Определение № 28 от 29.07.2022 г. на ВКС по д. № 8/2022 г.

Производството е по чл. 135, ал.4 АПК. С определение № 191 от 15. 03. 2022 г. по гр. д. № 79/2022 г. на Районен съд – Провадия, 5 с-в, е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – Провадия и Административен съд - Варна относно компетентния съд да разгледа жалба вх. № 10412/09. 07. 2021 г. на Й. Н. В. срещу решение № 24-19 от 20. 05. 2021 г. на Общински съвет – Дългопол, с което се предоставят на наследниците на П. С. П., между които е и жалбоподателката, за настаняване по реда на пар. 27, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, вр. чл. 45ж ППЗСПЗЗ, поземлени имоти, предадени на Община – Дългопол по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ. Настоящият състав от съдии от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд прие следното: Обжалваното решение на Общинския съвет при Община – Дългопол № 24-19 от 20. 05. 2021 г. е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, вр. пар. 27, ал. 2, т. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, вр. чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, във връзка с постъпило мотивирано искане от ОСЗ – [населено място] до кмета на Община – Дългопол. Съгласно цитираните разпоредби, общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19 ЗСПЗЗ, когато ОСЗ е признала право на възстановяване на собствеността върху земеделска земя в съществуващи или възстановими стари реални граници или когато се налага изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост или обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Решението на Общинския съвет е елемент и съставна част от административната процедура, уредена в чл. 45ж ППЗСПЗЗ. След постановяване на това решение, общинската служба по земеделие постановява решение по чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост, придружено със скица на имота. Именно това последно решение на общинската служба по земеделие завършва процедурата по чл. 45ж ППЗСПЗЗ и има конститутивен характер за правото на собственост върху земеделските земи, поради което е индивидуален административен акт, който попада в приложното поле на параграф 19, ал. 1 от ЗИД на АПК (ДВ бр. 39 от 2011 г., изм. бр. 58 от 2017 г. ), регламентиращ компетентността на районния съд. Предхождащото го решение на общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ се приема в изпълнение на правомощията му, предоставени с нормата на чл. 21, ал 1, т. 8 ЗМСМА и попада в приложното поле на чл. 21, ал. 5 АПК - не е индивидуален административен акт. Поради това и тъй като гражданският съд не е компетентен да преценява законосъобразността на актове на органите на местно самоуправление, независимо, че се отнасят за земеделска земя, съгласно чл. 45, ал. 3 ЗМСМА оспорването на този акт е по реда на АПК и пред съответния административен съд. В този смисъл са и мотивите на т. 10 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2 от 2014 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. по тълк. д. № 20 от 2007 г. на ВАС, както и практиката формирана по реда на чл. 135, ал. 4 АПК от смесени петчленни състави на ВКС и ВАС, например: определение № 88 от 8. 11. 2018 г. по гр. д. № 71/2018 г., определение № 89 от 14. 11. 2018 г. по гр. д. № 80/2018 г., определение № 9 от 20. 02. 2020 г. по гр. д. № 46/2019 г., определение № 44 от 13.04.2018 г. по гр. д. № 43/2018 г., определение № 13 от 20.02.2018 г. по гр. д. № 7/2018 г., определение № 3 от 12.01.2018 г. по гр. д. № 57А/2017 г., определение № 29 от 20.06.2017 г. по гр. д. № 25/2017 г., определение № 31 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 23/2016 г., определение № 5 от 27.02.2014 г. по гр. д. № 3/ 2014 г., определение № 10 от 29.01.2013 г. по д. № 38А/ 2012 г., определение № 19 от 19. 03. 2013 г. по гр. д. № 10/2013 г., определение № 59 от 14. 11. 2019 г. по гр. д. № 35/2019 г.,, определение № 16 от 10. 06. 2022 г. по ч. гр. д. № 13/2022 г. и много други. По изложените съображения настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд