Определение № 415 от 23.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5088/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място] против решение № 188/23.05.2014 г. по в.гр.дело 1186/2014 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено решение № 104/25.02.2014 г. по гр.дело № 2777/2013 г. на Казанлъшкия районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ за отмяна на уволнението, чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ обезщетение за незаконно уволнение за сумата от 1 410.50 лв. и за периода от 25.09.2013 г. до 11.02.2014 г. и вместо отменената част е признато за незаконно уволнението на Д. Г. Ю. и са отменени като незаконосъобразни заповед № 312386/23.09.2013 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ и заповед № 97/23.09.2013 г. за налагане наказание „дисциплинарно уволнение”, издадени от управителя на [фирма], възстановен е Д. Г. Ю. на заеманата преди уволнението длъжност „охранител” на фотоволтаичен парк [населено място], [община] при [фирма] [населено място] и е осъден [фирма] да заплати на ищеца сумата 1410.50 лв. обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за периода от 25.09.2013 г. до 11.02.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2013 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. при противоречиви показания следва ли съдът да кредитира твърденията на група свидетели, които са заинтересовани лица, тъй като имат заведени дела срещу ответника с идентичен предмет, може ли въз основа на тези показания и при приложение на норми от неюридически характер/правила на логиката/ съдът да приеме за доказан по несъмнен начин правно релевантния факт, че не е налице състав на дисциплинарно нарушение по чл.187,т.3/предложение второ/, вр.чл.187,т.8/предложение първо/ и чл.187,т.10 КТ в случаите, когато по делото са приложени и неоспорени от страните писмени доказателства/длъжностна характеристика и вътрешен акт на работодателя-План Инструкция/, които не са били обявени от съда за недостоверни и съгласно които е регламентирана изрична процедура по уведомяване на работодателя относно настъпили изменения в установения режим на работа, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, 2. налице ли е „тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл.190,ал.1,т.7 КТ във връзка с неизпълнение на трудови задължения по чл.187,ал.1,т.3,пр.2 и т.10 КТ, изразяващо се в неуведомяване на Работодателя за настъпило неправомерно изменение в установения режим на работа в следствие на което нарушение Работодателят е бил злепоставен пред трето лице, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, по реда на ГПК/отм./ и решения на Районен съд [населено място]. Ответникът по касационната жалба не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ. От фактическа страна е прието за безспорно между страните по делото, че ищецът Д. Г. Ю. е работил по трудово правоотношение във [фирма] на длъжност „охранител” на обект соларен парк [населено място], назначен с трудов договор № 12386/12.04.2012 г., с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 270 лв., а от 01.01.2013г. - 310 лева. Със заповед № З12386/23.09.2013 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на управителя на дружеството-жалбоподател трудовото правоотношение на Д. Ю. е прекратено, като заповедта му е връчена лично на 25.09.2013 г. Със заповед № 97/23.09.2013 г. на основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, във връзка с чл. 187, т. 3, предл. 1, т. 8, предл. 1 и т. 10 КТ, управителят на [фирма] е наложил наказание “дисциплинарно уволнение” на ищеца. В заповедта е отразено, че наказанието се налага за установени в периода 01.08.2013-08.08.2013 година и в частност на дати: 01.08.2013 г., 04.08.2013 г. и 05.08.2013 г., по време на дежурствата на ищеца Ю. в качеството му на охранител, нарушения на трудовата дисциплина, представляващи допуснато разрушение на целостта на оградата на охранявания обект, както и допуснато създаване на зеленчукова градина на територията на обекта, както и неуведомяване на работодателя за настъпилите неправомерни посегателства, уронване доброто име на работодателя и злепоставянето му пред възложителя по договора за охрана [фирма], с което е подронено доверието в качеството на предоставяните охранителни услуги. Прието е въз основа на приложено по делото писмо, че представител на възложителя по договора за охрана [фирма] е уведомил дружеството-жалбоподател за констатирани нарушения на охранителния режим в периода 01.08.2013-07.08.2013 г., че в сигнала се съдържат данни за извършени нарушения на охранителния режим в обекта, за нарушена ограда в източния край на охранявания обект - в близост до Пост № 2, за наличието на създадена от охранителите зеленчукова градина, както и за наличието на проблем при работата на сигнално - охранителната техника, монтирана на обекта. Съдът е приел, че със заповед № 69/07.08.2013 г., управителят на дружество-жалбоподател е разпоредил да се извърши незабавна проверка по случая, че за извършените проверки на обекта са съставени докладни записки от П. П. - регионален представител на [фирма] от 06.08.2013 г. и от 07.08.2013 г. Посочил е, че в докладните записки е отразено, че са констатирани нарушения в установения охранителен режим на обекта като служителите не са изпълнили изрично възложените им задължения и са допуснали следните нарушения на охранителния режим: допуснато създаване на зеленчукова градина в близост до Пост № 2 и разрушена цялост на оградата в близост до Пост № 2, че от същите е установено, че в района на оградата е имало висока трева, повече от метър, и самата ограда до тази височина не се е виждала от тревата. Със заповед № 83 от 17.09.2013 г. на управителя на [фирма] е открита процедура за преценка на извършени дисциплинарни нарушения и са изискани обяснения от ищеца Д. Ю. във връзка с допуснато разрушение на целостта на оградата на охранявания обект, както и допуснато създаване на зеленчукова градина на територията на обекта, както и неуведомяване на работодателя за настъпилите неправомерни посегателства. Заповедта е връчена лично на ищеца на 18.09.2013 г. и на 19.09.2013 г. са дадени обяснения, в които е посочено, че не е констатирал посочените нарушения, не е участвал в създаването на зеленчуковата градина. Въззивният е обсъдил приложената длъжностна характеристика за длъжността “охранител”, връчена на ищеца на 12.04.2012 г. според която работникът следва да е запознат с План-инструкцията за охрана на обекта, да вписва в книгата за рапортите всички открити неизправности по постовете, на оградите и корпусите на охраняваните обекти. Прието е, че в представената План-инструкция не се установяват конкретни задължения за известяване на началниците при констатирани неизправности по оградата, че това следва от характера на длъжността “охранител”. Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели А. А. и И. К., които са работили като охранители в соларния парк – [населено място] и е приел за установено, че на територията на обекта е била създадена зеленчукова градина с разрешението и знанието на ръководството на въззиваемото дружество. Прието е също за установено, че градината е била създадена от техния колега И. И. И. през месец май 2012 г. По отношение на нарушената цялост на оградата е прието, че свидетелите сочат, че оградата не е разрушена, била в добро състояние, имало дупка като се надигне, но като се пусне няма разплитания, тъй като била стоманена мрежа, че мрежата била обрасла с трева. Въз основа на показанията на свидетеля П. П., представител на дружеството-жалбоподател на местно ниво е прието за установено, че за констатираните нарушения научил чрез телефонно обаждане от изпълнителния директор Б. на 05.08.2013 г., че по този повод извършил проверка заедно с П. С. на следващия ден - 06.08.2013 г., при която установил, че има дупка в оградата, че оградата била алуминиева с пластмасова обшивка против корозия, била откачена от обтегачаи с разнищени влакна отгоре, че никой от охранителите, който е бил на смяна не го бил информирал за разрушението в оградата, нито за градината. Съдът е посочил, че според тези показания никъде в дневниците за приемане и предаване на постовете нямало отбелязване за констатирани нарушения в охранявания обект, че ищецът Ю. принципно не отбелязва нищо в дневника, а само докладва на “старши смяната”, който правел записванията. Съдът е обсъдил и показанията на свидетеля П. С., заемащ длъжността началник отдел “ОДЧ” при дружеството-жалбоподател според които същият не е уведомяван за разрушаването на оградата в соларния парк, че не е давал съгласие и разрешение за създаването на зеленчукова градина, че никой от охранителите, включително и Ю. не го е уведомявал и не е вписвал в дневника, че има нарушение на оградата. От правна страна е прието, че процесната заповед от формална страна отговаря на изискванията на закона, че е издадена от компетентно длъжностно лице, в писмена форма, че са посочени констатираните дисциплинарни нарушения, нарушителя, периода на откриване на нарушението, мястото на извършването му, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Посочил е, че дисциплинарно наказание е наложено в срока по чл. 194 КТ и след вземане обяснения от служителя по реда на чл. 193 КТ. Въззивният съд е приел за установено от показанията на разпитаните по делото свидетели А. и К., че създаването и обслужването на зеленчуковата градина на обекта е осъществено от охранителя И. И., като няма данни по делото това да е станало по време на дежурствата на въззивника Ю.. Приел е за установено, че създаването и поддържането на градината е било със знанието и непротивопоставянето на представителите на въззиваемото дружество П. и С.. Съдът е дал вяра на показанията на посочените свидетели, поради факта, че градината е създадена през м. май 2012 г. според показанията на двамата свидетели и за период от година и половина до началото на месец август 2013 г., когато е констатирано нарушението, според съда не би могло да се приеме, че представителите на въззиваемото дружество не са знаели или разбрали за нейното съществуване. Прието е, че свидетелят П. – пряк ръководител на обекта на 05.08.2013 г. е уведомен от изпълнителния директор на дружеството – собственик на парка за нарушението целостта на оградата и тогава, и по този повод е започнал проверка, и е задействал процедурата по установяване на нарушения на трудовата дисциплина от страна на служителите при ответника. С оглед на тези данни от събраните доказателства, съдът е приел за установено, че преките ръководители на обекта са знаели за създадената от един от охранителите зеленчукова градина и не са се противопоставили на нейното съществуване през един продължителен период от време от м. май 2012 г. до началото на м. август 2013 г. – когато е констатирано това нарушение от собственика на соларния парк. Направил е извода, че ищецът Ю. не е извършил нарушението, изразяващо се в “допуснато създаване на зеленчукова градина на територията на обекта” и “неуведомяване на работодателя за нейното съществуване” Въззивният съд е приел за неустановено по делото, че ищецът е знаел за нарушението на целостта на оградата, съответно и не е уведомил работодателя за него. Този извод съдът е обосновал с данните от приложената докладна записка от 06.08.2013 г. на П. П., според която самият той и свидетелят С. при обходите на обекта не са забелязали нарушенията на целостта на оградата, поради високата растителност над метър около оградата. Прието е за установено, че поради високата трева около оградата, нарушението в нея не е било видимо при обход от страна на служителите. Според въззивния съд не са налице категорични данни от доказателствата по делото, че въззивникът е знаел за разрушаването целостта на оградата, тъй като същата е била повдигната от един от охранителите, за да доставя вода в обекта за зеленчуковата градина, което има за последствие и неуведомяването на работодателя за това. Изложени са и доводи при хипотеза, че ищецът е знаел за това нарушение на целостта на оградата и не е уведомил работодателя за нарушението. Прието е, че това нарушение не е толкова тежко, само по себе си, за да изисква налагане на най – тежкото предвидено в нормата на чл. 188 КТ дисциплинарно наказание “уволнение”. Направил е извода, че от събраните по делото доказателства не е установено извършването на нарушението - уронване на доброто име на работодателя пред възложителя във връзка с подронване доверието в качеството на охранителните услуги. При тези съображения съдът е приел, че процесната заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да се уважи, като се отменят като незаконосъобразни двете процесни заповеди. С оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът е приел, че е основателен и предявеният иск по чл.344,ал.1,т.2 ГПК за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението. Въззивният съд е приел за основателен и искът за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 25.09.2013 г. до 11.02.2014 г. Според съда е установено по делото, че за период от време от шест месеца след прекратяване трудовия договор на ищеца последният не е работил по трудово правоотношение. Прието е, че искът е основателен в размер на сумата 1410,50 лв., заедно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане. Над посочената сума до претендираните 1860 лв. и за периода от 13.02.2014 г. до 25.03.2014 г. съдът е приел, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли. В отхвърлената част на иска решението не е обжалвано и е влязло в сила. По правните въпроси: Основателни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпросите по пункт първи от изложението. С решение № 131/12.04.2013 г. по гр.дело № 1/2013 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че съгласно чл.172 ГПК заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност, че това показва, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Посочено е, че не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят противната страна. Според съдебния състав преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. Прието е също, че е възможно свидетелят да има съдебни дела със страната, в чиято вреда са показанията му и тези дела да са с идентичен предмет с това, по което дава показания, че в тези случаи съобщеното от свидетеля може да се ползва като източник за установяването на факти, ако не противоречи на останалите доказателства по делото или доколкото противоречащите доказателства съдът е обявил за недостоверни. Правните въпроси съдът е разрешил в отклонение от тази практика на ВКС. Поради това следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по тези въпроси. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по втория въпрос от изложението, тъй като същият е формулиран общо и не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. За да е правен въпросът съобразно тълкуването в т.1 от т.реш ение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС същият следва да е конкретен и ясен, да е разрешен от въззивния съд и да е обусловил решаващите му правни изводи по предмета на спора. След като въпросът не е ясен и конкретен съдът преценява, че не представлява правен въпрос и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение