Определение № 3557 от 29.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1878/2026 г.

ВКСIII гражданско отделение29.06.2026 г.докладчик Емил Томов

Диспозитив

Оставя без разглеждане частна касационната жалба на „СПЕЙС ТУР-2008“ ЕООД, срещу определение № 722 от 12.03.2026г по ч.гр.дело № 362/2026г на Бургаски окръжен съд в частта по предявените на основание чл.240, ал.2 от ГПК искове да се приеме за установено по отношение на ответницата Д. П. П. че дружеството не й дължи: сумата 3119,42 лева неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. ноември 2024 г. до м. февруари 2025 г. на основание чл. 128 от КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане; сумата от 1 290 лева обезщетение (по чл. 224, ал.1 от КТ) за неизползван платен годишен отпуск за периода 15.09.2023 -04.03.2025г., ведно с лихвите за забава Не допуска касационно обжалване на въззивно определение № 722 от 12.03.2026г по ч.гр.дело № 362/2026г на Бургаски окръжен съд в останалата част, с която е потвърдено прекратяване на производството по исковете предявени по чл.240, ал.2 от ГПК да се приеме за установено по отношение на ответницата Д. П. П. че: 1.е законно уволнението й на основание чл.328, ал.1, т.10б от КТ и на основание чл.326, ал.2 от КТ; 2.дружеството не й дължи на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ сумата от 1 795,00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 04.03.2025г. - 24.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. В частта, с която жалбата на „СПЕЙС ТУР-2008“ ЕООД е оставена без разглеждане, определението подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването пред друг състав на ВКС ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК Образувано е по частна жалба на „СПЕЙС ТУР-2008“ ЕООД, чрез адв. П. П. от АК- Бургас срещу въззивно определение № 722 от 12.03.2026г по ч.гр.дело № 362/2026г на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 174 от 12.01.2026г,постановено по гр.д.№ 7278/2025г. на БРС,с което районният съд е върнал исковата молба на„СПЕЙС ТУР-2008“ЕООД, против Д. П. П. по предявени искове на основание чл.240, ал.2 от ГПК да се приеме за установено по отношение на ответницата,че: 1)е законно уволнението й на основание чл.328, ал.1, т.10б от КТ и на основание чл.326, ал.2 от КТ; 2).дружеството не й дължи на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ сумата от 1 795,00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 04.03.2025г. - 24.04.2025г., ведно с лихвата; 3).дружеството не й дължи сумата от 3 119,42 лева - неизплатени трудови възнаграждения на основание чл. 128 от КТ за периода от м. ноември 2024 г. до м. февруари 2025г.включително, ведно с лихва; 4) дружеството не й дължи сумата от 1 290 лева –обезщетение (по чл. 224, ал.1 от КТ) за неизползван платен годишен отпуск за периода 15.09.2023 04.03.2025г., ведно с лихвите и е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявените искове. По гр. дело № 2945/2025 г. по описа на БРС е постановено неприсъствено решение №2129 от 02.10.2025г с което оспорваните понастоящем искове срещу работодателя са уважени. На свой ред въззивният съд е обосновал преценка за недопустимост,като се е позовал на установената и приложима в случая съдебна практика по допустимостта на искове с правно основание чл.240 ал.2 ГПК- т.16 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС ,както и Определение № 261 от 13.05.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2234/2014 г., I т. о., ТК, Определение № 288 от 21.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1406/2016 г., IV г. о., ГК.,като е подложил на обстоен анализ заявените от ищеца като новооткрити обстоятелства,които са се основавали на твърдения за извъшена на 26.11.2025 справка,че НАП е възстановила сума надвзета от работодателя по платени осигурителни вноски за Д. П. за периода на нейна временна неработоспособност.Дал е отговор за тяхната относимост и връзка за всеки един от предявените искове. Изтъкнал е липсата на каквато и да било юридическа и житейска връзка между възстановяване на сума от НАП, надвзета от работодателя като платена от него по осигурителни вноски за периода на временна неработоспособност и законосъобразността на уволнението на Д. П., както и това ,че няма връзка с обезщетенията за ползван от нея отпуск поради временна неработоспособност (болничен) за периода от 11.11.2024 г. до 04.12.2024 и обсотятелствата са неотносими по иска за обезщетение за оставане без работа по чл.225, ал.1 от Кодекса на труда. Що се отнася до останалите искове ,които са имали за предмет парични вземания на различни основания -неплатено трудово възнаграждение, обезщетения по чл. 224, ал.1 от КТ и пр. не е отречена относимостта им ,но обстоятелствата не са новооткрити ,защото жалбоподателят е бил е известен за тях с протокол от 05.05.2025 г., съставен от контролен орган на ТП на НОИ и връчен на управителя на дружеството,в който е отразено какви болнични и работни дни са отчетени за Д. П., за декември 2024 г. тя е в болнични до 03.12.2024 г. включително, а за периода 05.12.2024 г. – 28.02.2025 г. тя не е полагала труд при работодателя „СПЕЙС-ТУР 2008“ В частната касационна жалба се съдържа оплакване за неправилност на определението ,което касаторът счита за немотивирано.В изложението са формулирани въпроси ( 1) длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви ,или може да се ограничи до препращане и

дали обстоятелства свързани с възстановяване на надплатени осигурителни вноски след постановяване на неприсъственото решение са новооткрити по смисъла на чл. 240,ал.2 ГПК и от съществено знание за оспорваните присъдени с неприсъственото решение вземания. Така поставеният първи въпрос се обосновава с практика на ВКС, формирана по прилагането на 272 ГПК. По втория въпрос касаторът твърди ,че не е извършена преценка, поради което се сочи основание по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК Частната жалба е постъпила в срок ,като в една част е процесуално недопустима. Въззивното определение не подлежи на касационно обжалване в частта, с която е потвърдено прекратяване на производството по исковете,решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Не подлежат на касационно обжалване решенията по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда /чл.280, ал.3,т.2 ГПК/ Искът за недължимост на трудово възнаграждение в случая е под размера от 5000 лева, поради което и на основание чл. 274, ал.4 ГПК касационно обжалване на преграждащото определение по този иск също не е допустимо, както и по останалите искове ,които също не отговарят на условието на закона, с изключение на исковете, с които ищецът в настоящия процес е оспорил неприсъственото решение по уважените на основание чл.344, ал.1 т.1 и т.3 КТ искове на Д. П. срещу касатора В останалата част не са налице предпоставки да бъде допуснато касационно разглеждане. От съдържанието на въззивното определение се констатира ,че съставът на Окръжен съд-Бургас е изложил свои съображения по допустимостта на исковете. Не се е позовавал и на чл. 272 ГПК, поради това не се обосновава относимост на въпроса.Изводите на районния съд са споделени като правилни въз основа на съображения, които са изложени от решаващия състав и мотивират въззивния акт ,включително в отговор на оплакванията на касатора Поставеният първи процесуалноправен въпрос няма претендираното обуславящо значение за изводите на съда в решаваща за изхода на спора насока. Идентични изводи се налагат и по отношение на втория поставен въпрос, който се свързва с преценката на съда за липса на предпоставките в чл. 240, ал.2 ГПК във връзка с исковете за вземанията, а не по иска ,с който се оспорва отмяната на уволнението. По отношение на иска с който е оспорено присъждане на обезщетение за оставане без работа(чл.344, ал.1 т.3, вр чл.225 ал.1 КТ), не се обосновават общите предпоставки за правно съдържание по чл.280, ал.1 ГПК и конкретност, липсват и доводи по наведените основания на чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК Отговорът на поставения въпрос ,така както е зададен, може да бъде конкретен единствено като фактологически обусловен, а преценката по допустимостта на иска се извършва по критериите ,разяснени в установена практика а на ВКС, на която се е позовал и въззивния съд и които критерии е приложил при формиране на изводите си. По изложените съображения, ВКС ІІІ г.о.

Диспозитив

Мотиви

Цитирани разпоредби