Определение № 466 от 25.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 709/2018 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 400 от 04.12.2017 година по гр.д. № 641/2017 година на Софийски окръжен съд е потвърдено решение № 122 от 24.08.2017 г. по гр.д. № 312/2017 г. на Пирдопски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Т. И. Н. от [населено място] против [фирма], [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 4 от 14.03.2017 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 7053,22 лева. В решението е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор от 22.03.2011 г. ищецът е работел в ответното предприятие на длъжност „пещар Топилна пещ ІІ-ро ниво”. С експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ [фирма] № 1985 от 17.11.2016 г. поради диагноза „злокачествено новообразувание на главния мозък” му е била определена 100 % неработоспособност с противопоказания на труд изпълняваната длъжност „пещар” и всяка длъжност, свързана с тежка физическа работа и психическо напрежение. На 06.12.2016 г. работодателят е взел становище от лекар специалист по хигиена на труда и професионални заболявания, съгласно което ищецът не би могъл да заеме длъжностите по утвърдения списък на работни места към предприятието, подходящи за трудоустрояване, изискващи съхранени двигателни и вестибуларни функции, тъй като длъжностите не са подходящи с оглед приетия в решението на ТЕЛК неврологичен статус на ищеца. С писмо от 20.02.2017 г. работодателят е отправил предложение към работника за прекратяване на трудовия договор при условията на чл. 331 КТ срещу обезщетение в размер на 7676 лева, представляващо четирикратния размер на брутното му трудово възнаграждение. С писмо от 06.03.2017 г. ищецът е заявил, че не приема предложението при предложения размер на обезщетението, който би следвало да е в размер на 47975 лева или с 21 брутни трудови възнаграждения над предложеното. Със заповед № 4 от 14.03.2017 г. работодателят е прекратил трудовия договор с ищеца на основание чл. 325, ал.1, т. 9 КТ - поради невъзможност на ищеца да изпълнява възложената му работа по здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравното му състояние работа. При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че уволнението е извършено незаконно, тъй като не е установено, че предвидените в списъка на работодателя по чл. 315, ал.1 КТ длъжности за трудоустроени лица са неподходящи за ищеца с оглед здравните противопоказания по решението на ТЕЛК. Прието е, че становището на лекар от Служба по трудова медицина не може да се цени като доказателство за липса на подходяща за здравословното състояние на ищеца работа; че това обстоятелство е следвало да бъде установено чрез заключение на съдебно-медицинска експертиза по охрана на труда, каквато не е изслушана по делото. Прието е, че въведеният от ищеца довод за това, че мотивите в уволнителната заповед целят формалното изпълнение на изискванията за законосъобразност на уволнението на посоченото основание, въпреки общата му формулировка, съдържа изявление за липса на предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал.1, т. 9 КТ, поради което съдът дължи произнасяне и по този довод. Въз основа на така формираните изводи, предявените искове за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 4 от 14.03.2017 г. като незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ са уважени като основателни. В касационната жалба против решението на Софийски окръжен съд, постъпила от [фирма] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че въпросите (след уточнението им в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС) следва ли съдът да се произнася по довод за незаконност на уволнението, който не е въведен от ищеца и допустимо ли е да бъдат ценени писмени доказателства, изходящи от трето лице, което е в договорни отношения със страната по делото са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 448 от 05.03.2013 г. по гр.д. № 1318/2011 г. ІV г.о. ВКС; решение № 49 от 05.03.2012 г. по гр.д. № 584/2011 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 88 от 23.04.2014 г. по гр.д. № 4766/2013 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 136 от 14.05.2015 г. по гр.д. № 6554/2014 г. ІV г.о. ВКС. Изложени са доводи, че въпросът следва ли работодателят да извършва проверка за подходяща работа за трудоустрояване на работник, който е със 100 % трайно намалена работоспособност и липсва предписание за трудоустрояване е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Въведени са аргументи и за наличие на основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 2 ГПК поради очевидна неправилност на решението, постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и в противоречие с установената съдебна практика. Ответникът по касационната жалба Т. И. Н. счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Въпросът допустимо ли е да бъдат ценени писмени доказателства, изходящи от трето лице, което е в договорни отношения със страната по делото е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд досежно доказателствената сила на представен по делото частен документ. Съгласно установената съдебна практика, в т.ч. сочените от касатора съдебни решения на Върховния касационен съд, частният документ съставлява доказателство, че съдържащите се в него изявления са направени от подписалото го лице; няма материална доказателствена сила за истинността на отразените в него обстоятелства и се цени от съда по вътрешно убеждение наред с всички доказателства по делото. В съответствие с така установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че представеното по делото мнение на лекар специалист по хигиена на труда и професионални заболявания относно невъзможността на ищеца да заеме длъжност от включените в списъка на лицата за трудоустрояване, при липса на други доказателства и в частност – без заключение на съдебен експерт по трудова медицина, не може да обоснове извод, че ищецът не е могъл да бъде трудоустроен на подходяща за заболяването му длъжност. Касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса може ли съдът да основе решението си на факти, които опорочават оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати трудовия договор, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, в решението по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът се произнася само по въведените от ищеца доводи за незаконност на уволнението; с иска за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право, поради което ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. В този смисъл решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о.; решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г. ІV г.о.; решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр.д. № 882/2011 г. ІV г.о.; решение № 459 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 1532/2010 г. ІV г.о. ВКС. Преценката на въведените от ищеца в исковата молба доводи за незаконност на уволнението дава основание за допускане на въззивното решение поради противорчеието му с практиката на Върховния касационен съд. Основание за допускане на касационно обжалване дава и повдигнатият от касатора въпрос следва ли работодателят да извършва проверка за подходяща работа за трудоустрояване на работник, който е със 100 % трайно намалена работоспособност. Въпросът е от значение за точното приложение на чл. 325, ал.1, т. 9 КТ и за развитието на правото, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ. Аргументите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 2 ГПК поради очевидна неправилност на решението не следва да бъдат обсъждани. По правната си същност доводите на касатора съставляват оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, които следва да бъдат разгледани в производството по съществото на спорното правоотношение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение