Определение № 2167 от 27.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 851/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 238/12.11.2025 г. по в.гр. д. № 588/2025 г. на ОС – Добрич, с което са уважени искове по чл. 344, ал.1 т.1 и т.2 КТ. Жалбоподателят „Пролет“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, излага съображения за наличие на основания за допускане на касационното обжалване и като излага и съображения, че въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон, неправилно приложение на разпоредбите на Кодекса на труда. Иска се отмяната му и отхвърляне на исковете. Ответникът - Т. К. С., чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е уважил обективно кумулативно съединените искове, предявени от Т. К. С. срещу „Пролет“ ЕООД, искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 3/05.08.2024г. на ответното дружество и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност - „шофьор на лекотоварен автомобил“ в ответното дружество. Установено е, че по силата на трудов договор № 187/15.02.2019г. Т. С. е назначен на длъжността „шофьор лекотоварен автомобил“ при „Пролет“ ЕООД, считано от постъпването му на 18.02.2019г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70 от КТ с уговорен 6 - месечен срок за изпитване в полза на работодателя. Впоследствие с последващи три допълнителни споразумения от 01.03.2019г., 02.01.2020г. и 02.01.2024г. страните са уговаряли само изменения на основното трудово възнаграждение. В длъжностна характеристика за длъжността „шофьор“, връчена на ищеца при подписване на трудовия договор, са упоменати основните задължения и отговорности, сред които: т. 1 - доставя до търговските обекти стоки от склада като издава фискален документ за всяка продажба; т. 2 - приема и съхранява парични средства и документи от продажбите; т. 3 - отчита ежедневно получените парични средства. Установено е, че със заповед № 3/05.08.2024г. на управителя „Пролет ЕООД“, издадена на основание чл. 190, ал. 1, т. 2, 4 и 7 КТ, Т. К. С. е уволнен дисциплинарно при изложени фактически основания за грубо нарушаване на трудовата дисциплина: 1. присвояване на парични суми от продажби на стоки на дружеството, извършени в периода от 10.04.2024г. до 31.05.2024г. общо в размер на 10543,47лв. и злоупотреба с доверието, като същият задържа и укрива документи и обявява сумите за неплатени сметки от клиенти на дружеството; 2. неявяване на работа от 29.07. до 02.09.2024. без основателна причина, и отказ да даде устни или писмени пояснения за това“. Констатирано е, че с друга заповед № 4/05.08.2024г. на управителя на „Пролет“ ЕООД трудовото правоотношение с Т. К. С. е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от посочена дата 29.07.2024г., които заповеди са връчени на ищеца на дата 19.08.2024г., според известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД (л. 16). Съдът е приел, че ответникът не е твърдял преди издаване на заповед № 3/05.08.2024г. да е поканил по някакъв начин ищеца да даде обяснения за неявяването си на работа от 29.07. до 02.08.2024г. (пет работни дни). Прието е за основателно възражението на ищеца, че като покана за даване на обяснения за неявяване на работа в тези дни не може да се приеме изпратеното писмо с изх.№ 2103 от 09.07.2024г. поради предхождащата дата на неговото издаване, а също и датата на неговото изпращане (15.07.2024г.) спрямо извършеното нарушение (29.07. 02.08.2024г.), а и с оглед самото съдържание на искането, тъй като за нарушението по т. 2 от заповедта работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ. Съдът е изложил съображения за това, че към датата 09.07.2024г. ищецът е бил в отпуск по болест и не е бил на работа, а писмото-искане за обяснения с изх.№ 2103 от 09.07.2024г. е изпратено по пощата на дата 15.07.2024г. на адреса на ищеца, посочен от него в подаденото заявление за назначаване на работа (л. 34) видно от обратното известие пратката е оформена като непотърсена на 05.08.2022г., а според поставения печат същата е оформена за връщане на подателя на 06.08.2024г., като е налице и „върнато на 07.08.2024г.“, т.е. след издаване на заповедта на 05.08.2024г. Съдът е приел, че за да е изпълнението на задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 от КТ, не е достатъчно само да бъдат поискани обяснения от работника/служителя – необходимо е на последния да бъде определен срок, който е разумен и достатъчен за това, съобразно конкретните обстоятелства, както и е необходимо обясненията да бъдат поискани за ясно посочени обстоятелства, формиращи конкретното нарушение. Прието е, че щом реално даденият срок за представяне на обяснения не е разумен, предвид и, че самото искане не очертава ясно вмененото на работника/служителя нарушение, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от КТ и на основание чл. 193, ал. 2 КТ дисциплинарното наказание подлежи на отмяна и без разглеждане на спора по същество. Въззивният съд е посочил още, че нарушението не е ясно описано в издадената заповед № 3/05.08.2024г., защото съдържа данни само за общата твърдяна да е присвоена от ищеца сума и за периода, в който се твърди присвояването да е извършено. Прието е, че работодателят не е мотивирал достатъчно ясно издадената от него заповед № 3/05.08.2024г. и така не е наложил законосъобразно дисциплинарното наказание на ищеца. Прието е, че поради допуснатите нарушения на изискванията по чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 от КТ, предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ за признаване на дисциплинарното уволнение на ищеца за незаконно с отмяна на издадените от управителя на „Пролет“ ЕООД заповеди № 3 и № 4 от 05.08.2024г. и за възстановяване на ищеца на заеманата преди това длъжност „шофьор лекотоварен автомобил“ при ответното дружество са основателни. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поставя за разглеждане въпросите от значение за спора: длъжен ли е съдът да определи какъв е разумният срок за даване на обяснения от работника за извършено нарушение и въз основа на какви факти се определя дали работодателят е избрал подходящ разумен срок, допустимо ли е при множество доставки и идентични фактически обстоятелства работодателят да поиска обяснения обобщено за установено нарушение, без да индивидуализира всяка доставка поотделно, длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни по делото факти и доказателства и съставлява ли необсъждането им, както и обсъждането на обстоятелства, които не са включени в предмета на доказване, съществено нарушение по отношение на мотивираността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, необходимо и наложително ли е наличието на допълнителни индивидуализиращи белези на извършеното дисциплинарно нарушение, ако в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание са посочени обективните признаци - време, място, обстоятелства на извършването му, налице ли е нарушение на правилата на чл. 196, ал.1, КТ, ако в заповедта на работодателя липсва пълно и подробно описание на фактическите основания за налагане на дисциплинарно нарушение, допустимо ли е налагане на наказание дисциплинарно уволнение при липса на обяснения по чл. 193, ал.1 КТ. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационното обжалване по процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни по делото факти и доказателства и съставлява ли необсъждането им, както и обсъждането на обстоятелства, които не са включени в предмета на доказване, съществено нарушение по отношение на мотивираността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,. Въззивният съд е постановил решението си при съобразяване с практиката на ВКС изискваща да постави на самостоятелна оценка и да обсъди в пълнота обстоятелства от значение за, тъй като спазването на процесуалните правила уредени в чл. 12, чл. 235 ГПК е гаранция за постановяване на законосъобразен съдебен акт. Въззивният съд е обсъдил всички твърдения, доводи, възражения и оспорвания на страните, като е посочил върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и е изложил собствени мотиви, в какъвто смисъл се е произнесъл и ВКС в своята трайна, включително и посочената от жалбоподателя. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, съдът се е произнесъл по основателността на исковете като е формирал вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в двете инстанции, с което е изпълнил задължението си съгласно закона и непротиворечивата по въпроса съдебна практика. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато по въпросите относими към преценката за необходимостта преди да бъде наложено дисциплинарно наказание от работника и служителя да бъдат изслушани обяснения. В казуалната практика на ВКС обективирана и в решение № 221 от 30.07.2014 г. по гр. д. № 7639/2013 г., на IV - г. о. е прието, че изискването към работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника за констатираното дисциплинарно нарушение е въведено, за да се осигури възможност на защита на работника и същевременно, за да се даде възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. На работника следва да бъде предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението, която възможност като време е различна в зависимост от конкретните обстоятелства. В решението се приема, че в случаите в които исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. Посочва се, че когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени. В случая въззивното решение не е постановено в отклонение от посочената практика на ВКС, доколкото е прието, че дадения на работника срок е бил прекалено кратък и не е бил съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса: допустимо ли е при множество доставки и идентични фактически обстоятелства работодателят да поиска обяснения обобщено за установено нарушение, без да индивидуализира всяка доставка поотделно. С оглед специфичния характер на трудовите правоотношения законодателят е предвидил изрични правила за имуществената отговорност на работника или служителя и следва да се прави разграничение между производствата по чл.203 /или чл.207 КТ/ за имуществена отговорност на работника и по чл.344 КТ за отмяна на незаконно уволнение /включително и дисциплинарно/, при което основанието за уволнение е свързано с извършване на финансово нарушение или причиняване на вреди при и по повод изпълнение на трудови задължения. В производството по чл.344 КТ доказателствената тежест винаги е на работодателя, като доказването на дисциплинарното нарушение може да се извърши с всички доказателствени средства, каквото доказване работодателят не е направил- нито за това, че е налице злоупотреба с доверието му, нито за наличие на други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Представеният от жалбоподателя, с молба от 24.03.2026г., препис от обвинителен акт по пр.вх.№2525/2024г. по описа на РП Добрич, съдържащ данни, че на Т. К. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.201, ал.1 НК, не следва да се съобразява от настоящата инстанция при преценката относно наличие на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като същият не е бил представен пред решаващия въззивен съд, поради което не е взет предвид от инстанцията, решила спора по същество и не е обусловил решаващите й изводи за основателност на предявените искове. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника в касационното производство направените пред настоящата инстанция разноски за процесуално представителство в размер на 620 евро. Предвид изложените съображения, съдът