Определение № 3589 от 09.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3033/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 35 166/26. 03. 2024 година, подадена от К. И. Н., срещу решение № 886/15. 02. 2024 година на Софийски градски съд, възз. ІІ - Б състав, постановено по гр. д. № 9653/2023 година в частта му, с която съдът се е произнесъл по предявените от касатора срещу „Колибри“ ООД [населено място] искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, а също така и по иска с правно основание чл. 224 от КТ. С обжалваната част от въззивно решение съставът на Софийски градски съд е отменил първоинстанционното решение № 1165/26.01.2023 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 67-ми състав, постановено по гр. д. № 38 413/2021 година, в частта му, с която след отмяна на уволнението му по предявения срещу „Колибри“ ООД [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ К. И. Н. е бил възстановен на длъжността „експерт-търговия“, както и в частта му с която дружеството е било осъдено да му заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ сумата от 4320.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 02.11.2019 година до 02.05.2020 година, заедно със законната лихва от 20.12.2019 година до окончателното плащане и на основание чл. 224, ал. 1 от КТ сумата от 1591.58 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 02.11.2016 година–02.11.2019 година, като вместо това е възстановил Н. на длъжността „експедитор“ и е отхвърлил двата осъдителни иска. В подадената от К. И. Н. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от касатора да бъде възстановен на длъжността „експерт-търговия“ и предявените от него срещу „ „Колибри“ ООД [населено място] осъдителни искове да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, а също така и по ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ГПК. Ответникът по подадената касационна жалба „Колибри“ ООД [населено място] не е подал отговор на същата, както и не е изразил становище по допустимостта и основателността й. К. И. Н. е бил уведомен за обжалваното решение на 26.02.2024 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 35 166/26.03.2024 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Касационната жалба на К. И. Н. е недопустима в частта й, с която въззивното решение се обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявения от касатора против „Колибри“ ООД [населено място] иск с правно основание чл. 214 от КТ за заплащане сумата от 1591.58 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 02.11.2016 година–02.11.2019 година. Не всички съдебни решения подлежат на касационно обжалване, съгласно действащата към момента на подаването на жалбата правна уредба на същото. Такова обжалване е изключено за съдебните решения по чл. 280, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. С оглед на това тези спорове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство, като постановеното по тях от въззивната инстанция съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по пътя на касационния контрол, като подадената срещу това решение касационна жалба подлежи на връщане по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000.00 лева. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК при искове за парични суми, каквито са тези по настоящето производство, цената на иска се определя от търсената сума. Посоченият по-горе иск е с цена от 1872.00 лева, която не е над 5000.00 лева, а е под този размер, поради което обжалваното решение, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, не подлежи на касационен контрол по отношение на този иск. Поради това същото е влязло в сила по отношение на тези иск и подадената против него в тази му част касационна жалба е недопустима и като такава трябва да се остави без разглеждане в тази част, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Обстоятелството, че в решението на Софийски градски съд е посочено, че подлежи на касационно обжалване и в тази му част не води до друг извод. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това да изрично предвидени в закона. Разпоредбите за това са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Затова погрешното посочване от съда, че постановения от него акт подлежи на обжалване и в тази му част не създава възможност за това, ако такава не е предвидена в закона. Тъй като не подлежи на касационно обжалване в тази си част решението на Софийски градски съд е влязло в сила на датата, на която е постановено и не подлежи на последващ инстанционен контрол. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК подадената от К. И. Н. касационна жалба е допустима в частта й, с която решение № 886/15.02.2024 година на Софийски градски съд, възз. ІІ-Б състав, постановено по гр. д. № 9653/2023 година се оспорва в частта му относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. При постановяване на решението си съставът на Софийски градски съд е приел, че мотивите на първоинстанционния съд, според които управителят на „Колибри“ ООД [населено място] бил издал незаконосъобразна заповед № 008/22.10.2019 година за прекратяване на трудовото правоотношение на К. И. Н., чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, като в тази му част, с която е уважен предявения от последния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ решението на Софийския районен съд следвало да бъде потвърдено. (в тази му част въззивното решение не е предмет на касационно обжалване, поради което е влязло в сила). Първоинстанционното решение обаче трябвало да бъде отменено в частта му, с която при уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ К. И. Н. бил възстановен на длъжността „експерт-търговия“. В случаите когато служителят бил уволнен от длъжност, която не бил заемал, след отмяната на уволнението той трябвало да се възстанови на действително заеманата длъжност. В случая Н. бил заемал длъжността „експедитор“ и трябвало да се възстанови на нея, а не на длъжността „експерт-търговия“, за която нямало подписан трудов договор или допълнително споразумение. По отношение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ въззивният съд е посочил, че „Колибри“ ООД [населено място] считало, че неправилно първоинстанционният съд бил отказал да разгледа и не бил уважил „възражение за прихващане“ със сумата от 11 892.87 лева по издаден в полза на дружеството на 15.06.2021 година по гр. д. № 74 640/2019 година по описа на Софийския районен съд, 59 състав обратен изпълнителен лист. Според дружеството с оглед липсата на данни К. И. Н. да бил ми бил върнал сумите по отмененото неприсъствено решение се създавали предпоставки за съществено увреждане на имуществото на „Колибри“ ООД [населено място] (и задържане от Н. на неправомерно получени суми). Според въззивният съд нямало предпоставки за прилагане на института на прихващането. За да имало прихващане съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗД трябвало да са налице две различни и насрещни вземания между страните, а в случая ставало въпрос за едни и същи вземания за обезщетения на К. И. Н. срещу „Колибри“ ООД [населено място]. Н. се бил снабдил с изпълнителен лист въз основа на неприсъственото решение № 20 230 026 от 20.10.2019 година на Софийския районен съд, 59-ти състав, постановено по гр. д. № 74 640/2019 година. Това неприсъствено решение било отменено с протоколно решение от 22.04.2021 година на Софийски градски съд, ІV-В състав, постановено по гр. д. № 160/2021 година. Съгласно удостоверението на съдебния изпълнител послужило за издаване на обратния изпълнителен лист към 17.12.2020 година вземанията по неприсъственото решение били събрани-от „Колибри“ ООД [населено място] били събрани общо 11 892.87 лева, от които на Н. били преведени 10 686.60 лева, като изпълнителното производство било приключено. Според въззивния съдебен състав при тези данни осъдителния иск за обезщетение се явявал неоснователен, но на друго основание, различно от посоченото от „Колибри“ ООД [населено място]. Това било така защото сумите вече били заплатени от „Колибри“ ООД [населено място] и то не въз основа на допуснато предварително изпълнение от Софийския районен съд по постановеното от него решение. По това предварително изпълнение на К. И. Н. бил издаден изпълнителен лист от Софийски градски съд на 05.12.2023 година, но към момента изпълнителния лист не бил получен от К. И. Н. или от процесуалния му представител. По делото нямало данни „Колибри“ ООД [населено място] да си било върнало от Н. въпросните суми, независимо че имало издаден обратен изпълнителен лист. Сумата от 10 686.60 лева надвишавала по размер към 22.04.2021 година сбора на присъдените от първоинстанционния 4320.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 02.11.2019 година до 02.05.2020 година, заедно със законната лихва от 20.12.2019 година до окончателното плащане и сумата от 1591.58 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 02.11.2016 година–02.11.2019 година. Затова решението на Софийския районен съд трябва да се отмени в частта му относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като същият бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на производството. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. И. Н. е поискал въззивното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване в частта му относно предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от ГПК по въпросите за това допустимо ли е въззивният съд служебно да се произнася и да подлага на доказателствена преценка факти и обстоятелства, които с доклада на съда по чл. 146 от ГПК са обявени за неподлежащи на доказване поради признаването им от страните за безспорни (принцип на служебното и диспозитивното начало) и при отрицателен отговор на въпроса очевидно неправилно ли е въззивното решение? и за това фактите и обстоятелствата по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, които формират съдържанието на доклада на съда, но остават извън предмета на доказване по делото (чл. 153 от ГПК) като признати от страните и ненуждаещи се от доказване, попадат ли в обхвата на въпросите, за които въззивният съд следи служебно?. Със същото изложение К. И. Н. е поискал въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване в частта му по отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ по въпросите за това изпълнява ли предпоставките (има ли действие на „погасяване чрез плащане“ извършеното в хода на исковото производство плащане от работодателя-ответник въз основа на издаден в полза на ищеца изпълнителен лист за вземанията му срещу ответника по исковете по чл. 225, ал. 1 от КТ, когато издаденият изпълнителен лист е бил обезсилен поради отмяна на постановеното в полза на ищеца неприсъствено решение и ответникът се е снабдил с обратен изпълнителен лист срещу ищеца за възстановяване на заплатените суми, който към момента на постановяване на въззивното решение е в прогрес на принудително изпълнение и действията по принудителното изпълнение срещу ищеца не са приключили, като извършеното на основание обезсилен изпълнителен лист плащане произвежда ли последиците на валидно и окончателно погасяване на задължението?; за това има ли окончателен погасителен ефект плащането на задължение, извършено на основание изпълнителен лист, който впоследствие е бил обезсилен от съда по искане на длъжника (ответника в исковото производство) и същият се е снабдил с обратен изпълнителен лист за възстановяване на заплатените суми?; за това допустимо ли е въззивният съд, след като е отхвърлил като неоснователно възражението за прихващане, поддържано с въззивната жалба на ответника, да се произнесе с въззивното решение и приложи по отношение на предявения от ищеца иск по чл. 225, ал. 1 от КТ, за който с мотивите на въззивното решение е прието, че е основателен, последиците на погасяване чрез плащане, без да са налице нови (нововъзникнали) обстоятелства по чл. 266, ал.2, т.1 и т.2 от ГПК, на които заинтересованата страна да се е позовала и за които не са били събирани и представяни доказателства във въззивната инстанция по реда на чл. 268, ал.2 от ГПК? и за това допустимо ли е постановеното при нарушаване на забраната по чл. 266 от ГПК решение на въззивния съд?. По отношение на въпросите относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от ГПК К. И. Н. се позовава на противоречие между въззивното решение и приетото в т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, като наред с това въвежда доводи, че с доклада на първоинстанционния съд факта на заеманата от него длъжност „експерт-търговия“ е бил признат за безспорен и ненуждаещ се от доказване. С оглед на това настоящия съдебен състав намира, че въззивното решение на Софийски градски съд трябва да бъде допуснато до касационно обжалване в тази му част за проверка на съответствието му с посочената задължителна практика на ВКС, тъй като въпросите са обуславящи правните изводи на съда. По отношение на въпросите относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, то последният от въпросите не обуславя допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като не съдържа конкретизация относно това коя от всички уредени в чл. 266 от ГПК хипотези е нарушена. Не са налице такива предпоставки и по третия от тези въпроси доколкото се касае до прилагане от въззивния съд на правни норми, които според него са приложими към вече установените факти по делото. Налице са обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса, тъй като същите са обусловили правните изводи на съда във въззивното решение и по тях не е установена формирана съдебна практика. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 886/15.02.2024 година на Софийски градски съд, възз. ІІ-Б състав, постановено по гр. д. № 9653/2023 година, по подадената срещу него от К. И. Н., касационна жалба с вх. № 35 166/26.03.2024 година и такова трябва да се допусне в частта му, с която съдът се е произнесъл по предявените от Н. против „Колибри“ ООД [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. След влизането в сила на определението в частта му за прекратяване на производството делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение