Определение № 669 от 12.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3846/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Обединено училище „Лобен Каравелов”, [населено място], подадена чрез процесуален представител адв. К. Г., срещу въззивно решение № 280 от 24.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 247/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение № 2 от 13.01.2025 г., постановено по гр. д. № 987/2024 г. по описа на Районен съд - Пещера, в обжалваната част, с която е уважен предявения иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, като е осъден касатора да заплати на Л. М. Д. сумата от 11 220 лева, ведно със законна лихва, считано от 01.09.2024 г. и са присъдени съдебно-деловодни разноски. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация – Л. М. Д., подаден чрез адв. Р. И., в който излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Не е било спорно между страните е и установено от представените по делото писмени доказателства, че на 17.09.2012 г. /тогава ищцата е била на 50 годишна възраст/ между страните е сключен срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ – за определен срок до 15.06.2013 г., при условията на непълно работно време – 4 часа, по силата на който работодателят Обединено училище „Лобен Каравелов”, [населено място], възлага, а ищцата Л. Д. приема да изпълнява длъжността „старши учител“ с основно месечно възнаграждение от 249 лв. В договора изрично е записано, че ищцата към 17.09.2012 г. има общ трудов стаж от 26 г. 10 м. и 17 дни, а в това число по притежаваната от нея специалност 24 г. 3 м. и 15 дни, като видно от трудовата книжка стр. 7, 8, 9, 10, 11, същата е заемала непрекъснато длъжностите учител и старши учител в различни учебни заведения, още от 01.04.1998 г. и до 01.09.2022 г., преобладаващо при пълен 8-часов работен ден, като в Основно училище „Св. Патриарх Евтимий“ има прослужени 24 г. и 5 м. за времето от 01.04.1998 г. до 01.09. 2022 г. От тези години е посочен и период на изпълнение на трудовите функции при същия работодател при 4-часов работен ден от 01.09.2017 г. до 01.09.2022 г., когато трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в КСО, за заеманата от нея длъжност „старши учител по музика в ПЕ“. Към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение поради придобиване на право на пенсия за учителите /01.09.2022 г./, ищцата е на възраст 60 г. 1 м. и 6 дни, при необходима минимална пенсионна възраст за ранно пенсиониране към тази дата от 58 г. и 10 месеца съгласно чл. 69в, ал. 1, т. 1 КСО. Трудовото правоотношение на ищцата с Обединено училище „Лобен Каравелов”, [населено място] е трансформирано от срочно в безсрочно, съгласно чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 15.06.2013 г., за което е сключено и допълнително споразумение № 332 от 14.04.2013 г. към трудов договор № 4, за същата длъжност „старши учител“ като е увеличен размерът на получаваното основно трудово възнаграждение и допълнителни такива, но е запазена продължителността на работния ден – непълно работно време от 4 часа. Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено от работодателя със заповед № 600 от 01.09.2022 г., считано от 02.09.2022 г. на основание постигнато между страните взаимно съгласие – чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като записаната в заповедта заемана длъжност от ищцата е „старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“, без да е предвидено изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 11 брутни заплати при пенсиониране на учител. Заповедта не е оспорвана от работника за непредвиденото с нея изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, нито е поискано изплащане на такова обезщетение от страна на работника и да му е било отказано от работодателя. На следващия ден е сключен между ищцата и същия работодател нов трудов договор № 602 от 02.09.2022 г., безсрочен за изпълнение на същата длъжност „старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“ при 4-часов работен ден при 5-дневна работна седмица и без срок за изпитване, като сключването на трудовия договор е инициирано от работника Л. Д. с писмено заявление до работодателя за преназначаване с вх. № 931 от 01.09.2022 г. и считано от 01.09.2022 г. или да се счита без да се прекъсва трудовия й стаж, при 4-часов работен ден. Със заповед на Директора от 26.08.2022 г. е прекратено съществувалото друго трудово правоотношение между ищцата Л. Д. и Основно училище “Св. Патриарх Евтимий“, [населено място], считано от 01.09.2022 г., като посоченото правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение е чл. 259, ал. 1 ЗУПО /правомощие на директора да издава заповеди/ във връзка с чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – по причини придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, или към този момент уволненият работник или служител, в случая ищцата е заемала длъжността „старши учител по музика в ПЕ“ и е придобила право на пенсия по смисъла на чл. 69в, ал. 1 КСО. Със същата заповед № 442 от 26.08.2022 г. е разпоредено на работника да му бъде изплатено на основание чл. 222, ал. 3 КТ обезщетение при пенсиониране в размер на 11 брутни работни заплати. Заповедта е връчена на работника на 01.09.2022 г. срещу положен от последния подпис за получаването й. Съгласно представена по делото и неоспорена от страните служебна бележка № 198 от 17.06.2024 г., изходяща от трето за спора лице, от Основно училище „Св. Патриарх Евтимий“, [населено място], ищцата Л. Д. е работила на 4-часов работен ден в училището до 31.08.2022 г. включително, като трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ във връзка с чл.69в КСО, за което й е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 11 брутни заплати в размер на 10 966.12 лв. при работно време по трудов договор от 4 часа. Установено е още, че Колективен трудов договор № Д010-269 от 06.12.2022 г. е действал и по отношение на ищцата като синдикален член. С писмо № 391 от 28.08.2024 г. работодателят Обединено училище „Лобен Каравелов” е уведомил ищцата, че няма основание за изплащане на същата на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, защото такова се дължи само веднъж при прекратяване на трудово правоотношение след първоначалното придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и се изплаща от този работодател, при когото трудовият договор на работника или служителя се прекратява, и че на работника е изплатено такова обезщетение от друга образователна институция; прекратяваният трудов договор през 2024 г. е сключен след като ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е получила обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ при друг работодател по основен трудов договор. Въззивният съд е изложил, че към момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – 01.09.2022 г. и двата съществували до този момент трудови договора на ищцата Л. Д. при непълно работно време от по 4 часа при всеки един от двамата работодатели Обединено училище „Любен Каравелов“ и Основно училище “Св. Патриарх Евтимий“, по които е изпълнявала длъжността „старши учител“ са прекратени от работодателите като заповедите са влезли в законна сила. Касае се за изпълнявана от ищцата фактическа работа за посочената длъжност едновременно по два трудови договора на педагогически специалист „старши учител“, който изпълнява минималната норма задължителна преподавателска работа по тези договори /спорове между страните по тези изисквания и условия по Колективния трудов договор няма въведени по делото и не са били предмет на изследване от първоинстанционния съд/, поради което при прекратяването им и придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на педагогическия специалист следва да се изплаща пропорционално обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ по всеки от трудовите договори. Това е така, защото обезщетението от работодателя се изплаща в случай, че лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без заплащането да е обвързано само с наличието на едно единствено или няколко паралелно /успоредно/ съществуващи трудови правоотношения за изпълняване на една и съща работа покриваща минималния норматив на преподавателска работа, като в случая ищцата е работила едновременно по две трудови правоотношения на една и съща длъжност при различни образователни бюджетни институции /работодатели/ при непълен работен ден от по 4 часа дневно при всеки работодател или сумарно /общо/ при пълен работен ден при 5-дневна работна седмица. Кодексът на труда позволява с колективен трудов договор да се предвиждат по благоприятни условия за работници и служителите, които не са уредени с повелителни /императивни/ норми от КТ, като за размерът на обезщетенията по чл. 222 КТ е предвиден по закон минимум, но не и максимум, който максимум може да бъде уговарян с колективен трудов договор, като в случая размерът на обезщетенията за педагогическите специалисти са фиксирани с колективен трудов договор на 11 брутни трудови възнаграждения, при определени условия. Спецификата по отношение придобиването на право на пенсия при учителите е предвидена в чл. 69в, ал. 1, т. 1 КСО, като същата предвижда ранно пенсиониране при недостигаща възраст. Към 01.09.2022 г. за ранното пенсиониране, учителят трябва да има навършени 58 г. и 10 м., като ищцата Л. Д. има навършени 60 г. 1м. и 5 дни. Освен това през последните 20 години тя има и изискуемият се 10 години стаж при същия работодател, като под „същия работодател“ се има пред вид съдържанието на понятието, посочено в Постановление № 31 на МС от 11.02.1994 г. Следователно ищцата има право да получи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в посочения размер изплащано пропорционално по всеки един от трудовите договори. В случая не е нарушена еднократността на изплащаното обезщетение по чл. 222, ал. 3, изр. второ КТ. Обезщетението при пенсиониране е едно, но то в случая е съвкупност и се формира от две пера – обезщетение при пенсиониране по трудов договор при непълно работно време от 4 часа, № 4 от 17.09.2012 г., прекратен със заповед № 600 от 01.09.2022 г., считано от 02.09.2022 г., със страни работодател Обединено училище „Лобен Каравелов”, [населено място] и старши учител Л. Д., и обезщетение при пенсиониране по трудов договор при непълно работно време от 4 часа дневно, прекратен със заповед № 442 от 26.08.2022 г. и считано от 01.09.2022 г. при придобиване на право на пенсия, със страни работник Л. Д. – старши учител по музика в ПЕ и работодател Основно училище „Св. Патриарх Евтимий“, [населено място]. Еднократността на изплащането на обезщетението при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 КТ във връзка с посочения колективен трудов договор се изчерпва тогава, когато обезщетението е коректно определено и съответно на получаваното месечно брутно трудово възнаграждение за положения труд при пълно работно време или в случая определено на база на двете месечни брутно трудови възнаграждения на ищцата по двата трудови договора. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да разгледа спора спрямо заявения от страните предмет на делото?“ и 2. „.От кой работодател се дължи обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката, обективирана в решение № 790 от 29.07.2011 г. по гр. д. № 148/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 60274 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 1081/2021 г. на ВКС, IV г. о., а вторият въпрос с решение № 15 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 2520/2015 г. на ВКС, III г. о. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси. Първият от поставените въпроси не е релевантен и не обуславя изхода по делото. Той е изведен от становището на страната, че съдът се е произнесъл по дължимото се на ищцата обезщетение, като е съобразил размера му съгласно непосочен в исковата молба колективен трудов договор. Ищцата се позовава на правото си да получи обезщетение при пенсиониране като учител /старши учител/ и синдикален член на отраслова синдикална организация страна по колективния трудов договор, като в исковата молба сочи, че приложимия в случая колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование, с № Д01-269 от 06.12.2022 г. който е действал считано със задна дата – от 26.11.2022 г. и без посочен краен срок на действие, /съгласно чл. 54, ал. 2 КТ, максималният срок на действие е до 2 години/, като всъщност е действал и към момента на окончателното прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата със заповед № 806 от 30.08.2024 г. на работодателят Обединено училище „Любен Каравелов“, [населено място] на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 01.09.2024 г., но същият колективен трудов договор не е действал към момента на прекратяване на предходното трудово правоотношение със същия работодател, считано от 02.09.2022 г. Като е издирил действащият между страните колективен трудов договор, съдът не се е произнесъл по непредявен иск – на различно правно основание. Както е посочил съдът, това, че ищецът смята за приложим друг колективен трудов договор не е въпрос по допустимостта на иска, нито по неговата основателност, а касае установяване размера на претенцията съобразно установеното вярно действително месечно брутно трудово възнаграждение получавано от ищцата по чл. 228 КТ като база за изчисляване на обезщетението, както и дали към вярната дата на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работникът е работил повече от 10 години в учебни заведения на бюджетна издръжка за да се определи по размер претендираното обезщетение. По втория въпрос, макар и обуславящ изхода по делото, не се разкрива соченото противоречие с практиката на ВКС, обективирана в соченото от касатора решение № 15 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 2520/2015 г., III г. о. В случая не е налице хипотезата на „последващ работодател“. Не се установява и отклонение с останалата служебно известна на настоящият състав, постановена практика на ВКС, отнасяща се до принципа на еднократност на получаването на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ – напр. решение № 270 от 24.03.2014 г. по гр. д. № 1296/2013 г., III г. о., решение № 49 от 05.04.2017 г. по гр. д. № 3521/2016 г., III г. о., решение № 235 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 969/2014 г., IV г. о. и др. Обезщетението е изплатено пропорционално от двамата работодатели, при отчитане обстоятелството, че ищцата като учител е придобила право на така нареченото ранно пенсиониране съгласно чл. 69в КСО и е работила паралелно/успоредно на непълен работен ден в двете училища по 4 часа или сумарно 8 часа. В заключение по въпроса не се обосновава извод за наличие на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение