Определение № 17 от 08.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 904/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] и по касационна жалба на Ж. А. Ц. против въззивно решение от 29.02.2012 г. по гр. дело № 15403/2011 г. на Софийски градски съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Ж. А. Ц. извършено със заповед № 6 от 30.04.2010 г. на управителя на дружеството, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „стоковед” и [фирма] [населено място] е осъдено да й заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 5575 лв. за периода 01.06.2010г.-01.11.2010г. със законна лихва от предявяване на исковата молба 31.05.2010 г. [фирма] [населено място] обжалва решението в частта, с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика с обжалваното решение са разрешени процесуалноправния въпрос - може ли въззивният съд да излиза извън рамките на наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, с оглед приложението на чл. 269 ГПК и по материалноправния въпрос - може ли управителят на дружеството работодател еднолично да извърши подбор по чл. 329 КТ и може ли в състава на комисията да се включва лице, което не е трудовоправни отношение с работодателя - приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ж. А. Ц. обжалва решението в частта по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ относно размера на обезщетението и присъдената законна лихва. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя материалноправния въпрос - следва ли съдът да приспада обезщетение по чл. 222 КТ от обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, ако работодателят не е вписал в заповедта за прекратяване на трудовия договор, че е изплатил обезщетение по чл. 222 КТ и процесуалноправния въпрос - следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертното заключение съобразно обосноваността му - в случая допусната и изслушана съдебно -счетоводна експертиза за определяне размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. В писмени отговори всяка страна оспорва основанието на другата страна за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни. По изложението на [фирма] [населено място]. Поставеният процесуалноправен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика по приложението на чл. 269 ГПК, уреждащ правомощията на въззивния съд. При сега уредения ограничен въззив, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението в обжалваното му част и валидността на цялото решение. Относно правилността на първоинстанционното решение проверката е ограничена от посочените в жалбата пороци, с изключение, когато при решаване на делото по същество въззивният съд прилага императивните разпоредби на материалния закон (т.10 ТР № 1 от 17.07.2001 г. ОСГК), проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд. В. съд не е надхвърлил правомощията си по чл. 269 ГПК като е приел в обжалваното решение, че подборът при уволнението на ищцата е незаконосъобразен, тъй като в назначената комисия от управителя на дружеството е включено лице, което не е в трудовоправни правоотношение с работодателя, позовавайки се в мотивите на ТР № 3/16.01.2012 г. на О. на ВКС относно задължението на съда да извърши съдебния контрол върху извършения от работодателя подбор. Видно от съдържанието на въззивната жалба, ищцата - жалбоподателка изрично се е позовала на обстоятелството, че в подбора е включено лице, което не е служител на фирмата, не разполага с преки впечатления от качеството на изпълнение на възложените и от работодателя задължения и отговорности, който няма й знание за естеството на изпълняваната от ищцата трудова функция по длъжностна характеристика. Твърденията в изложението, че въззивният съд е упражнил правомощията си извън ограниченията на чл. 269 ГПК не се оправдават от правна и фактическа страна. Жалбоподателят поставя и материланоправния въпрос, дали управителят на дружеството може еднолично за извърши подбора по чл. 329 КТ. Сочи съдебна практика - решение по гр. дело № 725/2010 г., четвърто г. о., ВКС, в което е прието, че за законосъобразността на подбора няма значение обстоятелството, дали той е извършен направо от работодателя или същият е назначил комисия, която да оцени сравняваните работници или служители. Така поставен, въпросът не обуславя решаващите изводи на съда относно незаконността на подбора, тъй като в случая, подборът не е извършен еднолично от управителя, а от назначена комисия, в която е включено лице, което не е в трудовоправни отношения с работодателя. В съдебния контрол относно законността на извършения от работодателя подбор влиза и обстоятелството, дали лицата включени в комисията за подбор имат преки, директни впечатления от естеството и характера на извършваната работа, от качеството и срочността на изпълнение на трудовата функция на сравняваните работници или служители. Тези изисквания са съобразени от съда, който изрично се е позовал и на приетото в ТР № 3/16.01.2012 г. на О. на ВКС. Предвид изложеното поставените правни въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. По изложението на Ж. А. Ц.. Жалбоподателката поставя процесуалноправния въпрос - следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертното заключение съобразно обосноваността му - в случая допусната и изслушана съдебно - счетоводна експертиза за определяне размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. В тази връзка поставя и въпроса за размера на обезщетението, с оглед определяне размера на полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за месеца предхождащ месеца на уволнението, както и въпроса дали съдът следва да приспадне обезщетение по чл. 222 КТ с обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ без да е направено възражение от работодателя. Настоящият съдебен състав намира, че по въпроса - може ли съдът да приспадне обезщетение по чл. 222 КТ с обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, без да е направено възражение за прихващане на вземанията от работодателя, следва да се допусне касационно обжалване. Основание за това дава представената от жалбоподателката съдебна практика - решение по гр. дело № 312/2010г., трето г. о., ВКС, от което е видно, че за допустимостта да се извърши приспадане на изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ от претендирано обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е необходимо да е направено, още с писмения отговор, възражение от работодателя за прихващане с представяне на доказателства за изплатеното обезщетение. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС установена с решение по гр. дело № 534/2011 г. ВКС, четвърто г. о. и решение по гр. дело № 409/2011 г. ВКС, трето г. о. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на трето г. о.