Определение № 1578 от 31.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4302/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. П. Л. срещу въззивно решение № 4363/18.07.2024 г. по в.гр.д. № 13237/2023 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение на Софийския районен съд, с което исковете на жалбоподателя срещу „ДКЦ 14-София“ ЕАД с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са отхвърлени. Ответникът по касационната жалба „ДКЦ 14-София“ ЕАД в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, която има право и интерес от касационно обжалване срещу въззивно решение по искове, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Ищецът е уволнен дисциплинарно от длъжността „лекар-специалист кожни и венерически болести“ на основание чл.190, ал.1, т.1 КТ за това, че в периода от 04.01 до 26.01.2003 г. е напускал работа преждевременно за повече от един час и не се е завръщал на работа до края на работното време. Ищецът се е позовал на нарушения по чл.193, чл.194, ал.1 и чл.195, ал.1 КТ. Въззивният съд е обсъдил доводите на страните след като е установил релевантните за спора факти въз основа на анализ на събраните по делото доказателства. Установил е, че работодателят е назначил комисия, която е установила отсъствията на ищеца от работа – времето по часове и дни, в които е напускал работното си място преждевременно около обяд без да се завръща и че през времето на отсъствието не е извършвал посещения и прегледи на пациенти. По делото са събрани свидетелските показания на членове на комисията, които са потвърдили установеното от комисията и начина на установяването на отсъствията, включително след преглед на съставените от ищеца документи и на електронната система (ЕИС) за извършени от него прегледи, при което е установено, че за периода от време от 04.01 до 26.01.2003 г. в часовете след 13.30 не са отразени от ищеца амбулаторни прегледи и домашни посещения. Извършен е и преглед на поддържаната от външни специалисти система за видеонаблюдение в сградата и на паркинга. По делото са събрани свидетелски показания за отказа на ищеца да получи връчените му от работодателя документи – искания за обяснения и заповедта за уволнение. Въззивният съд е установил, че с три отделни писма работодателят е поискал от ищеца обяснения за отсъствията му на точно посочени дни и часове, които са връчени на ищеца при отказ и той е отказал да даде обяснения. Установил е, че работодателят е поискал и получил мнение на ТЕЛК и предварително разрешение на ИА – Главна инспекция по труда за уволнението на ищеца за установените дисциплинарни нарушения. Въззивният съд е изложил мотиви за неоснователността на доводите на жалбоподателя – ищец. Доводът, че заповедта за уволнение е връчена на ищеца след изтичането на срока по чл.194, ал.1 КТ от откриване на нарушението е неоснователен. Срокът е спрял да тече на основание чл.194, ал.4 КТ за посочени периоди от време от искането до получаването на мнението на ТЕЛК и на предварителното разрешение на Инспекцията по труда за налагане на дисциплинарното наказание за установените дисциплинарни нарушения и не е изтекъл до момента на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца. Спазена е и процедурата по чл.193, ал.1 КТ – преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изискал писмени обяснения на ищеца, като неговият отказ да получи трите писма е удостоверен с подписите на двама свидетели, което е установено и със събрани по делото свидетелски показания. Не е допуснато нарушение и на императивната правна норма на чл.195, ал.1 КТ – дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана писмена заповед, в която са посочени нарушителят, нарушенията и кога са извършени – преждевременното напускане от ищеца на работа е посочено по дни и часове. Извършените нарушения са доказани след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и са предвидени в чл.190, ал.1, т.1 КТ като основание за налагане на дисциплинарно уволнение. Отсъствията не са в определеното време за обедна почивка (от 12.30 до 13 часа). Установено е, че след преждевременното с няколко часа напускане на работа ищецът не се е завръщал и по това време не е извършвал домашни посещения. (прегледи). Други конкретни доводи не са изложени във въззивната жалба, а съгласно чл.269, ал.1, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от изложеното в нея. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят (неговият процесуален представител) навежда доводи за неправилност на въззивното решение, които нарича правни въпроси: Материалноправен въпрос за нарушение на (разпоредбата) на чл.194, ал.1 КТ: В заповедта за дисциплинарно наказание е посочено, че последното нарушение е извършено на 26.01.2023 г., а заповедта е връчена на 27.04.2023 г. Доколкото този довод съдържа правен въпрос, той не е разрешен от въззивния съд в противоречие с правилото на чл.194, ал.1 КТ. Както беше посочено за мотивите му, въззивният съд в съответствие с установената практика по приложението на правилото на чл.194, ал.4 КТ е приел, че срокът по чл.194, ал.1 КТ е спрял да тече на основание чл.194, ал.4 КТ за посочени от съда периоди от време от искането до получаването на мнението на ТЕЛК и от искането до получаването на предварителното разрешение на Инспекцията по труда за налагане на дисциплинарното наказание за установените дисциплинарни нарушения. Така до връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение на ищеца не е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ двумесечен срок. Материалноправен въпрос за нарушение на Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време, с чиито разпоредби (чл.2) е прието, че работно време е и всяко време, в което работникът или служителят или работи, или е на разположение на работодателя. Нарушени са били права на ищеца по отношение на отчитане на работното време. Работещите няма как да удостоверят присъствието си. С това е допуснато и нарушение на Европейската социална харта (ревизирана). Това също не са правни въпроси, а доводи за незаконност на наложеното дисциплинарно наказание. Дори и да бъдат преобразувани във въпроси за това дали работодателят има право да наказва работник за отсъствието му от работа по време на почивка или по време на дежурство, то въпросът не е обуславящ, защото жалбоподателят (ищец) не е навел такова твърдение за незаконност на уволнението в исковата молба (с оглед принципа за диспозитивното начало, установен с чл.6, ал.2 ГПК, в спорните съдебни производства по исковете по чл.344, ал.1, т.1 КТ съдът не следва да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска) и такова не е установено от въззивния съд. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени наведените основания за допускане по касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед този изход от производството касационният жалбоподател няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 200 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационната инстанция, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за правна защита и съдействие. Воден от изложеното съдът