Определение № 2322 от 14.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4714/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ППК „Бразди“ [населено място], обл. Шумен срещу въззивно решение № 189/05.07.2023 г. по възз. гр. д. № 249/2023 г. на Окръжен съд- Шумен, с което е потвърдено решение № 251/06.04.2023 г. по гр.д. № 2771/2022 г., на Районен съд - [населено място]. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Р. Т. Б. против касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, като съдът е признал за незаконно и е отменил уволнението на Р. Т. Б., извършено със заповед № 51/04.11.2022г. на председателя на ППК "Бразди" [населено място], на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – дисциплинарно уволнение и е възстановил ищцата на заеманата преди уволнението длъжност "счетоводител" в ответната кооперация. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „Длъжен ли е работодателят при отказ от получаване на искане за даване на писмени обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ да предприема други действия с оглед неприлагане на разпоредбите на чл. 193, ал.2 от КТ ?; 2. „При наличието на отказ от получаване на искането за даване на обяснения по чл. 193, ал.1 от КТ, следва ли съдът да разглежда срока даден за обяснения и може ли съдът да счита отказа от получаване на тези обяснения за неосигуряване на възможност за даването им с определяне на недостатъчен срок при положение, че няма данни работникът да се е позовавал пред работодателя на този кратък срок?“; 3. „Може ли работникът да се позовава на кратък срок за даване на обяснение в исковата си молба пред съда при положение, че е налице само отказ от получаване на искане за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ и липсва изрично заявяване от страна на работника пред работодателя на този факт свързан с неосигуряване на време за даване на обяснения?“; 4. „Не следва ли работникът ако срокът му за даване на обяснения е недостатъчен да заяви в писмен вид пред работодателя си това обстоятелство или по друг начин, който може да бъде доказан?“ и 5. „При липса на доказателства за възражение от страна на работника пред работодателя за даден кратък срок по исканите обяснения, може ли работникът да се позовава на това обстоятелство едва пред съда и да ползва разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ?“. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 159/07.06.2019 г. по гр. д. № 563/2019 г. на IV г.о.; решение № 187/24.10.2017 г. по гр. д. № 821/2017 г. на IV г.о.; решение № 124/23.06.2020 г. по гр. д. № 3709/2019 г. на IV г.о.; решение № 31/19.03.2019 г. по гр. д. № 2008/2018 г. на III г.о.; решение № 137/02.03.2010 г. по гр. д. № 20/2009 г. на IV г.о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата Р. Т. Б. е подала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: По делото е установено, че между от ППК „Бразди“ [населено място] и Р. Б. е било налице трудово правоотношение въз основа на сключен между страните трудов договор и допълнителни споразумения към същия, за изпълнение на длъжността "счетоводител", като ищцата е изпълнявала и функциите на "касиер". Със заповед № 51/04.11.2022 г. на председателя на ППК „Бразди“ /връчена на ищцата на 04.11.2022 г., при надлежно оформен отказ същата да получи заповедта/, на ищцата на основание чл.190, ал.1, т.3 КТ е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, за извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т.1, т.3, т.8 пр.1 и 2, и т.10 КТ, описани в заповедта, както следва: 1. по искане на Р. Т. Б. е залепено тиксо върху камерата - част от система за вътрешно видеонаблюдение на каса в административната сграда на ППК „Бразди“ в края на месец септември 2022 г.- 29.09.2022 г.; 2. некоректно и грубо отношение, както и отказ от страна на Р. Б. за помощ и взаимно сътрудничество за извършване на възложени задачи и разпространение на невярна информация по адрес на служителя М. М. в периода 01.10.2022 г.- 31.10.2022 г.; 3. установено ежедневно закъснение при започване на работа в периода 03.10.2022 г. - 28.10.2022 г. от 20 минути до над 1 час; и 4. неявяване на работа на работното й място на 1, 2 и 3 ноември 2022 г., е прекратено трудовото правоотношение между страните. Установено е от въззивния съд, че преди налагане на наказанието от ищцата са искани писмени обяснения на основание чл.193, ал.1 КТ /писмо–искане изх. № 83/03.11.2022 г. с посочен срок за предоставяне на писмени обяснения до 16.00 ч. в деня на връчване/ за: 1. нейни действия за компрометиране на камера от система за вътрешно видеонаблюдение - охрана на каса в Административната сграда на ППК "Бразди" в края на месец септември 2022 г.; 2. налице ли е и защо, некоректно и грубо отношение от нейна страна към служителя М. М. и отказ от нейна страна за помощ и взаимно сътрудничество за извършване на възложени задачи, и разпространение на невярна информация по неин адрес в периода 01.10.2022г. - 31.10.2022г.; 3. за причините за неявяването и навреме на работа в периода 01.10.2022 г. - 28.10.2022 г. и 4. за неявяването и на работното си място на 1, 2 и 3 ноември 2022 г. Писмото било връчено при отказ на ищцата да го получи, удостоверен с подписите на двама свидетели, като според показанията на свидетеля Й. С., искането било връчено около 14 ч. на 03.11.2022 г. Позовавайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд е приел, че тъй като Б. не била съгласна с поставянето на камера на работното и място, след монтиране на камерата, тя се преместила в стая, срещуположна на стаята с касата /„на агронома“/, и само при нужда отваряла стаята с камерата и касата. По нейна молба на 29.09.2022 г. върху обектива на камерата било залепено непрозрачно тиксо. Посочил е, че в стаята, в която се е намирала касата е била монтирана и система за сигурност с устройството за включването и изключването й, и че тази системата действително е била деактивирана през процесния период с известно закъснение след началото на работното време, но това било свързано с преместването на ищцата в съседна стая, и отварянето на стаята с касата при необходимост. Това било установено и за датите - 1, 2 и 3 ноември 2022 г., когато ищцата била на работа, но не в помещението с касата, и в които дни, според справката на охранителната фирма, касата била снемана от охрана, съответно в 9.30 ч, 9.29 ч. и 9.50 ч. и поставяна под охрана в 17.54 ч., 18.00 ч. и 18.01 ч. За да приеме, че наложеното на ищцата наказание „дисциплинарно уволнение“ е незаконосъобразно, въззивния съд от една страна е посочил, че работодателя е допуснал нарушение на изискването по чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника за констатираното дисциплинарно нарушение, пред налагане на наказанието, което на основание чл.193, ал.2 КТ обуславяло отмяна дисциплинарното наказание. Прието е, че работодателя е дал срок от едва два часа за изготвяне и представяне на писмени обяснения, за сочените от него множество нарушения на трудовата дисциплина, касаещи отдалечен период от време, изискващи и справки и проверки на документи, поради което с определянето на този кратък срок, е лишил работника от правото му да се защити, и фактически не е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 КТ. На второ място, като самостоятелно основание за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание, въззивният състав е приел, че работодателят, върху когото е тежестта да установи при условията на главно и пълно доказване извършването на сочените в заповедта дисциплинарни нарушения, не е успял да докаже извършването на три от описаните общо четири нарушения, а ангажираните от него доказателства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти. По отношение на нарушението по т.2 освен това е прието, че същото в нарушение на чл.195, ал.1 от КТ е описано в заповедта изключително неясно, без да са посочени конкретните нарушения и е формулирано прекалено общо, за да може да обоснове наличие на дисциплинарно нарушение, като по този начин се препятства и защитата на уволнения служител. За това нарушение, по същия неясен начин било поискано и писмено обяснение от ищцата. Прието е, че единственото дисциплинарно нарушение, което е надлежно установено е посоченото в т.1 от заповедта за уволнение, поради което не може да се приеме наличие на системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 КТ. С тези две групи съображения, въззивният съд е достигнал до извода, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. Преценил е, че само по него са оплакванията във въззивната жалба от ответника и е потвърдил първоинстанционното решение и в частта по уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Посочените от касатора материалноправни въпроси -всички свързани с приложението на чл.193 КТ са важни, но както и да бъдат решени, не биха променили изхода на спора, доколкото обжалваното решение съдържа и втора група мотиви, за които въззивният съд е приел да имат равностойно значение за извода, че уволнението е незаконно. Въззивният съд е аргументирал извода за незаконност на уволнението не само с нарушението на чл.193 КТ, но и с недоказаност на три от посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, респ. на наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 КТ. По отношение на тези аргументи, касаторът не е формулирал релевантни правни въпроси. Без зададен въпрос по отношение на втората част от мотивите, поставените въпроси не отговарят на изискванията за правен въпрос по смисъла на т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по жалбата разноски в размер 1500 лв. Искането за присъждането им е заявено своевременно с отговора на касационната жалба; договореното адвокатско възнаграждение е в размер 1500 лв. – съгласно договора за правна защита и съдействие; същото е реално изплатено съобразно приложеното платежно нареждане. Тази сума следва да бъде присъдена на ответната страна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.