Определение № 875 от 27.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2791/2014 г.
ВКСIII гражданско отделение27.06.2014 г.докладчик Диана Хитова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 7338/ 2013 г. на Софийски градски съд, административно отделение, трети-В състав. ОСЪЖДА Т. В. В. да заплати на У. сумата 400/четиристотин/ лв. направени разноски по делото. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Т. В. В.,чрез пълномощника му адв.Б. И. срещу решение от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 7338/ 2013 г. на Софийски градски съд, административно отделение, трети-В състав. Ответникът по касационната жалба У. /У./,представлявано от ректора проф. д-р инж. К. П. и процесуален представител адв.Д. Г. в писмен отговор я оспорва. Претендира разноски. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима. С обжалваното решение е потвърдено решение № ІІ-57-246/ 01.02.2013 г. по гр.д.№ 59740/ 2011 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 57 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл.357 вр. чл.188 т.2 КТ за отмяна на наложеното му със заповед № 623/ 20.12.2011 г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, като неоснователен. За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че касторът, който заемал длъжността „техник по ел.инсталации” на 22.08.2011 г.създал условия за възникване на пожар, като оставил без наблюдение на работното си място съд, в който варял яйца. Намерил е, че тези действия представляват неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд- нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.5 КТ. Посочил е,че при издаването на заповедта са взети пред вид докладите на трима поименно посочени служители, спазена е процедурата по чл.193 ал.1 КТ и наказанието е наложено в рамките на преклузивния срок по чл.194 ал.1 КТ.След анализ на всички събрани по делото доказателства са възприети изводите на първоинстанционния съд, че касаторът е извършил нарушение на трудовата дисциплина и изискванията за пожарна безопасност, регламентирани в Наредба І-209/ 22.11.2004 г. за правилата и нормите за пожарна и автомобилна безопасност на обектите в експлоатация, издадена от МВР и МРРБ на основание чл.112 ал.2 ЗМВР /Наредбата/- т.44 т.3 и т.4,според които е забранено използването на електронагревателни уреди в учебни заведения и не се допуска оставянето без наблюдение включени в мрежата електронагревателни уреди. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението, че работодателят е следвало да уведоми служителите за тези правила, тъй като посоченият подзаконов нормативен акт е обнародван в ДВ бр.107/07.12.2004 г. Направил е изводи, че са спазени всички законови изисквания при издаване на заповедта, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна соченото дисциплинарно нарушение и че наказанието съответства на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа становище за наличие на такова по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Извежда следните въпроси: -възможно ли е инцидент, заключаващ се в получил се пушек вследствие оставени да се варят по-дълго яйца, ситуиран в сградата на У.,да бъде основание за налагане от ректора на дисциплинарно наказание на касатора по реда на КТ, при положение,че инцидентът е от битов характер, няма нищо общо с изпълнението на служебните задължения на работника и не представлява нарушение на трудовата му дисциплина и при положение,че решаващият орган, възприел обратната теза се позовава на нормативен акт, определящ подобни действия като административни нарушения, които се констатират по реда на ЗМВР и се санкционират от директора на НС „Пожарна и аварийна безопасност” при МВР и от директорите на столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи, на които е възложен контролът по изпълнението на Наредбата, или -може ли поведение от битово естество, представляващо нарушение от административен характер, извършено на или около работното място на работника, ненарушаващо трудовата му дисциплина, да бъде сакционирано от работодателя му с дисциплинарно наказание по реда на КТ. Намира,че нарушаването на норми на административното право не може да бъде санкционирано с дисциплинарно наказание. По-нататък в изложението поставя и въпроса: -какво общо има между понятието „авария” регламентирано в §1 т.1 ДР от Наредбата и няколкото кълбета дим, ако изобщо ги е имало в процесния случай. ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК предпоставка за това е обосноваване на общо и допълнително основание. Общо основание е формулиран от касатора въпрос, обусловящ правните изводи, направени от въззивния съд, от значение за изхода на конкретното дело. В случая въпросите са израз на становището на касатора за неправилност на обжалваното решение ,не са обсъждани в мотивите на обжалваното решение, поради което не са релевантни.Въззивният съд не е формирал изводи дали инцидентът е от битов характер и дали представлява административно нарушение,нито за общото между понятието „авария” и възникналия дим. Когато въпросът е относим към становището на страната по правилността на съдебния акт, той не може да бъде преценен като общо основание за допустимост на касационното обжалване. Не е обосновано и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Касаторът не е изложил доводи, защо съдебната практика е неправилна или защо трябва да бъде променена в посочена от него насока или ако липсва такава, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретна норми, чието тълкуване иска.Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба е поискал да му бъдат присъдени разноски за това производство, представил е договор за правна защита и съдействие, в който е отразено,че е заплатил в брой сумата 400 лв. адвокатско възнаграждение.Следва тази сума да му бъде присъдена с оглед изхода на делото и на основание чл.81 вр.чл.78 ал.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,