Определение № 1384 от 24.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3440/2024 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от М. С. Д. чрез процесуалния представител адвокат П. касационна жалба против въззивно решение № 420 от 8.05.2024г. по в.гр.д.№ 905/2023г. на Бургаски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 260004 от 23.02.2023г. по гр.д. № 150/2020г. на Районен съд Несебър и е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл.213, ал.2 КТ и чл.352, ал.1, т.7 КТ, като делото е върнато на РС Несебър за разглеждането му от друг състав от стадия на отстраняване на нередовности на исковата молба чрез конституиране на надлежния ответник. Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: За да постанови акта си, въззивният съд е приел за установено, че предявеният от М. Д. иск срещу Община Несебър с правно основание чл.213, ал.2 КТ е срещу ненадлежен ответник. Ищцата е работела на длъжността „клиничен лаборант“ в Курортна поликлиника С. б.. Тази поликлиника, като публично здравно заведение е била преобразувана в лечебно здравно заведение, което е еднолично търговско дружество с общинско имущество с наименование „Медицински център І –Несебър“. Понастоящем неговото наименование е „Медицински център Д-р Д. П.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление к.к.С. б. и едноличен собственик на капитала Община Несебър. В качеството си на правоприемник на работодателя на ищцата, надлежен ответник следва да е „Медицински център Д-р Д. П.“ ЕООД. Доколкото надлежната процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно и когато този порок е констатиран от въззивния съд, за да се обезпечи надлежното разглеждане и решаване на спора, следва постановеният акт да се обезсили и делото да се върне за конституиране на надлежната страна, с която спора да бъде разгледан. Касаторът се позова на основанието за допустимост по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. С какъв акт следва да се произнесе съдът в случай, че приеме недопустимост на иска поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника? Счита, че е налице противоречие с ТР №104 от 7.09.1967г.по гр.д.№ 73/1967г.на ОСГК на ВС, 2. Следва ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на ангажираните по делото доказателства, съобразно установените по делото факти и обстоятелства в тяхната съвкупност, като се произнесе по всички доводи и възражения на страните? Позовава се на многобройна практика по този въпрос, 3. Следва ли при иск с правно основание чл.213 КТ, когато се претендира обезщетение за период, обхващащ настъпило правоприемство при различни работодатели, да се привлекат като необходими и задължителни другари ответници, всички работодатели, при които е осъществено последователно правоприемството и въз основа на какво следва да се определи кой е надлежения пасивно легитимиран ответник?, 4. Какъв е начинът за определяне на пасивно легитимираната страна в процеса и следва да се съобразяват твърденията за това на ищеца в исковата молба? и 5. Може ли освен работодателят, по смисъла на §1, т.1 ДР на КТ, като надлежен пасивно легитимиран ответник да се конституира и принципала /в случая Община Несебър/? Касаторът се позовава и на основанието за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, която обосновава с твърдение за нарушение на т.9 от ППВС № 1/10.11.1985г. поради неконституирането на принципала Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Община Несебър, представлявана от кмета Д.,чрез процесуалния представител юрисконсулт В., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато, защото част от поставените от касатора въпроси не са от значение за изхода на спора и не отговарят на изискванията за надлежно общо основание за допустимост, съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а за всички не е налице никое от посочените специални основания за допустимост. Съгласно т.1 от ТР по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – поставеният от касатора материално правен или процесуално правен въпрос следва „да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства“. В случая, въпроси с №№ 1 и 2 не са от значение за изхода на спора, защото не биха променили изхода му. Актуалното разрешение на първия поставен въпрос е дадено с изложените мотиви в т.5 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№1/2013г.на ОСГТК на ВКС и то е идентично с изложеното от въззивния съд: „Когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, въззивното решение е недопустимо. Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това лице следва да се конституира и процесът срещу него да започне отначало пред първата инстанция. В този случай, ако порокът се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие“. Обезсилването на решението на първоинстанционният съд е с решение. В т.5 ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№1/2013г.на ОСГТК на ВКС се съдържа и отговора на втория поставен от касатора въпрос: „ Въззивният съд, макар и такъв по същество, не може да поеме функциите на първоинстанционния съд в хипотезата, когато не е конституирана надлежна страна по делото“ /и да се произнесе по съществото на спора, обсъждайки доказателствата и обсъждайки доводите и възраженията на страните/, тъй като „процесуалната легитимация е една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск, и при нейната липса производството и постановеното по него решение са недопустими“. Освен това, евентуалното му произнасяне, би довело до недопустимо ограничаване на защитата на новоконституираната страна, която би била лишена от една инстанция. Третият и четвъртият, поставени от касатора въпроси са идентични. Процесуалната легитимация произтича от материалноправната легитимация. В исковият процес следва да вземат участие субектите на спорното правоотношение. В случая, работодател на ищцата е било публично здравно заведение за извънболнична помощ. На основание чл.102 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, то е преобразувано – със заповед на министъра на здравеопазването от 23.11.1999г.в лечебно заведение - еднолично търговско дружество. Съгласно чл.102, ал.2 ЗЛЗ – след преобразуването съществуващите трудови правоотношения са се уредили по чл.123 КТ, т.е. независимо от настъпилата промяна в работодателя, трудовото правоотношение с работника или служителя не е прекратено. Съгласно чл.123, ал.4 КТ, при промяна на правно-организационната форма - за задълженията към, както и за претенциите на - работника или служителя, възникнали преди промяната отговорността е на работодателят приобретател. Отговорността се прехвърля автоматично, по силата на закона. Отговорът на петият, поставен от касатора въпрос се съдържа в закона, доколкото съгласно чл.213 КТ - обезщетението на работника или служителя, при незаконно му недопускане на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение е на работодателят и виновните длъжностни лица. Не е налице и специалното основание по чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно установената съдебна практика - терминът „очевидна“ от основанието „очевидна неправилност“ характеризира степента на проявление на съответния порок. Той следва да е квалифициран, т.е. особено тежък. Не се изследва дали порокът на съдебния акт е явен за всички, а се изисква – „неправилността да е проявена по начин, че да може да бъде констатирана от съда, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, довели до несъвместим със закона резултат - поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика“, а в конкретния случай, съобразно гореизложените мотиви на въззивния съд - подобни изводи не могат да бъдат изведени. /За пълнота на изложението следва да се посочи, че т.9 от ППВС № 1/10.11.1985г., на която се позовава касатора е във връзка с изменението на ГПК в сила от 1.09.1983г. и е ирелевантна за настоящия спор/. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение