Определение № 1636 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 812/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от „Напоителни системи“ ЕАД- клон Шумен касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС-Шумен, ІІ състав, решение № 283/01.12.2022 г. по в. гр. д. № 479/2022 г., с което, като е потвърдено решение № 691/26.09.2022 г. на РС-Шумен по гр.д. № 938/2022 г., са уважени предявените от Ш. М. Ю. срещу „Напоителни системи“ ЕАД- клон Шумен искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 КТ, с присъждане на разноски. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се съдържа изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по въпросите: 1/. „Следва ли дисциплинарното наказание да съответства на тежестта на допуснатите нарушения?“, 2/. „При определяне тежестта на нарушението следва ли да се съобразят характера на заеманата длъжност и как се отразява нарушението върху цялостната дейност на работодателя?“ и 3/. „Следва ли при преценката по чл.189, ал.1 КТ за съответствието между нарушението и дисциплинарното наказание да се съобрази поведението на работника и служителя през целия период на съществуване на трудовото правоотношение?“ С писмения си си отговор ответникът по касацията Ш. М. Ю. изразява становище за недопустимост на касационната жалба и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е редовна и процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови решението си, ОС- Шумен е споделил изцяло фактическите и правните изводи на първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК е препратил към мотивите на РС-Шумен. Добавил е, че процесната заповед за уволнение е мотивирана, като от съдържанието й става ясно в какво се изразяват дисциплинарните нарушения, които се твърди, че са допуснати от ищеца, по който начин той има възможността да се защити и да оспори обстоятелствата по заповедта. Намерил е и че е спазена процедурата по чл.193 от КТ, като работодателят е в правото си да прецени доколко според него тези писмени обяснения са достоверни и дали да се съобрази с тях. Във връзка с посочените в заповедта нарушения- неявяване на работа за времето от 07.02.2022 г. до 11.02.2022 г., от 14.02.2022 г. до 18.02.2022 г. и на 21.02.2022 г., без да се представи официален оправдателен документ, е приел, че съгласно трудовият договор ищецът е заемал длъжността „Работник поддръжка ,пазач, невъоръжена охрана“, без посочено място на работа, с регламентирано в длъжностната характеристика за тази длъжност задължение при необходимост да изпълнява и други задачи, възложени му от прекият ръководител във връзка с изпълнение на работата, като при необходимост да изпълнява и други задачи, възложени му във връзка с изпълнение на длъжността. В случая, ищецът не оспорвал, че за посочените в заповедта периоди не се е явявал на работа на язовир Шумен, в които обаче работил на друго работно место по нареждане на прекият му ръководител, което се установявало от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Ето защо е приел, че предявеният на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и акцесорните иска с право основание чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ следва да бъдат уважени. По основанията за допускане на касационно обжалване: Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, този въпрос следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора.“. Така поставените въпроси не следва да бъдат допускани до касация, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда. В случая, за да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените на осн. чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са уважени, въззивният съд не е приел, че наложеното дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на допуснатите нарушения, а че ищецът не е извършил описаните в заповедта за уволнение нарушения, като законосъобразно е изпълнявал дадените му от прекия ръководител нареждания, каквато е и постоянната практика при работодателя, като въобще не се е произнасял дали при определяне тежестта на нарушението следва ли да се съобразят характера на заеманата длъжност и как се отразява нарушението върху цялостната дейност на работодателя?“, както и следва ли при преценката по чл.189, ал.1 КТ за съответствието между нарушението и дисциплинарното наказание да се съобрази поведението на работника и служителя през целия период на съществуване на трудовото правоотношение. В разглеждания случай по поставените въпроси не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 283/01.12.2022 г. на ОС- Шумен по в. гр. д. № 479/2022 г. С оглед изхода на спора „Напоителни системи“ ЕДАД- клон Шумен на осн. чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдено да заплати на Ш. М. Ю. направените за касационното производство разноски в размер на 1200 лв.- заплатено адв. възнаграждение. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІV ГО,