Определение № 4058 от 29.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1737/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК Образувано е по частна жалба на УИЗ ЕЪР У. Црт., дружество, учредено в У. и действащо в Република България чрез клона си, чрез адв. Рахманлиева срещу определение № 130/13.01.2026 г., постановено по гр.дело № 3276/2025 г. по описа на Върховния касационен съд в частта, с която е оставена без разглеждане касационна жалба, подадена от УИЗ ЕЪР У. Црт., срещу решение № 419/22.01.2025 г. по в.гр.д. № 4986/2024 г. на Софийски градски съд в частта по иск с правно основание чл.74, ал.4 КТ, предявен от ищеца П. И. И. по реда на чл.212 ГПК. Касаторът обжалва определението с доводи за неправилност – искът по чл.74 КТ не е изключен от касационен контрол в случаите в които уважаването/отхвърлянето му е преюдициално за парични претенции, свързани с трудовото правоотношение, като се позовава на конкретна съдебна практика на ВКС. Противното означава, че ако се допусне до касационен контрол единствено обусловеният иск, ВКС не би могъл да осъществи контрол по същество за неговата основателност, предвид факта, че неговото основание – недействителността по чл.74 КТ вр. чл.212 ГПК, не подлежи на касационно обжалване, като това ще лиши от възможност ВКС да осъществи касационен контрол на спора, тъй като ще бъде подчинен на произнасянето на въззивния съд по обуславящия иск, а не това е целта на ограничението по чл.280, ал.3 ГПК. Насрещната страна – П. И. И., чрез адв. С. е депозирала отговор на частната жалба, в който се излага становище за неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност на обжалваната част на определението по чл.288 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че частната жалба е допустима. С определение от 11.05.2026 г. производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК до приключване на конст.дело № 5/2026 г. по описа Конституционния съд на Република България. С решение № 10 /09.07.2026 г. Конституционният съд отхвърли искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл.280, ал.3 ГПК. Ето защо, настоящото частно гражданско производство следва да бъде възобновено и съответно частната жалба срещу определението, постановено на 13.01.2026 г. от друг състав на ВКС – разгледана. Частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по гр.дело № 3276/2025 г. по описа на ВКС е образувано по касационна жалба на УИЗ ЕЪР У. Црт., дружество, учредено в У. и действащо в Република България чрез клона си с вх. № 25891/14.032025 г. и по насрещна касационна жалба на П. И. И., чрез адв. С. с вх. № 48737/22.04.2025 г. С определение от 13.01.2026 г., постановено по гр.дело № 3276/2025 г., съставът на ВКС е оставил без разглеждане касационна жалба на УИЗ ЕЪР У. Црт., дружество, учредено в У. и действащо в Република България чрез клона си, срещу решение № 419/22.01.2025 г. по гр.д. № 4986/2024 г. на Софийски градски съд в частта, с която съдът се е произнесъл по искове с правно основание чл.74, ал.4 КТ и чл.264 КТ. Със същото определение съставът на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта относно предявените искове по чл.215, ал.1, чл.220, ал.1, чл.222, ал.1 и 3 и чл.224, ал.1 КТ. Поради недопускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ответника, на основание чл.287, ал.4 ГПК съставът на ВКС не е разгледал насрещната касационна жалба на ищеца. С определение № 3514 от 26.06.2026 г. по същото дело, в производство по чл.250 ГПК, образувано по молба на касатора УИЗ ЕЪР У. Црт., съставът на ВКС е допълнил определението си от 13.01.2026 г., като не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 419/22.01.2025 г. по гр.д. № 4986/2024 г. на Софийски градски съд в частта относно предявените искове по чл.128 КТ за сумата от 40 364,96 лв., представляваща сбора от неизплатените от ответното дружество „плащания за кацане“ за периода 01.03.2018 г. до 04.05.2020 г. по договор за курс за първоначално обучение и заетост от 13.04.2010 г. и анекси към него, по които ищецът е заемал длъжността „летец-пилот, командир, капитан на самолет“ с място на работа Летище София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Съставът на ВКС е съобразил, че касаторът е обосновал интерес от произнасяне на касационната инстанция в тази част с обусловеност между един от предявените от ищеца установителни искове по чл.74, ал.4 КТ, производството по който е било прекратено от първата инстанция и осъдителният иск за сумата от 40 364,96 лв., в съотношение между двата на преюдициален - обусловен иск, но е приел, че такава връзка не е налице между двата иска, поради което постановеното от въззивния съд решение по осъдителния иск по чл.128 КТ, не е вероятно недопустимо. На следващо място е приел, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване в тази му част, тъй като не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, предл.3 ГПК. При тези данни, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено, тъй като произнасянето на въззивния съд по иска по чл.74, ал.4 ГПК, предявен от ищеца по реда на чл.212 ГПК е благоприятно за ответника /искът е отхвърлен/, поради което последният няма правен интерес да обжалва въззивното решение в тази му част. В този смисъл са разясненията, дадени в т.18 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС - страната няма правен да обжалва само мотивите на решението, когато диспозитивът я удовлетворява. В случая, видно от доводите в касационната жалба, касаторът оспорва именно изложените от въззивния съд фактически констатации и правни изводи по инцидентния установителен иск по чл.74, ал.4 КТ и желае тяхната промяна. Мотивите на въззивния съд обаче сами по себе си не са източник на правни последици. Такъв източник е само диспозитива на решението, поради което целената от касатора промяна на мотивите, не може да доведе до различен резултат, което изключва правния му интерес от обжалване на въззивното решение в частта, с което предявения срещу него иск по чл.74, ал.4 КТ, е отхвърлен. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,