Определение № 1427 от 11.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5553/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], представлявано от изпълнителния директор Д. Е., чрез адв. М. П., срещу въззивно решение №266/11.06.2013г. постановено по възз.гр.д.№357/2013г. на Софийския окръжен съд, в частта, с която е отменено Решение №65/20.03.2013г. по гр.д.№1566/2012г. на Районен съд - Ботевград и са уважени исковете на М. И. В. с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ. В касационната жалба се сочи, че в тази част решението на въззивната инстанция е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът посочва, че по съществения за изхода на делото въпрос, свързан с тълкуването и приложението на нормата на чл.140а ал.1 КТ, в съотношението й с чл.140 ал.2 КТ, е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационния контрол. Конкретно е изведен следният правен въпрос – „Когато здравен орган е констатирал, че полагането на нощен труд е противопоказно за даден работник или служител, счита ли се автоматично, че този нощен труд е неблагоприятен само, ако той се полага при продължителност над 3 часа от работното време?“. Касаторът счита, че въпросът е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, тъй като по приложението на нормата на чл.140а ал.1 КТ липсва съдебна практика. В писмен отговор, ответната страна по жалбата М. В., излага становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с М. В. за длъжността „машинен оператор, кроене“ е незаконосъобразна на посоченото в нея основание – чл.328 ал.1 т.12 КТ /обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор/, тъй като то не се е осъществило. Посочено е, че формата на трудоустрояване на ищцата / по чл.317 ал.1 КТ/ не е предвиждала преместване на друга работа, а в експертното решение са определени само съответните здравни противопоказания, задължителни за съобразяване от работодателя, а именно – психифизическо напрежение, тежък физически труд, нощен труд, неблагоприятен микроклимат. Въззивният съд е констатирал, че ищцата е била трудоустроена през 2011г., със срок до 01.09.2014г.; че и след издаване на експертното решение тя е продължила да работи на същото работно място и длъжност; както и че въвеждането на двусменен режим на работа в дружеството със Заповед №15/16.03.2012г. не представлява обстоятелство, създаващо „нова обстановка“ и обосноваващо невъзможност за изпълнение на трудовия договор по смисъла на чл.328 ал.1 т.12 КТ. Съдът е посочил, че при двусменния режим на работа, съответно от 05.45ч. до 14.15 ч. и от 14.15ч. до 22.45ч., ищцата е полагала нощен труд в рамките на 15 минути при първа смяна и 45 минути при втора смяна на работа. Съобразно правилото на чл.140а ал.1 КТ, въззивната инстанция е направила извод, че двете смени на работничката не са включвали законоустановения минимум от 3 часа нощен труд / от 22.00 ч. до 06.00ч./, т.е., че полаганият от В. труд през смените не е бил „нощен труд“ по смисъла на закона. Поради това е прието, че не е била налице обективна невъзможност ищцата да продължи да изпълнява трудовите си задължения и заповедта на работодателя е счетена за незаконосъобразна. Отделно от изложеното, съдът е посочил, че фактическото основание за издаване на заповедта е следвало да бъде по чл.325 т.9 КТ – липса на друга подходяща длъжност за заемане от трудоустроено лице, а не посоченото по чл.328 ал.1 т.12 КТ. При така изложените и възприети от въззивния съд правни изводи, формулираният в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване правен въпрос, се явява неотносим към предмета на делото. Съгласно разрешението по т.4 от ТР№1/2009г. ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая, действително с експертното решение, на ищцата като противопоказно за здравето й, е посочено полагането на нощен труд. Кой труд е „нощен“, законодателят е определил с разпоредбите на чл.140 ал.2 и чл.140а ал.1 КТ, които са ясни, пълни и не се нуждаят от тълкуване. Според същите, нощен е трудът, който се полага във времето от 22.00 часа до 06.00 часа; а когато в редовното работно време на работници и служители, или при работа на смени, в една от смените се включва най-малко 3 часа нощен труд, те се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд. Законът отчита обстоятелството, че работата може да бъде извършвана не само през нощната, а и през дневната част от денонощието, както е например при работа на смени. За да се смятат работници и служители за такива, които полагат нощен труд и за да им се предоставят правата, свързани с полагането на нощен труд, респ. за да възникне за работодателя задължението да изпълни предписания от здравните органи определящи като противопоказен този труд, съответните работници и служители трябва да полагат най-малко три часа нощен труд, определен по правилата на чл.140 ал.2 КТ. Съдът е посочил, че при изпълнението на трудовата си функция при двусменния режим на работа, В. не е полагала „нощен труд“, по смисъла на цитираните разпоредби. Следователно не се установява да е настъпила твърдяната от работодателя промяна в трудовото правоотношение, изразяваща се в обективна невъзможност работничката да изпълнява трудовите си задължения. Поддържаното от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение