06.2015г. уволнение на ищцата А. А. Я., като тя е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър магазин, МТел К.” при ответника; че на 13.11.2019г. при ответника е входирана молба на ищцата, с която го уведомява, че ще се яви в централното му управление на 18.11.2019г. за изготвяне на протокол за встъпване на длъжността, на която е възстановена, и за вписване незаконността на уволнението в трудовата й книжка; че на посочената дата – 18.11.2019г. Я. се е явила при работодателя си, когато й е връчена процесната заповед № 520/15.11.2019г., изготвена от овластения за това с нарочна заповед старши директор на направление „Човешки ресурси” за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, поради неявяване в определения в чл. 345, ал. 1 КТ двуседмичен срок за заемане на длъжността без уважителни причини и че ищцата е получила съобщението от районния съд по чл. 345, ал. 1 КТ на 15.11.2019г.. По спорните между страните правнорелевантни факти, въззивният съд е намерил за установено, че преди получаване на уведомлението от съда по чл. 345, ал. 1 КТ, на 05.11.2019г., в деловодството на Кърджалийски районен съд е регистрирана молба от адвоката на ищцата - Л. С., действаща както от свое име, така и от името на доверителката си, за издаване на заверен препис от влязлото в сила решение за отмяна на уволнението от 2015г., за издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на Я. суми по приключилото производство, както и за изпълнителен лист за присъдените в полза на адвоката възнаграждения. В тази молба, с посочена от адв. С. след текста й дата 01.11.2019г., се съдържа изрично упълномощаване в полза на ищцата от страна на адв. С. за получаване на издадения в полза на адвоката изпълнителен лист. Решаващият съд е извел от горепосочената молба, че най – ранно доказаната дата на узнаване от ищцата на съдебното решение за възстановяване на предишната работа е датата 05.11.2019г., на която тя е входирана в деловодството на съда, тъй като това е моментът, в който упълномощеният от ищцата адвокат е официализирал знанието си за влязлото в сила съдебно решение пред компетентния да изпрати уведомлението по чл. 345, ал. 1 КТ съд. Счел е, че сочената дата на изготвяне на молбата - 01.11.2019г. не може да се приеме като дата на узнаване от ищцата на решението за възстановяване на работа, доколкото към тази дата молбата материализира единствено узнаването от адвоката на страната, което е ирелевантно за началния момент на срока по чл. 345, ал. 1 КТ. При извършената проверка за правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд се е ограничил до оплакванията във въззивната жалба, които се свеждат до въпроса от кога тече двуседмичният срок по чл. 345, ал. 1 КТ. След цитиране на практика на ВКС, зачетена като константна, е заключил, че този срок тече от получаване от уволнения работник или служител на съобщението на компетентния съд за влизане в сила на решението за възстановяване на предишната работа, а ако такова съобщение не е изпратено или изпращането следва узнаването на решението по друг начин, срокът тече от узнаването, стига узнаването да е установено по несъмнен начин. С оглед на датата 05.11.2019г., приета за узнаване на влязлото в сила съдебното решение от ищцата, е направил извод, че срокът по чл. 345, ал. 1 КТ не е изтекъл към датата, на която ищцата се е явила пред работодателя си да заеме длъжността, на която е била възстановена – 18.11.2019г., поради което атакуваната процесна заповед за уволнението на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, е отменена като незаконосъобразна. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото. Първият поставен от касатора въпрос, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, няма обуславящо значение за крайния изход на конкретния правен спор, поради което не удовлетворява законовото изискване за наличие на общо основание за допускане на касационния контрол. Това е така, защото окръжният съд е приел за начален момент на двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ момента, в който най-рано ищцата е узнала за влязлото в сила решение, с което е възстановена на предишната работа, предхождащ връчването на съобщението от съда по чл. 345, ал. 1 КТ, и който е установен по несъмнен начин, чрез официализиране на изявлението за знание към компетентния да състави уведомлението по чл. 345, ал. 1 КТ съд. Друг по-ранен момент на узнаване от ищцата на горепосоченото влязло в сила решение не е установен по делото, доколкото молбата на адв. С. до Кърджалийски районен съд за издаване на препис от решението и изпълнителен лист, има за достоверна дата спрямо всички останали правни субекти, извън подателя й – адв. С., именно датата на входирането й в деловодството на съда – 05.11.2019г.. Освен това към този момент самото дело с влязлото в сила решение не се е намирало в районния съд, тъй като не е било върнато от касационната инстанция, упражняваща инстанционния контрол, поради което е резонно свързването на момента на узнаване на съдържанието на влязлото в сила решение с издаването на препис от същото, осъществено на 08.11.2019г., респективно с получаването му от ищцата или от упълномощен от нея представител, осъществено на 14.11.2019г.. Решаващ за изхода на делото в конкретния случай с оглед приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка, при която се конкурират узнаване и съобщаване на решението за възстановяване на заеманата преди незаконното уволнение работа, като съобщаването от съда по чл. 345, ал. 1 КТ следва узнаването, е въпросът кой е моментът на най - ранното узнаване на влязлото в сила решение по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, което узнаване е доказано по несъмнен начин и е въпрос на конкретна преценка на приетите доказателства по конкретното дело. Поради това, първият въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване или основателност на направеното искане за спиране на настоящото производство до приключване на тълк. д. № 3/2019г. на ОСГК на ВКС. Поставеният въпрос по последното е: „От кога тече двуседмичният срок за явяване на работа по чл.345, ал.1 КТ – само от получаване на нарочно съобщение от първоинстанционния съд, разгледал делото, или и от узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа, което не съдържа съобщение за явяване на работа в определен срок?“ Какъвто и да е отговорът на ВКС по предстоящото тълкувателно решение, той не би могъл да промени изхода на конкретния правен спор, по който за начален момент на срока по чл. 345, ал. 1 КТ е приет най-ранния момент, в който ищцата е узнала за влязлото в сила решение, установен по несъмнен начин от приетите в конкретния исков процес доказателства, при съобразяване с носената от тях доказателствена сила. Въззивният съд е зачел най-ранния момент на узнаване на влязлото в сила решение по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, при който фактически извод, срокът по чл. 345, ал. 1 КТ не е бил изтекъл към момента на явяване на ищцата на предишната работа – 18.11.2019г.. Дори да бъде възприето другото разрешение в практиката на ВКС, че срокът по чл. 345, ал. 1 КТ тече винаги от връчването на уведомлението на първоинстанционния съд по чл. 345, ал. 1 КТ, осъществено в случая в по - късен момент – 15.11.2019г., то срокът по чл. 345, ал. 1 КТ пак не би бил изтекъл. Не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване и по въпросите, поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като тези въпроси или не са обсъждани от въззивния съд като невключени в предмета на спора или не са обуславящи за крайния му изход. Първият въпрос е абстрактен и не касае конкретния правен спор, тъй като за момент на отправяне на волеизявление, адресирано до съд, се счита моментът на достигането му до последния чрез входирането му в съответното деловодство. Не може да бъде друг и моментът на узнаване на правнозначими факти, като тези свързани със срока по чл. 345, ал. 1 КТ, от адресата на това изявление, освен ако този друг момент може да бъде изведен по категоричен начин, какъвто извод не следва от доказателствата по конкретното дело. Отговорът на този въпрос изисква конкретна преценка на приети доказателства в конкретен исков процес, поради което не може да бъде изведена значимостта му по конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Вторият въпрос е без всякаква връзка както с фактическите, така и с правните мотиви на въззивното решение, защото не страната е упълномощавала повторно адвоката, а адвокатът е упълномощил страната да получи издадения в полза на адвоката изпълнителен лист, при което питането кога се прекратяват дадените от страната пълномощия на адвоката е изцяло ирелевантно. Третият въпрос освен, че предполага преценка на всички конкретни, установени по делото обстоятелства, като отговорът му не би могъл да бъде еднозначен, не е обсъждан от решаващия съд. Това е така, защото решаващото му съображение за уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, е че за началния момент на срока по чл. 345, ал. 1 КТ е от значение само онова знание за съдържанието на решението за възстановяване на предишната работа, което е установено по несъмнен и недвусмислен начин. В обобщение нито един от трите поставени въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не осъществяват общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Независимо, че това е достатъчно да не се допусне касационния контрол, необходимо е да се посочи, че не е налице и допълнителното релевирано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като то е посочено бланкетно, без конкретизиране кое налага изменение на практиката на ВКС, ако такава има, или коя е неясната или непълна правна норма, която се нуждае от тълкуване. Не е осъществено и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Обжалваното решение не е очевидно неправилно като явно необосновано, според релевирания от касатора довод в този смисъл, тъй като не е налице грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата – адвокат Л. С. възнаграждение за оказаната в касационното производство, при условията на чл.38, ал. 1, т. 2 ЗА, правна помощ, в размера по чл. 9, ал. 3 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на 500 лв.. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,