Определение № 4357 от 14.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1739/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. М. С., със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез адвокат Д. П. и адвокат М. К., касационна жалба на „Сет Енерджи“ ООД, със съдебен адрес – [населено място], чрез адвокат С. Ч., и касационна жалба на третото лице-помагач „Хидросистем“ ЕООД, [населено място], чрез процесуалния представител юрисконсулт В. М., срещу въззивно решение № 177 от 04.12.2025 г. по в.гр.д. № 231/2025 г. на Окръжен съд – Ямбол, с което частично е отменено решение № 133 от 17.03.2025 г. по гр.д. № 956/2024 г. на Районен съд – Ямбол и ответното дружество „Сет Енерджи“ ООД е осъдено да заплати на ищцата М. М. С. на основание чл. 200, ал. 1 КТ допълнително сумата от 50 000 лв. над вече присъдените 120 000 лв., обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от трудова злополука на 30.08.2022 г., вследствие на която е загинал нейният син Т. Д. Т., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.08.2022 г. до окончателното изплащане на главницата. В останалата му част, с която искът на ищцата е отхвърлен до пълния претендиран размер на обезщетението от 500 000 лв., първоинстанционното решение е потвърдено.

Касационната жалба на М. М. С. е срещу решението в потвърдителката му част относно отхвърлянето на иска ѝ над присъденото обезщетение, като се иска уважаване на претенцията ѝ за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди в пълен размер.

Касационната жалба на „Сет Енерджи“ ООД е срещу решението в осъдителната му част за допълнително присъдените на ищцата 50 000 лв., както и в потвърдителната за първоначално присъдените 120 000 лв. Иска се намаляване на присъденото обезщетение съобразно действително претърпените и доказани неимуществени вреди, както и съобразно поддържаното от дружеството възражение за съпричиняване на злополуката от пострадалия в степен на 70-80 %.

В касационната жалба на третото лице-помагач „Хидросистем“ ЕООД на „Сет Енерджи“ ООД се оспорват изводите на въззивната инстанция по отношение на неизпълнението на задълженията му по осигуряване на безопасни условия на труд, допринесли за настъпване на трудовата злополука, като се иска отмяната на въззивното решение и потвърждаване като краен резултат на първоинстанционното.

Срещу касационната жалба на М. М. С., в срока по чл. 287 ГПК, са постъпили отговори от двете дружества, с които оспорват основателността ѝ. „Сет Енерджи“ ООД претендира разноски за депозирания отговор съобразно предствения договор за правна защита и съдействие от 23.02.2026 г.

В срока по чл. 287 ГПК М. М. С., чрез процесуалните ѝ представители е депозирала отговор срещу касационните жалби на ответното дружество и третото лице-помагач, с който оспорва основателността им.

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 200, ал.1 КТ за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от ищцата, вследствие на трудова злополука от 30.08.2022 г., при която е настъпила смъртта на сина ѝ Т. Д. Т., на 26 години. Между страните не се спори по настъпването на трудовата злополука, като това обстоятелство е установено по надлежния ред от НОИ, ТП Ямбол с разпореждане № 5104-28-63/20.12.2023 г. От протокол № 5103-28-5/22.05.2023 г. за разследване на злополуката е установен нейният механизъм: на 30.08.2022 г. при работа по трафопост между 15:30 и 16:30 ч, собственост на „Хидросистем“ ЕООД, пострадалият е починал, вследствие преминал пред гръдния кош, от лява към дясна ръка, променлив ток. В протокола е посочено, че дружеството - собственик на трафопоста, привлечено като трето лице помагач в производството, е имало сключен договор от 01.02.2017 г. с ответника „Сет Енерджи“ ООД. Предмет на договора е извършване на манипулации с апаратура средно напрежение в ТП “Металхимпрогрес“. Относно обстоятелствата около инцидента е установено по сведения на заместник-директора на „Хидросистем“ ЕООД, че били уведомени с официално писмо от ЕР – Юг, че на 30.08.2022 г. ще има прекъсване в захранването от 09,00 до 10,00 часа и от 15,30 до 16,30 часа. Записано е, че при пристигането на обекта пострадалият и неговия колега проверили за наличие на напрежение по шините, като установили, че такова няма, и не изключили напрежението от главния прекъсвач. По отношение на конкретния момент на настъпването на смъртта е посочено, че докато свидетелят П. бил слязъл от стълбата, на която работели двамата, за да приготви кабели за електромера, чул шум, обърнал се и видял, че колегата му е паднал на земята по гръб и не реагира. Започнал да търси помощ, вкл. се обадил на управителя на дружеството, който неколкократно отправил молби към ЕР за спиране на захранването, т.к. някой е пуснал тока. В протокола са изброени множество допуснати нарушения на нормативни актове, част от тях от управителят на „Сет Енерджи“ ООД, а друга – от двамата работници.

В рамките на правомощията му по чл. 269 ГПК въззивният съд е разгледал на първо място възраженията на дружеството работодател за съпричиняване на настъпилата трудова злополука от страна на загиналия и от страна на третото лице помагач поради неизпълнение на задълженията му да съдейства за изпълнение на работата по собствения му трафопост, да извърши инструктаж на работещите, както да извърши други действия, свързани с обезопасяване работата на обекта. Относно липсата на съпричиняване от страна на пострадалия, съдът е споделил изводите на първата инстанция, че не е налице груба небрежност от негова страна. По отношение на посоченото от НОИ в протокола от разследване нарушение на работниците на нормите на чл. 126, т. 6 КТ във връзка с чл. 189, ал. 1 от Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V, установяващи, че работата по тоководещи части на РУ се извършва с изключване на напрежението и видимо прекъсване на електрическата верига от всички страни, от които може да се подаде напрежение към мястото на работа, въззивният съд е приел, че при установения механизъм на злополуката не следва да се вмени във вина на работниците протичането на електричеството през трафопоста. При започването на работата им работниците са били уведомени, че захранването е изключено от ЕР-Юг, съответно не са чували машините да работят, те са замерили за наличие на напрежение по шините, като са установили, че такова няма, тъй като към този момент то е било изключено централно. Прието е, че поради това не са изключили главния прекъсвач, което обаче представлява обикновена небрежност, а не груба такава по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Във връзка с второто възражение е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.5 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, на която се позовава „Сет Енерджи“ ООД относно неизпълнение задълженията на „Хидросистем“ ЕООД - при изпълнение на работи в електрически уредби и мрежи от персонал на външна фирма координацията на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд се осъществява от работодателя-собственик на уредбата/мрежата, а задълженията на работодателя на външната фирма по изискванията на този правилник и вътрешните инструкции се определят в договора за изпълнение. Съгласно чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от посочения правилник, допускащият до работа носи отговорност за цялостно и правилно изпълнение на указаните в наряда мерки за обезопасяване на работното място, провеждане на инструктаж на отговорния ръководител, изпълнителя на работата и на членовете на бригадата по условията за извършване на работата и за взетите мерки за безопасност при допускане на работното място. Съдът е приел, че по делото не е установено третото лице помагач да е изпълнило цитираните по правилник задължения в качеството си на собственик на уредбата/мрежата, а такива са му вменени независимо от възражението му, че единственото му задължение е да осигури достъп до обекта. В тази връзка съдът е кредитирал и свидетелските показания на оцелелия работник, че „Хидросистем“ ЕООД не им е извършвал инструктаж, а те са тези, които им възлагат работата. Независимо от посоченото, като се е позовал на разрешенията в т. 3 от ППВС № 17/18.11.1963 г. и практиката на ВКС, че когато организацията на работата, ръководството и контролът й са осъществявани едновременно от служители на две отделни предприятия, отговорността за непозволено увреждане е и на двете, а отговорността им пред увреденото лице е солидарна, съдът е направил извод, че неизпълнението на задълженията от страна на собственика на мрежата не влияе върху безвиновната отговорност на работодателя. Предвид това са отхвърлени и двете възражения на дружеството „Сет Енерджи“ ООД за наличието на основания за намаляването на отговорността му.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за размера на присъденото от първата инстанция обезщетение, като е приел, че възражението на ищцата, че е занижено, е частично основателно. Споделил е изцяло изводите на първата инстанция относно наличието на предпоставките за уважаване на иска и установените претърпени болки и страдания от ищцата. От събраните по делото доказателства – показания на свидетелите Ж. и С. относно близостта и топлите отношения между майка и син и съдебна психолого-психиатрична експертиза, е установено, че внезапната смърт по време на работа на единственото дете на ищцата, младата възраст на загиналия, близката родствената връзка, близостта на майката и сина, живота в едно домакинство, очакванията на майката за задомяване на сина й в скоро време и посрещане на внуче, е довело до остра стресова реакция като последвалата реакция на скръб като интензитет и продължителност е значима, а преодоляването й изисква месеци и години. Въззивният съд е определил, че справедливото обезщетение за преживения от ищцата силен стрес с дълбоки травматични последици – депресия, силна личностна тревожност, социална дистанцираност и самоизолация, за преодоляването на които ще са й нужни години, възлиза на 170 000 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на М. М. С. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са поставени следните два въпроса:

1. „Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД при предявен пряк иск срещу работодателя?“.

2. „При постановяване на съдебния акт следва ли въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи всички твърдения и възражения на страните и правните изводи на съда по тях, след като обсъди всички доводи на страните и всички релевантни за спора доказателства в тяхната съвкупност?“.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на „Сет Енерджи“ ООД се сочи, че е налице противоречие на изводите на въззивната инстанция с ППВС № 4/1968 г. и приетото в решение № 312 от 25.05.2009 по гр.д. № 1839/2008 г. на ВКС, II г.о., по уточнения и конкретизиран въпрос за критериите при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на трудова злополука, с оглед точното приложение на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Освен това се излагат доводи, че въпросът за това дали представлява форма на груба небрежност неизпълнението на пострадалото лице на императивни норми относно опазването на здравето и живота му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на „Хидросистем“ ЕООД се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. „Длъжен ли е възложител по договор за извършване на електроремнотни и монтажни дейности да осъществява инструктаж, допускане до работа и контрол по правилата за безопасност спрямо работници на самостоятелен изпълнител, когато по договор и по закон организацията на работата, подборът на персонала и осигуряването на безопасността са възложени изцяло на изпълнителя, а възложителят не разполага с правоспособен електротехнически персонал?“.

2. „Допустимо ли е въззивният съд да ангажира отговорността на възложителя, като му вмени задължения, присъщи на работодателя на пострадалия, при наличие на валидно възлагане на дейността на самостоятелен изпълнител с пълен контрол върху персонала и безопасността?“.

3. „Налице ли е причинна връзка между поведението на възложителя и настъпилата трудова злополука, когато същата е резултат от самостоятелни груби нарушения на правилата на безопасност от страна на изпълнителя, включително допускане до работа на лице без необходимата правоспособност?“.

Настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС, счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 177 от 04.12.2025 г. по в.гр.д. № 231/2025 г. на Окръжен съд – Ямбол. Съображенията за това са следните:

Относно изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на М. М. С.:

Въпросите относно приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, както и за задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства, да се произнесе по доводите, твърденията и възраженията на страните и да изложи мотиви, са относими, но не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от жалбоподателката, според която съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца и други съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС. Видно от мотивите на обжалваното решение, за да направи своите изводи по съществото на спора съдът е преценил правнорелевантните факти и събраните доказателства, поотделно и съвкупност, произнесъл се е по възраженията и доводите, с които страните са обосновали своите искания – съответно размерът на обезщетението да бъде завишен, респ. намален. В този смисъл въззивният съд не е разрешил правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. цитираната от касатора.

Относно изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на „Сет Енерджи“ ООД:

Доколкото поставените и от този жалбоподател въпроси касаят съобразяването от страна на въззивния съд на принципна на справедливост по чл. 52 ЗЗД, както задължението на съда да изложи собствени мотиви, отразяващи преценката на доказателствения материал при определянето на размера на дължимото обезщетение, относимо е вече изложеното по-горе. Въпросът за съпричиняване при груба небрежност, изразяващо се в нарушение на императивни норми, касаещи опазване на здравето и живота на работника, е повдиган в хода на производството, като същият е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, според която не всяко допринасяне за вредоносния резултат, а само такова при груба небрежност може да доведе до намаляване отговорността на работодателя. Небрежността представлява поведение, свързано с неполагането на дължимата грижа. Груба небрежност има само тогава, когато увреденият работник или служител не е положил грижата, която и най-небрежният би положил. Според решение №62 от 24.02.2015 г. по гр. дело №2798 на ВКС, IV г.о. съпричиняване при трудовата злополука има винаги, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Не всяко съпричиняване обаче е основание за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е. проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност - когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил при същите обстоятелства. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата.

Относно изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на „Хидросистем“ ЕООД: Поставените в изложението на „Хидросистем“ ЕООД въпроси са на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, без да е посочена задължителна практика на ВКС и се отнасят до мотивите на въззивния съд относно констатираното във връзка с направено от „Сет Енерджи“ ООД възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради неизпълнение на конкретни задължения от страна на „Хидросистем“ ЕООД за осигуряване на безопасни условия на труд. За вътрешните отношения между подпомаганата страна и третото лице-помагач действа обвързващата сила на мотивите. Според чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, и то не може да го оспорва под предлог, че страната е водила делото неправилно, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. Въпросите обаче не са от значение за изхода на настоящото производство по предявения от наследницата на починалия работник иск за неимуществени вреди, защото когато трето лице отговаря за претърпените вреди – работодател пред пострадалия работник или работодател пред близките на починал работник по чл. 200, ал.1 КТ, той отговаря за вреди, причинени или за които отговаря друг (т.е. неговата отговорност е гаранционно-обезпечителна), поради което пострадалият може да получи обезщетението само веднъж и в размера, дължим от причинителя, а работодателят, изплатил обезщетението на пострадалия винаги има регрес към причинителя и отговорните за неговото деяние. Изложени са твърдения, че въпросите, освен че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед отговорността на възложители при злополуки, настъпили при дейност на самостоятелни изпълнители. По тези въпроси има задължителна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. Според решение №465 от 28.12.2012 г. по гр. дело №1157/2011 г., IVг.о. възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение на изпълнителя. Без значение е дали при възлагането възложителят е действал лично, или чрез някое свое поделение. Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят – за неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител. Регресната отговорност на изпълнителя пред възложителя, който е изплати обезщетение на пострадалия възниква от установените между възложител и изпълнител отношения по договора за изработка – кои работи са възложени и кога и как са изпълнени. Изпълнителят не отговаря пред възложителя, ако той е изпълнил надлежно всички възложени задължения по договора за изработка и въпреки това е ангажирана отговорността на възложителя пред пострадалия. Изложеното не се променя с нищо, ако изпълнителят на свой ред превъзложи работата на свои работници или на подизпълнител, както и ако подизпълнителят пре-превъзложи работата на свои работници.

Съобразно изхода на спора не следва да се присъждат деловодни разноски за касационната инстанция.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.