Определение № 847 от 07.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2501/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Т. М. Т., чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 19.01.2018г., постановено по в.гр.д.№2168/2017г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение от 10.08.2017г. по гр.д.№4405/2017г. на Районен съд – Варна в обжалваната част за отхвърляне на предявените от Т. М. Т. срещу „Булминерал“ АД искове с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „Булминерал“ АД не взема становище по жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част за отхвърляне на предявените от Т. М. Т. срещу „Булминерал“ АД искове с правно основание чл.128, т.2КТ и чл.86 ЗЗД да заплати солидарно с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД сумата от 3230 щ. д., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.08.2015г. до 15.10.2015г., както и сумата от 217,56 щ. д., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 16.10.2015г. до 03.06.2016г. С първоинстанционното решение така предявените искове са частично уважени срещу първия ответник - „ВМ Интернешънъл“ ЕООД и в тази му част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано, както и в отхвърлителната част по отношение на този ответник. Въззивният съд е посочил, че както в исковата молба, така и във въззивната жалба Т. Т. обосновава материалноправната легитимация на „Булминерал“ ООД по предявените искове солидарно с първия оветник -„ВМ Интернешънъл“ ЕООД, с твърдения, че през процесния период същият е бил беърбоут чартьор на кораба, съответно с приложението на чл.199з КТ. Посочено е във въззивното решение, че нормативната уредба на договора за беърбоут чартър се съдържа в раздел ІІ, глава VІІ на К., съгласно която корабособственикът /наемодателят/ отдава възмездно кораба под наем за определен срок, а беърбоут чартьорът /наемателят/ получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане. Законът позволява на наемателя, при липсата на противна уговорка в договора, да сключва от свое име договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на трето лице, в границите на правата и срока по договора за беърбоут чартър. В тази хипотеза първоначалният наемател има правата и задълженията на наемодател спрямо пренаемателя. Наемателят комплектова кораба с екипаж, който му е подчинен, като всички разходи, свързани с експлоатацията, включително възнагражденията на екипажа, са за негова сметка. Установено е, че с договор за беърбоут чартър от 06.01.2012г. корабособственикът „Индивидюъл технолъджи СА“, е предоставил м/к „Батя“ под наем на „Булминерал“ ООД за срок от 11.01.2012г. до 06.01.2017г. На 07.05.2013г. „Булминерал“ ООД е преотдал под наем кораба на „Ш. Л. С.А.“ за периода от 07.05.2013г. до 07.05.2016г., а на същата дата последното дружество е сключило с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД договор за мениджмънт на м/к „Батя“. Посочено е, че няма спор между страните, че трудовият договор на ищеца е сключен с корабния мениджър. Прието е, че с преотдаването под наем на кораба ответникът „Булминерал“ АД е придобил качеството на наемодател, а новият наемател – на корабопритежател, по смисъла на чл.9, ал.3 К. и затова задължението за заплащане на възнаграждението е за сметка на наемателя, т.е. на „Ш. Л. С.А.“, а не на първоначалния наемател. Посочено е, че аргумент в тази насока е и факта, че трудовият договор с ищеца е сключен с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, който е бил корабен мениджър на „Ш. Л. С.А.“. Прието е за неоснователно позоваването от страна на въззивника на разпоредбата на чл.199з К., доколкото същата се отнася до вреди, възникнали за трети лица във връзка с експлоатацията на кораба, каквото качеството нямат членовете на екипажа. За пълнота е отбелязано, че в конкретния случай трудовият договор на ищеца е сключен с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, като в същия не е упоменато, че дружеството действа съобразно предоставени му правомощия по договор за корабен мениджмънт с „Ш. Л. С.А.“, М. острови. По тези съображения е прието от въззивния съд, че правата и задълженията по трудовия договор са възникнали в правната сфера на „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, като заплатените трудови възнаграждения от корабния мениджър са въпрос на вътрешни отношения между него и корабособственика към процесния период - „Ш. Л. С.А.“. По тези съображения и предвид липсата на договорно или законно основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответника „БУЛМИНЕРАЛ“ АД за заплащане на претендираните суми, въззивният съд е намерил предявените срещу него искове за неоснователни.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя следните правни въпроси: 1 „обхваща ли отговорността на беърбоут чартьора към трети лица, установена с разпоредбата на чл. 199з от К., отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения за службата им на кораба“; 2 „допустимо ли е кораб, нает от лице, което не попада в обхвата на лицата по чл. 39а, ал. 1 от К., да бъде вписан в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, респ. – допустимо ли е лице, което не е българско юридическо лице, да бъде наемател, респ. – пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг“; 3 „длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения, твърдения и доводи на страните“. По отношение на първите два правни въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като излага съображения, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на третия правен въпрос касаторът навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 411/27.10.2011 г. по гр. дело № 1857/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 65/30.07.2014 г. по търг. дело № 1656/2013 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 10/01.02.2012 г. по гр. дело № 130/2011 г. на І-во гр. отд. на ВКС и решение № 341/11.11.2011 г. по гр. дело № 992/2010 г. на І-во гр. отд. на ВКС. Първият от поставените от касатора правни въпроси: „обхваща ли отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица, установена с разпоредбата на чл. 199з К., отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения за службата им на кораба“, не е обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд за отхвърлянето на предявените по делото искове, поради което този въпрос не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване /т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на исковете са, че поради преотдаването под наем на кораба от „Булминерал“ АД, същият през процесния период /2015г./ не е имал качеството на наемател на кораба, а този правен въпрос, поставен от касатора, е именно относно обхвата на отговорността на беърбоут чартьора /наемателя на кораба/ по чл. 199з К.. Поради това настоящият съдебен състав намира, че без значение за решаващите изводи на въззивния съд е възприетото от самия него разрешение по приложението на чл. 199з К.. Поставените от жалбоподателя правни въпроси в п.2: „допустимо ли е кораб, нает от лице, което не попада в обхвата на лицата по чл. 39а, ал. 1 от К., да бъде вписан в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, респ. – допустимо ли е лице, което не е българско юридическо лице, да бъде наемател, респ. – пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг“, не са обсъждани в мотивите на въззивното решение и въззивният съд не е дал разрешение на тези въпроси. Поради това и тези правни въпроси не са обуславящи правните изводи в обжалваното решение и не съставляват общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Настоящият състав намира, че поставените въпроси в п.2 на изложението кореспондират с доводите на ищеца, останали необсъдени от двете инстанции по съществото на спора, в каквато насока оплаквания са релевирани във въззивната жалба и в касационната жалба, и е поставен процесуалноправен въпрос в п.3 от изложението към касационната жалба, по който въпрос касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният процесуалноправен въпрос кореспондира с оплаквания в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил изложени във въззивната жалба оплаквания и доводи на касатора, както и събрани по делото доказателства във връзка с тях. Видно от мотивите към обжалваното решение, въззивният съд не е обсъдил, направените с въззивната жалба оплаквания и доводи на ищеца, основаващи се на разпоредбите на чл. 39а, чл.27, т.2-4, чл. 88б К., както и събраните във връзка с тях доказателства по делото. Поради това по поставения процесуалноправен въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз и в решенията, посочени в изложението на касатора, съгласно която, при разглеждане на спора, съдът по съществото на същия следва да обсъди всички допустими и релевантни доказателства, възражения, твърдения и доводи на страните по делото. Поради това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът не дължи внасяне на държавна такса- чл.83, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение