Определение № 4643 от 17.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1544/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. М. К. срещу въззивно решение № 603 /19.12.2024 г. по в.гр.д. № 1033/2024 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение на Разложкия РС и са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [населено място], с правно основание чл.344, ал.1 КТ за отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за посочен период от време.

Ответникът по касационната жалба „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [населено място] (нататък и ВиК) в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, която има право и интерес от касационно обжалване срещу въззивно решение по искове, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна.

Уволнението е за неявяване на работа за периода от 07.08. до 11.08. 2023 г. без разрешен отпуск. Пред въззивния съд спорът се свежда до това дали на ищеца е отказано или разрешено ползването на платен отпуск за този период и дали работодателят е поискал и приел обясненията на ищеца преди да наложи заповедта за дисциплинарно уволнение.

За мотивите на въззивния съд:

Въззивният съд е преценил събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти.

Въззивният съд е разгледал доводи във връзка с приложението на чл.193 КТ:

Въззивният съд се е позовал на решение на ВКС № 137/02.03.2010 г. по гр.д. № 20/2009 г. на IV г.о., с което е прието, че разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ не се прилага, ако обясненията не са били изслушани или дадени по вина на работника - чл.193, ал.3 КТ. Това е в случай, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение на работника и не е получил такива от работника, независимо от причината за отказа да се дадат; Дали на работника е дадена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай; Срокът трябва да бъде съобразен с реалните възможности на работника да даде обяснения. Когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени. В този случай, с искането за даване на обяснения, работодателят е изпълнил изискването на чл.193, ал.1 КТ, поради което разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ е неприложима.

Въззивният съд се е позовал на решение на ВКС № 254/04.11.2014 г. по гр.д. №7086 /2013 г. на IV г.о., с което е прието, че след като работодателят е поискал обяснения и ищцата е отказала да ги даде непосредствено след поискването им, работодателят не е обвързан от първоначалното си становище за срока за обяснение – т.е. от първоначално дадения тридневен срок за такива обяснения.

Въззивният съд е приел, че в случая следва да приложи разпоредбата на чл.193, ал.3 КТ – обясненията на ищеца не са били изслушани по негова вина. С оглед на това е неприложима разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ.

Въззивният съд е приел, че в случая се касае за обяснения, които не изискват обстойна проверка на минали събития. От показанията на св. П. Г. се установява, че на 21.09.2023 г. ищецът е отказал да даде обяснения. Въззивният съд е приел, че след като ищецът е отказал да даде обяснения непосредствено след като са му били поискани, то работодателят не е обвързан от първоначалното си становище за срока на обяснения – от първоначално дадения тридневен срок за обяснения. А в случая наказанието е наложено след изтичането на тридневния срок. С искането за даване на обяснения работодателят е изпълнил изискването на чл.193, ал.1 КТ, поради което разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ е неприложима.

Въззивният съд е разгледал доводи във връзка със спора дали платеният отпуск е бил разрешен:

Въззивният съд е приел, че по делото не се установи твърдяната практика за разрешаване на отпуска (че за това е било достатъчно съгласие на прекия ръководител в Р.). Прекият ръководител дава становище, но разрешението се дава от управителя. В чл.17 от Правилника за вътрешен трудов ред е предвидено, че отпускът се ползва чрез подаване на заявление до 7 работни дни преди началото на ползването му, а искането се подава до управителя чрез прекия ръководител. По делото липсват доказателства да са делегирани права на прекия ръководител да разрешава отпуска. От трудовото досие на ищеца е видно, че отпускът му е разрешаван от управителя, за което последният е издавал и съответните заповеди. В случая ищецът не е положил дължимата грижа и е започнал ползването на отпуск преди да му е разрешен. (А в последствие управителят изрично е отказал да разреши поискания отпуск.)

От правилото на чл.173, ал.1 КТ следва, че работникът може да започне ползването на отпуск само след като до него достигне изявление за разрешение на работодателя, изразено писмено. В закона не е предвидено задължение за работодателя да уведомява работника/ служителя за отказа си. Неявяването на работа на работника в период, за който не му е разрешен отпуск, съставлява дисциплинарно нарушение, предвидено в чл.187, т.1 КТ, за което може да се наложи дисциплинарно наказание уволнение с оглед тежестта му. Видно от длъжностна характеристика ищецът е бил длъжен да се запознае с правилника за вътрешен трудов ред и той се е подписал.

В случая наложеното наказание е съответствие на извършеното дисциплинарно нарушение.

От изложеното следва извод за неоснователност на иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ, както и на исковете по чл.344, ал.1,т.2 и т.3 КТ.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Касационният жалбоподател се позовава на очевидна неправилност на обжалваното решение – че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него). Такава неправилност може да бъде обусловена от такъв порок на въззивния акт, който да може да бъде установен пряко от неговото съдържание, без да бъде извършван анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение и при установените от инстанцията по същество факти.

Конкретните оплаквания са за тежки пороци при възприемане на фактическата обстановка при анализа на доказателствата и извеждане на правните изводи.

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства), нито да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони. Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.

Поради това настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение.

Във връзка с доводите за неправилност на изводите на въззивния съд касационният жалбоподател поставя следните правни въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с установената практика на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:

1. Има ли право работодателят да променя начина на даване на обяснения и съкращава предоставения вече срок на работника за даване на писмени обяснения като изиска обяснения устно, по телефона веднага?

2. Работодателят има ли право да иска изслушването на работника в срока, в който вече е предоставил на работника възможност да представи писмени обяснения? Отказът на работника да бъде изслушан от служител на работодателя в телефонен разговор в срока за предоставяне на възможност за даване на писмени обяснения, представлява ли отказ от правото му да даде писмени обяснения в предоставения му срок?

3. Издаването на заповед за уволнение преди приемането и запознаването с дадените писмени обяснения на работника приравнява ли се на неизпълнение на задължението на работодателя да предостави възможност на работника да даде обяснения и задължението на работодателя да ги вземе предвид при издаване на заповедта за уволнение?

4. Валидно ли е направено искането за изслушване на работника извършено но телефона чрез телефонно обаждане, осъществено от служител на работодателя, които не е натоварен с тази работа и отказа на работника да бъде изслушан от съответния служител представлява ли отказ от правото му да даде обяснения?

5. Следва ли дисциплинарното нарушение да бъде извършено виновно и при каква форма на вина? Въпросът е свързан с довод, че въззивният съд не е взел предвид субективния елемент - вина при осъществяването на действията, които работодателят е приел за дисциплинарни нарушения.

Настоящият съдебен състав намира, че видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, от тези въпроси е обуславящ въпросът: дали работодателят е изпълнил задължението си по чл.193, ал.2 КТ да изслуша работника/служителя или да приеме писмените му обяснения, когато работодателят издава заповед за дисциплинарно наказание след заявения от служителя пред работодателя или негов служител отказ да даде устни обяснения и дали в този случай следва да се приеме, че е осъществена хипотезата на чл.193, ал.3 КТ – обясненията на работника/служителя не са били изслушани или дадени по негова вина?

Доколкото от поставените въпроси може да бъде уточнен обуславящият въпрос по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по тълк.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, то той не е разрешен в противоречие с посочените от касационния жалбоподател решения на ВКС (по граждански дела № 6117/14 – III г.о., № 7086/13 – IV г.о., № 3778/13 – III г.о., № 2943/13 – III г.о., № 198/10 – IV г.о. и № 1489/16 – IV г.о.), в които не е даден отговор, който да съответства на тезата на касационния жалбоподател. Напротив, въпросът е разрешен в съответствие с разрешението във второто посочено решение по гр.д. № 7086/13 – IV г.о., което препраща към дадения отговор в решението по гр.д. № 20/09 г. на IV г.о., на което се е позовал въззивният съд. Обуславящият въпрос е разрешен в съответствие с установената практика на ВКС, отразена включително в посочените от въззивния съд две решения.

Отделно от това и по поставените въпроси:

Първият въпрос не е обуславящ. Работодателят не е променил, нито съкратил предоставения вече на служителя срок за даване на писмени обяснения, но преди да изтече този срок служителят е избрал да откаже да даде обяснения. Отказът му има посоченото в двете решения на ВКС, на които въззивният съд се е позовал, правно значение. Към това следва да се добави, че по делото е установено, че работодателят е изчакал да изтече определеният срок и е издал заповедта си след това и до този момент до него не са достигнали писмени обяснения на ищеца.

Вторият въпрос, доколкото се свежда до въпроса дали заявеният от служителя пред служител на работодателя да даде обяснения, е обуславящ. Изводът на въззивния съд, че в този случай отказът е факт с правно значение, визиран в разпоредбата на чл.193, ал.3 КТ не е в противоречие, а в съответствие с установената практика.

Третият въпрос не е обуславящ. Както беше посочено, по делото е установено, че ищецът е заявил, че няма да даде обяснения, че работодателят е изчакал да изтече определеният срок и е издал заповедта си след това и до момента на издаването на заповедта до работодателя не са достигнали писмени обяснения на ищеца.

По-конкретно: от фактическа страна е установено, че ищецът е заявил пред служителката П. Г., на длъжността „касиер-счетоводител“ на дружеството с място на работа в Б., че не е длъжен да дава обяснения на управителя и й е затворил телефона Показанията на тази свидетелка аса потвърдени от присъстващата на разговора служителка Л. А. – служител по ВиК в РП С., която е присъствала на разговора (стр.8 от решението)..

Четвъртият въпрос не е обуславящ. Въззивният съд не е установил ищецът да е заявил отказа си да даде обяснения пред служител на работодателя, които не е натоварен с тази работа.

В КТ не е предвидено задължение за работодателя да поиска лично обяснения от работника/ служителя. Това може да бъде извършено от натоварено от него лице. А който твърди обратното, носи тежестта да го докаже. Въззивният съд не е установил такова оспорване, нито проведено доказване, че служителката П. Г. не е била натоварена с такива функции.

По делото е установено обратното – че касиер-счетоводителят Е. М. в Регионално Поделение – Р. е приемала и завеждала в деловодната програма молби за отпуск, придвижвала ги е до прекия ръководител, а после по служебна поща в Б. (стр.7). Тя е разпитана като свидетел и установява тези свои задължения пред съда. Самият ищец твърди, че касиер-счетоводителят в изпълнява функциите на личен състав. Свидетелката П. Г. на длъжността „касиер-счетоводител“ на дружеството с място на работа в Б. е натоварена с подобни функции в управлението на ответното дружество.

Петият въпрос е обуславящ, доколкото, видно от мотивите му, въззивният съд е приел, че в случая ищецът не е положил дължимата грижа и е започнал ползването на отпуск преди да му е разрешен, с което е нарушил правилото на чл.173 КТ и установения при работодателя вътрешен ред за ползване на платен отпуск и че неявяването на работа на работника в период, за който не му е разрешен отпуск, съставлява дисциплинарно нарушение, предвидено в чл.187, т.1 КТ, за което може да се наложи дисциплинарно наказание уволнение с оглед тежестта му. Видно от длъжностна характеристика ищецът е бил длъжен да се запознае с правилника за вътрешен трудов ред и той се е подписал за това.

С това въззивният съд не е допуснал противоречие с посоченото решение по гр.д. № 198/10 – IV г.о., в което е даден отговор на уточнения от съда правен въпрос: в кои случаи следва да се приеме, че дисциплинарното нарушение е тежко по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 вр. чл.189, ал.1 КТ, като е прието, че за да достигне до този извод във всички случаи съдът следва да извърши преценка на конкретно извършеното дисциплинарно нарушение според предвиденото в чл.189, ал.1 КТ. Само когато конкретното нарушение се оцени като тежко, работодателят може да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. Разгледаното по това дело дисциплинарното нарушение е различно от това по настоящото дело (работникът, който е поправял гуми и джанти, е държал няколко двулитрови бутилки с дизелово гориво в шкафчето си за дрехи в работното помещение), поради което изводите по същество за тежестта на различните нарушения не подлежат на сравнение. В случая въззивният съд е извършил преценка на тежестта на дисциплинарното нарушение и го е оценил като тежко.

Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед този изход от производството касационният жалбоподател няма право на разноски. Искането на ответника за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационната инстанция в размер на 1 500 лева, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за правна защита и съдействие, е основателно и следва да бъде уважено.

Воден от изложеното съдът