Определение № 585 от 09.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1774/2020 г.

Производството е по чл.288, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 12.02.2020г. по гр.д.№29/2020г. на ОС Шумен, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят – ОУ“Христо Ботев“с.Янково, Община Смядово, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът И. И. М., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. Въззивният съд, като е потвърдил обжалваното решение, е признал за незаконно уволнението на И. И., извършено със заповед № 100/15.04.2019г. на Директора на ОУ “Христо Ботев“с.Янково и го е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Със същото решение съдът е възстановил ищеца на предишната, заемана от него работа като „Учител по история, география, физическо възпитание и спорт“ и училището е осъдено да заплати на ищеца сумата от 5861,33 лева, представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което последният е останал без работа, поради това уволнение за периода от 15.04.2019 год. до 15.10.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 16.05.2019 год. до окончателното й изплащане. Със същото решение е отхвърлен иска с пр. осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2,18 лева, представляваща законна лихва върху дължимото по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ обезщетение за периода от 15.04.2019 год. до 16.05.2019 год. Прието е за установено, а и от трудов договор № 12/25.09.2007 г. е видно, че между училището и И. И. е възникнало трудово правоотношение, по силата на което последният изпълнявал длъжността „преподавател по история и география“, като трудовото правоотношение е уговорено като безсрочно. Установено е от допълнително трудово споразумение № 43/19.10.2015 г., че на ищеца било възложено да изпълнява длъжността „учител по физическо възпитание и спорт“, считано от 01.10.2015г., което не е било подписано от ищеца, поради е било изготвено и представено допълнително споразумение № 63/ 03.12.2015 год., със същото съдържание, подписано от страните по делото. Констатирано е, че с експертно решение на ТЕЛК № 1685 от 112/09.07.2018 г. на И. И. е определена 95% неработоспособност без чужда помощ, тъй като може да се самообслужва, като му е поставена диагноза терминален стадий на бъбречна болест. В решението е отразено, че ищецът може да работи като учител І-VІІ клас, при спазване на описаните в решението противопоказани условия на труд, а именно: тежък физически труд, нощен труд, нервно-психическо пренапрежение и неблагоприятни климатични фактори. Срокът на определения процент трайно намалена работоспособност е до 01.07.2021 г., за 3 години. По делото е представено и допълнително експертно решение № 0803 от 060/01.04.2019 год., изготвено във връзка с писмо изх. № 49/ 14.03.2019 год. от Директора на ОУ „Христо Ботев”, относно трудонасочването на ищеца. Съгласно заключението лицето може да работи като „ учител по история и география“, но не може да работи като „учител по физическо възпитание и спорт“. Констатирано е, че Експертно решение № 0803 от 160/ 01.04.2019 год. е обжалвано от ищеца в законоустановения срок пред НЕЛК. Установено е, че със заповед на работодателя № 100/15.04.2019 г., връчена на ищеца на същата дата, трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 15.04.2019 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ - невъзможност на служителя да изпълнява възложената работа „като учител по физическо възпитание и спорт“, поради болест, довела до трайно намалена работоспособност (инвалидност) и по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК № 0803 от 060/01.04.2019 год. Констатирано е, че с експертно решение № 0386 от 017/03.07.2019 г. на НЕЛК, горепосоченото решение на ТЕЛК № 0803 от 060/01.04.2019 год. е отменено и е върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване, в резултат на което е постановено ново решение № 2183 от 160/01.10.2019 год., съдържащо същата констатация относно трудонасочването на ищеца, а именно: ищецът може да работи като „учител по история и география“, но не може да работи като „учител по физическо възпитание и спорт Съдът е изложил съображения за това, че съгласно трайно установената съдебна практика основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 КТ се състои от два елемента, които трябва да са налице кумулативно: невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Посочва се, че невъзможността за изпълнение на работата в първата хипотеза е поради болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/, което означава на работника или служителя да е призната неработоспособност 50 на сто и повече, което е от компетентност на ТЕЛК и се извършва по установения за това ред. Прието е, че се касае до преценка, която е в професионалната компетентност на ТЕЛК, който със заключението по експертното решение следва да посочи болестта, довела до инвалидност, и наличието на съответните здравни противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от работника или служителя длъжност. Съдът е счел, че от приетите по делото експертно решение на ТЕЛК № 1685 от 112/09.07.2018 г. и допълнително експертно решение № 0803 от 060/01.04.2019 год. се установява, че ищецът е освидетелстван с определена оценка на работоспособността 95%, без чужда помощ. Установено е, че като противопоказани условия на труд е посочено – тежък физически труд, нощен труд, нервно-психическо пренапрежение и неблагоприятни климатични фактори, като в случая лицето може да работи като учител по „история и география“ Съдът е възприел и практиката на ВКС, според която решението на ТЕЛК трябва да е влязло в сила, за да се приеме, че е налице основанието по чл. 329, ал. 1, т. 9 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът е посочил, че в случая уволнението е извършено на 15.04.2019 год., преди решение № 0803 от 060/01.04.2019 год. на ТЕЛК, на основание на което е извършено уволнението, да е влязло в сила, предвид обстоятелството, че същото е било обжалвано от ищеца. С оглед и на този факт съдът е приел, че работодателят не е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати трудовото правоотношение, тъй като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е доказал първата предпоставка на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. Прието е за неоснователно възражението на ответника, че решението на ТЕЛК подлежало на незабавно изпълнение, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от ЗЗ решенията на органите на медицинската експертиза са задължителни за всички лица, органи и организации в страната, когато не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан. При така установените обстоятелства по делото съдът е приел, че уволнението е незаконно и го е отменил и е уважил и предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалният си представител поддържа, че в решението е даден отговор на прави въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните и при преценка законността на уволнението по чл.325, ал.1,т.9 КТ следва ли да бъде взето предвид решение на ТЕЛК, което не е влязло в сила към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.Поддържа че е налице основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като се позовава на решения на състави на ВКС. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на соченото основание. Съгласно установената съдебна практика, въззивният съд следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба и в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор следва да изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи, във връзка с направените оплаквания.Приема се, че когато има съвпадение с фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съда, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд на основание чл. 272 ГПК и по този начин да ги направи свои, но и в този случай е длъжен да отговори на всички оплаквания против първоинстанционното решение, въведени с въззивната жалба. Като инстанция по съществото на спора, въззивният съд, произнасяйки се по основателността на иска, следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се и да формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. В практиката на ВКС се приема, че основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал.1, т.9 КТ не е доказано когато невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена неработоспособност или по здравни противопоказания, не е установена чрез заключение на териториалната експертна лекарска комисия, която е специализираният медицински орган, установяващ невъзможността – че работникът или служителят не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения по трудовото правоотношение, респ. че конкретна длъжност е противопоказна за здравето на лицето и тези въпроси не може да бъдат поставяни на последваща преценка от службите по трудова медицина /решение № 266 по гр. д. № 814/2009 г., ВКС, III г. о., решение № 275 по гр.д. № 3049/2013 г., ВКС, IV г. о./, респ. от вещото лице в производството по трудовия спор. Това са медицински въпроси, по които обвързващо се произнася компетентният здравен орган – ТЕЛК. В заключението на териториалната експертна лекарска комисия трябва не само да се определи болестта, довела до инвалидност, или съответните здравни противопоказания, но и в него изрично да се посочи, че това състояние на работника или служителя поражда неговата невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение – чл.61, ал.1, т.7 и 8, и чл.78, ал.2 от Наредба за медицинската експертиза/отм./ и от действащата наредба/. Прима се, че непълнотите в решенията на ТЕЛК се коригират с ново решение /решение № 1697 от 14.02.2008г. по адм.д.№9566/2007г. на ВАС, VІ отд./, а според чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, при спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно подходяща работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване. Въззивното решение е дало отговор на поставените за разглеждане въпроси в съответствие с трайната практика на ВКС, включително и в посочените от жалбоподателя решения на състави на ВКС, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на същото. Предвид изложените съображения, съдът