Определение № 3770 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1983/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. И., чрез пълномощника адв.Р. Т., срещу решение №459 от 23.11.2022г., постановено по въззивно гр.дело №600/2021г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 260040/ 19.05.2021г. по гр. дело № 1299/2020г. на РС-Велико Търново, в частта за отхвърляне на иска по чл. 200 КТ на В. И., предявен против „Данипласт - Даниела Горгиева“ ЕООД-Велико Търново за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука за разликата над присъдените 10 000 лева до претендираните 80 000 лева. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставени въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което обезщетението за неимуществени вреди се увеличи до сумата 80 000 лева. В представеното към касационната жалба изложение на основанията по чл.280 ГПК касаторката поставя правни въпроси, за които твърди, че са налице основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди длъжен ли е въззивният съд да посочи в мотивите на решението си всички обстоятелства, които са от значение за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД, да обсъди всички релевантни за размера на обезщетението доказателства, както и възраженията на страните. Формулиран е и въпрос: 2. Кои са обективните критерии за определяне размера на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД при трайно намалена работоспособност в резултат на трудова злополука и длъжен ли е съдът да изложи мотиви по отношение на всеки един от тези критерии, определящи размера на обезщетението. По поставените въпроси касаторката сочи, че възззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС №4/1968г. и ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение № 548/2010г. по гр.д.№1119/2009г. на IIІ ГО, решение № 136/2012г. по гр.д.№ 414/2010г. на ІІІ ГО, решение № 42/2014г. по гр.д.№5488/2013г., решение № 119/2013г. по гр.№ 675/2012г. на ІV ГО и решение № 38/2013г. по гр.д.№ 323/2012г. на ІІІ ГО на ВКС. Отделно счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Не на последно място поддържа, че обжалваното решение следва да се допусне до касация, тъй като е очевидно неправилно-основание по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който ответникът в производството „Данипласт - Даниела Георгиева“ ЕООД-Велико Търново, чрез адв.Й. Й., излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението. Оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е подадена срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване, намира следното: Предявен е иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 80 000 лева-болки и страдания от получени при трудова злополука травматични увреждания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното плащане. За безспорно е прието по делото, че ищцата В. И. е работила по трудов договор при ответника от 29.06.2015г. на длъжност машинен оператор на пластмасови изделия; на 07.06.2017г. около 20,30 часа по време на работа с термоформовъчна машина ищцата посяга да извади полепнало по режещото устройство на машината фолио, при което дясната й ръка попада в работещата щанца, която притиска и отрязва три пръста-втори, трети и четвърти от дясната й ръка. С разпореждане от 10.07.2017г. на ТП на НОИ-Велико Търново, инцидентът е признат за трудова злополука по смисъла на чл.55 КСО. С експертно решение на ТЕЛК от 31.05.2018г. на ищцата е призната 60% трайно намалена работоспособност. На 07.05.2020г. работодателят е платил на И. по банков път сумата 20 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука от 07.06.2017г. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че са установени предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, а пренесените във въззивното производство спорни въпроси, с оглед оплакванията във въззивната жалба на ищцата са относно размера на обезщетението, което й се дължи и съпричинила ли е тя настъпването на вредоносния резултат, проявявайки груба небрежност (чл. 201, ал.2 КТ). По първия спорен въпрос, въззивният съд като е съобразил представената медицинска документация, заключенията на приетата в първоинстанционното производство СМЕ и съдебно-психологическа експертиза, събраните гласни доказателства е установил характера и вид на увреждането, причинено при трудовата злополука от 07.06.2017г. - травматична ампутация на проксималната фаланга на 2-ри и 3-ти пръст на дясната ръка, ампутация на средната фаланга на 4-ти пръст на дясната ръка и полифрагментна фрактура на дисталната фаланга на палеца на дясната ръка; вида на проведеното лечение-оперативно по спешност за оформяне на ампутационните чукани на 2, 3 и 4 пръсти и наложена гипсова лонгета на първи пръст; продължителността на възстановителния период-около 9 месеца; интензитета на търпените болки и страдания-много силни в първите 25-30 дни след инцидента, налагащи прием на високи дози обезболяващи. Установил е, че след злополуката ищцата имала нужда от помощта на близките си за елементарното си битово обслужване-хранене, обличане, тоалет и др. ежедневни дейности; в резултат на травмата силно е редуцирана хватателната способност на дясната ръка; това довело до промяна в начина й на живот, до невъзможност или силно затруднение да извършва действия с тази ръка. Вследствие на злополуката ищцата изпитала много силен стрес, развила признаци на депресия, наложило се прием на успокоителни медикаменти - изпитвала безсилие, безполезност поради загубата на самостоятелност и активност, отдръпване и затваряне в себе си, страх и несигурност за живота си и др.; констатирана е висока степен на тревожност, която предполага необходимост от продължителен период за възстановяване на психиката й. Последиците на ампутацията са необратими, към момента ищцата продължава да изпитва т.нар „фантомни болки” на мястото, които с времето ще отшумяват постепенно. След като е взел предвид тези установени по делото обстоятелства, икономическия стандарт на живот в страната към 07.06.2017г. и към датата на устните състезания, възрастта на пострадалата, както и съдебната практика при други подобни случаи съдът е приел, че съответния на справедливостта размер на обезщетението за неимуществени вреди е 60 000 лева. Въззивният съд е споделил изводите на РС-Велико Търново и по отношение на втория спорен въпрос-че ищцата е съпричинила настъпването на вредоносния резултат с 50%. Съдът е съобразил ангажираните в производството писмени и гласни доказателства, както и заключението на съдебно-техническата експертиза и е приел, че след като за да почисти режещата част по време на работния цикъл на машината, без същата да е изключена от електрозахранването, като дясната й ръка е попаднала в опасната зона на режещата част в момент, в който машината е извършвала работен цикъл и ищцата има опит при работа с този вид автоматична машина, познавайки устройството, функциите и опасностите, свързани с тях, то тя е проявила груба небрежност. Посочил е, че по делото липсват данни машината да е била в неизправност към момента на инцидента, доколкото от заключението на СТЕ е категорично установено, че тя е била технически изправна и обезопасена-от двете страни е оградена от прозрачни плъзгащи се врати, които дават възможност за визуален контрол от страна на работника върху работата на машината и не позволяват пряк достъп до работните модули и агрегати. В същото време съдът е взел предвид становището на вещото лице, че при отваряне на предпазната врата машината би следвало да спре да работи, а в случая при отваряне на вратата, обезопасяваща режещата част, защитата не се е задействала и машината е продължила работния цикъл. Според съда данните по делото сочат, че е налице недопустимо преодоляване на фабрично изработената защитна система, за чието нормално функциониране отговаря работодателят чрез своите работници-техници, контролиращи правилното й функциониране и изправността на машината въобще. Това недопустимо преодоляване като обективен факт е създало предпоставки за неразумни и крайно рисковани подбуди и действия на ищцата в стремежа й да не губи време при изпълнението на производствената норма и представлява нарушение на основното задължение на работодателя да й осигури непрекъснато безопасни условия на труд – чл.127, ал.1, т.3 КТ. С оглед посочените по-горе обстоятелства и механизма на настъпване на злополуката, съдът е приел, че обективният принос на ищцата в съпричиняването на вредоносния резултат е 50%. Предвид това отговорността на работодателя е намалена на основание чл.201, ал.2 от КТ и като е отчетено и извършеното от ответника плащане в хода на процеса на сумата 20 000 лева, съдът е приел, че дължимото на ищцата обезщетение е 10 000 лева. При тези мотиви на въззивното решение, този състав на ВКС намира, че касационно обжалване следва да се допусне по поставените въпроси относно приложението на чл. 52 ЗЗД. Въпросите отговарят на общата предпоставка по чл.280, ал. 1 ГПК, тъй като са основани на мотивите на обжалваното решение. По въпросите е налице практика на ВКС-цитираните от касаторката решение № 136/2012г. по гр.д.№ 414/2010г. на ІІІ ГО, решение № 119/2013г. по гр.№ 675/2012г. на ІV ГО и решение № 38/2013г. по гр.д.№ 323/2012г. на ІІІ ГО на ВКС, както и решение № 2/27.02.2017г. по гр. дело № 2303/2017г. на ІІІ ГО, решение № 226/30.01.2019г. по гр.д. № 756/2018г. на ІІІ ГО, решение № 50039/23.03.2023г. по гр.д.№ 1941/2022г. на III ГО и др. Касационното обжалване следва да се допусне, на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивния акт с цитираната практика на ВКС по обобщения въпрос: За приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на паричното обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука с отчитане на здравословното състояние на пострадалия, характера на увреждането, продължителността и интензитета на болките и страданията и трайните последици от злополуката. Жалбоподателката В. Д. И. не дължи държавна такса по аргумент от чл. 359 КТ. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО