Определение № 2249 от 09.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5171/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Информационно обслужване АД /ИО/, [населено място], чрез адв. П. Б., срещу решение № 238/ 30.08.2023г. по в.гр.д. № 402/2023г. на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от А. Х. Г. искове по чл.344, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на извършеното със заповед № 365/11.03.2022г. на изпълнителния директор на ИО АД дисциплинарно уволнение; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор, предприятие –клон в ИО АД, Стара Загора“ и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 7347,20 лева, ведно със законната лихва от 11.05.2022г. до окончателното изплащане. Касаторът иска отмяна на въззивното решение, позовавайки се на всички основания на чл. 281, т.3 ГПК. Пресъздавайки пространно нарушенията на трудовата дисциплина, за които ищцата е санкционирана с процесната уволнителна заповед, касаторът твърди, че същите са обективно проявени и представляват системни нарушения на трудовата дисциплина, поради което неправилен и немотивиран бил извода на въззивния съд за недоказаност на нарушенията по уволнителната заповед. Възразява срещу приетото от съда относно спазване изискването на чл. 195 КТ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси: 1/ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички събрани по делото в тяхната съвкупност и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни ? 2/ Подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя по отношение на тежестта на извършените нарушения ? 3/ Не следва ли поредицата тежки нарушения на трудовата дисциплина, извършени в период от няколко месеца, да се възприемат като системни нарушения на трудовата дисциплина ? Насрещната страна по жалбата – ищецът А. Г., възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и оспорва оплакванията в касационната жалба. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да достигне до еднакви крайни изводи с първата инстанция за основателност на предявените искове по чл. 344, т.1-3 КТ, въззивната инстанция е възприела установената по делото от съвкупната преценка на всички събрани доказателства фактическа обстановка, съгласно която: Между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „директор предприятие-клон“, с място на работа „Информационно обслужване“ АД, [населено място] по силата на трудов договор № ../...г. На 21.03.2022 г. й е била връчена заповед № .../...г за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, а на 21.03.2022 г. - заповед № .../...г., с която на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ трудовото правоотношение с ответника е прекратено, поради наложеното й дисциплинарно наказание. Процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена - работодателят е изпълнил задълженията си по чл.193, ал.1 КТ. Тъй като релевантна за прекратяване на правоотношението е заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание “уволнение“, именно тя следва да отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ. По отношение на първото посочено в заповедта основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, изразяващо се в неупражнен контрол от страна на ищцата в периода от 05.10.2021 г. до 30.11.2021 г.. върху работата на „МС Строй билдинг" ЕООД, изпълнител по договор № ПО-16-3107/05.10.2021г., съдът е приел, е същото не се установява доколкото, от една страна, ответникът не представя по делото посочените в заповедта „Таблица - равносметка за сравнение на извършените и отчетените дейности по договора, установени на място“ и “констативен протокол от 08.12.2021г.“, а от друга, съвкупната преценка на всички представени по делото доказателства налага обратния извод – че ищцата е извършвала множество действия, пряко свързани с изпълнението на договора между „ИО“ АД и „МС Строй билдинг“ ЕООД, сключен на 05.10.2021 г. За нарушението по т. 2 от заповедта за уволнение - недокладването на изпълнителния директор на трите писма от дружеството изпълнител, което работодателят е приел като системно нарушение на трудовата дисциплина, въззивният съд, обсъждайки отново всички представени по делото доказателства, е приел, че ръководството е било уведомено от ищцата за необходимите действия, които следва да бъдат извършвани във връзка с изпълнението на договора, както и за въпросите от компетентността на ръководството на дружеството. Въззивният съд е приел, че не е извършено и нарушение по чл.190, ал.1, т.4 КТ - разпространяване на поверителни за работодателя сведения, чрез изпращане на писмо 21-00-35/11.11.2021 г. до „МС Строй Билдинг“, тъй като с него изпълнителят по договора е бил уведомен, че писмата и предложенията са изпратени за съгласуване т.е. не са му станали достояние поверителни за работодателя сведения. Нарушението по т.2.5 от заповедта - че в изпълнение на даденото нареждане на изпълнителния директор по имейл за спиране на ремонта, ищцата не е ограничила достъпа на изпълнителя до помещенията, в които се извършват дейностите по договора - съдът е приел да не е извършено от ищцата, предвид непредставянето на изрично нареждане от изпълнителния директор за ограничаване достъпа на изпълнителя до помещенията. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените от касатора въпроси нямат претендираното от него значение за решаващия извод на въззивната инстанция за незаконосъобразност на уволнението. Първият въпрос е формулиран произволно, доколкото касаторът не сочи кои са конкретните доказателства, които въззивният съд не е обсъдил и какво е било значението им за спора. Въззивният съд е изложил фактическите си и правни изводи след обсъждане поотделно и в тяхната съвкупност на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото и са относими към релевантните за изхода на спора факти. Така е достигнал до заключението, което безспорно е в неговите прерогативи, че вменените на ищцата с уволнителната заповед провинения не представляват нарушения на трудовата дисциплина. Коментирал е доколко всяко от описаните в уволнителната заповед действия / бездействия на ищцата е осъществено и дали представлява нарушение на трудовата дисциплина. Несъгласието на касатора с конкретните изводи на съда в тази връзка е довод за неправилност на въззивното решение и не подлежи на обсъждане в настоящата фаза на касационното производство. Последните два въпроса съдържат условие, което няма отношение към решаващата воля на въззивния съд. След като е приел, че не се установява ищцата да е нарушила трудовата дисциплина, въззивният съд логично не се е занимал с въпроса тежки ли са провиненията й и отговарят ли на изискването за системност по чл.190, ал.1 т.3 КТ, изяснено със съдебната практика. В обобщение, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и настоящият състав на Върховният касационен съд