Определение № 2403 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), чрез адв. Б. С., срещу въззивно решение № 383/03.12.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 890/2025 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което като е потвърдено решение № 195/01.08.2025 г. по гр. д. № 76/2025 г. на Районен съд – Свиленград, са уважени предявените от Н. Г. К. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист“ в отдел „Растителна защита“ в Областна дирекция по безопасност на храните - [населено място] при ответника; и за заплащане на обезщетение в размер на 3 920 лв. за оставането му без работа, вследствие на незаконното уволнение за периода от 27.11.2024 г. до 27.01.2025 г., със законната лихва от 27.01.2025 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им; 2) длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви; 3) чия е тежестта за опровергаване на презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ при упражняване от работодателя на правата и задълженията му, произтичащи от трудово правоотношение; 4) за успешното опровергаване на оборима законова презумпция, включително и тази по чл. 8, ал. 2 КТ, необходимо ли е да са представени категорични и непротиворечиви доказателства - преки и косвени; 5) по какъв начин и кой следва да докаже, че е налице злоупотреба с право, че работодателят не е упражнявал добросъвестно правата си при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ; 6) какви са законовите предпоставки при упражняване от работодателя на правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ; 7) в кои случаи трябва да бъде извършен подбор по чл.329, ал. 1 КТ и може ли хипотезите в тази правна норма да се прилагат разширително; 8) необходимо ли е да се извършва подбор по чл. 329, ал. 1 КТ при упражняване от страна на работодателя на правото на уволнение по чл.325, ал. 1, т. 12 КТ. Касаторът сочи практика на ВКС, на която според него въззивното решение противоречи. По отношение на въпроси № № 3, 4, 5, 7 и 8 се твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетно се сочат и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът по жалбата - Н. Г. К., чрез адв. П. К., в писмен отговор е изложил доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: По делото е установено, че съгласно сключен между страните трудов договор № ОТН-98/13.06.2022 г. ищецът е работил на длъжността „главен специалист“ в отдел „Растителна защита“ в Областна дирекция по безопасност на храните - [населено място] при БАБХ. Трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № ОТОС-102/27.11.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ, на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ – поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, считано от 27.11.2024 г., на която дата заповедта му е връчена. В длъжностното разписание на ОДБХ – Хасково, действало преди 27.11.2024 г., са предвидени 15 щатни бройки за длъжността на ищеца – „главен специалист“ в отдел „Растителна защита“ за заемане по трудово правоотношение. По длъжностно разписание на ОДБХ – Хасково, в сила от 27.11.2024 г., длъжностите за „главен специалист“ в отдел „Растителна защита“ в ОДБХ Хасково са намалени от 15 бр. на 12 бр., въз основа на заповед № СОС-198/26.11.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ. Същевременно, със заповедта по длъжностното разписание на ОДБХ – Велико Търново, в сила от 25.11.2024 г., и следващото от 27.11.2024 г., числеността на длъжностите „инспектор“ в отдел „Растителна защита“, в отдел „Здравеопазване на животните“ и в отдел „Контрол на Храните“ в ОДБХ – Велико Търново е увеличена за всеки от отделите с по 1 щатна бройка. Тези длъжности е определено да се осъществяват по служебно правоотношение. Изменено е длъжностното разписание на агенцията от 27.11.2024 г. чрез преобразуване на 3 заети щатни бройки „главен специалист“ от отдел „Растителна защита“ при ОДБХ – Хасково за заемане по служебно правоотношение на длъжност „инспектор“, съответно в отдели „Растителна защита“, „Здравеопазване на животните“ и „Контрол на храните“ в ОДБХ – Велико Търново. Окръжният съд е посочил, че длъжността „главен специалист“ в ОДБХ – Хасково и длъжността „инспектор“ в ОДБХ – Велико Търново са с коренно различни основни и определящи ги трудови функции, т.е. - налице е липса на каквото и да е съвпадение или сходство между съкратените длъжности „главен специалист“ в ОДБХ – Хасково и новите длъжности „инспектор“ в ОДБХ Велико Търново. При тези данни въззивният съд е приел, че не е осъществена хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, която извежда като единствена предпоставка за законно упражняване правото на уволнение на работодателя - длъжността да е определена за заемане по служебно правоотношение, вместо по досегашното трудово. При прекратяване на наличното трудово правоотношение на горното основание е без правно значение дали наименованието на длъжността е променено или е трансформирана в друга, както и дали уволненият служител отговаря на изискванията за заемане на длъжността по служебно правоотношение. Съществен елемент обаче е, че при определяне на длъжността за заемане от държавен служител тя не се съкращава. Независимо дали при преобразуването на длъжността и определянето й за заемане по служебно правоотношение, са запазени всички основни трудови функции, дали част от тях са премахнати или са прибавени нови, тази длъжност не е съкратена. Единствената промяна касае реда, по който ще се регулират отношенията между страните при предоставянето на работната сила - по служебно правоотношение занапред. Задължението за подбор възниква за работодателя в хипотезите на чл. 329, ал. 1 КТ, които не могат да бъдат прилагани разширително. Когато работодателят трансформира една или повече длъжности с идентични функции за заемане по служебно правоотношение, запазвайки щатни бройки за същата длъжност по трудово правоотношение, той няма задължение за извършване на подбор между заемащите длъжността. При преобразуване обаче на длъжности от трудови към служебни правоотношения, когато длъжностите не са с идентични функции, за работодателя възниква задължението за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, какъвто в случая не е извършен. Предвид изложеното е направен извод, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ са изцяло основателни и правилно първоинстанционният съд ги е уважил. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Не се констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, доколкото в изложението бланкетно и без конкретизация е посочена разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. По първите два въпроса в изложението въззивният съд е съобразил процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК - изложил е собствени решаващи мотиви по спора като е обсъдил защитните тези на страните, извършил е анализ и оценка на събраните по делото доказателства и е посочил кои от тях и защо кредитира, и кои не цени. В резултат на този съвкупен анализ е приел, че не е осъществен фактическият състав на прекратителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Несъгласието на касатора с крайния резултат по спора и аргументацията му в изложението съставляват доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Следващите три въпроса нямат претендираното значение – те са формулирани според защитните твърдения на касатора, които не кореспондират с фактите и обстоятелствата по делото. Въззивният съд не е приемал, че оборването на презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е в доказателствена тежест на работодателя. Напротив, посочил е, че в тежест на работника е да докаже твърденията си за недобросъвестност на насрещната страна. Същевременно, работодателят е този, който според общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК носи тежестта да докаже пълно и главно, че законосъобразно е уволнил ищеца на избраното и посочено в заповедта за уволнение основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Такова доказване по делото е прието, че не е проведено от ответника. По последните въпроси в изложението (№ 6 - № 9) следва да се посочи, че константно в практиката на ВКС е приемано, че уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. В този смисъл, за характера и същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции. При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността - от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа. Ако между тях има съвпадение, тогава и между старата и нова длъжност по щата няма да има същностна разлика. Единствена предпоставка за законното упражняване от работодателя на правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение. За законосъобразността на уволнението на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е достатъчно да е налице условието съответната длъжност, заемана по трудовото правоотношение, с административен акт на компетентния за това орган или с нормативен акт да е определена за заемане от държавен служител - по служебно правоотношение (вж. - решение № 268/21.11.2011 г. по гр. д. № 1414/2010 г., III г. о., решение № 530/29.06.2010 г. по гр. д. № 1654/2009 г., III г. о., решение № 232/22.03.2010 г. по гр. д. № 392/2009 г., III г. о., решение № 405/28.06.2010 г. по гр. д. № 773/ 2009 г., III г. о., решение № 117/23.04.2012 г. по гр. д. № 967/2011 г., III г. о., решение № 110/09.06.2011 г. по гр. д. № 329/2010 г., IV г. о., решение № 231/ 12.06.2013 г. по гр. д. № 1353/2013 г., IV г. о. на ВКС и др.). Без правно значение е дали наименованието на длъжността е променено или е трансформирана в друга, определящото е, че длъжността не се съкращава. В този случай работодателят може да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение със заемащия длъжността без да е ограничен от задължението за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Задължението за подбор възниква за работодателя в хипотезите на чл. 329, ал.1 КТ - при закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата или намаляване обема на работата. Тези правни положения са изцяло съобразени от въззивния съд. При съпоставката между естеството и характера на трудовите функции на длъжността „главен специалист“ в отдел „Растителна защита“ при ОДБХ – Хасково и на новоразкритите 3 щ.бр. за длъжността „инспектор“ в отдели „Растителна защита“, „Здравеопазване на животните“ и „Контрол на храните“ в ОДБХ – Велико Търново, съдът е констатирал, че длъжностите са изцяло различни. Направен е извод, че не е осъществен фактическият състав на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, а се касае за съкращаване на щата чрез намаляване с 3 щ.бр. на щата за длъжността „главен специалист“ в отдел „Растителна защита“ при ОДБХ – Хасково (от 15 бр. на 12 щ.бр. – останали на работа по трудово правоотношение) и разкриване на нови 3 щ.бр. за длъжността „инспектор“ (по служебно правоотношение) в ОДБХ – Велико Търново. При това положение, за работодателя е възникнало задължението за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, което не е сторено и това обуславя незаконосъобразност на уволнението. Разрешаването на обуславящите изхода на спора правни въпроси в съответствие с установената съдебна практика, за която касаторът не е изложил аргументация за необходимост от промяна или осъвременяване на тълкуването й (вж. - т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК), изключва приложението на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за селектиране на жалбата. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение - също не се установява. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е такава квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт, която трябва да може да бъде установена пряко от съдържанието на самото решение, без то да се подлага на допълнителна проверка. В случая, аргументацията на жалбоподателя не съдържа доводи за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от самото него, нито въпросите в изложението имат обуславящ селектирането на жалбата характер. Поради това, обжалваният акт не може да бъде разглеждан като очевидно неправилен. При този изход на спора, на ответника по жалбата се дължат направените пред ВКС разноски в размер на сумата 1 500 лв. Поради промяната на националната валута, считано от 01.01.2026 г., след превалутиране се дължи плащане на сумата от 766,94 евро. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение