Определение № 299 от 15.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4673/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Ш. Р., чрез адв.Р. П., срещу въззивно решение № 119/20.08.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 208/2021 г. на Окръжен съд – Разград, с което след отмяна на решение № 23/23.06.2021 г. по гр. д. № 160/2021 г. на Районен съд – Кубрат, поправено с решение № 293/09.07.2021 г. по същото дело, са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3, вр. с чл.225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „младши специалист, младежки медиатор“ в [община]; и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 01.01.2021 г. – 30.06.2021 г. в размер на сумата 4 511,40 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателката сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) следва ли да се приеме, че договорът е сключен в съответствие с правилата на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, ако въззивният съд преди това не е установил дали са били налице условията на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ; 2) налице ли са кумулативно предвидените предпоставки по чл. 68, ал. 4 КТ, вр. с § 1, т.8 ДР на КТ, съставляващи допустимо изключение от общата забрана на чл.68, ал. 3 КТ, ако при сключване на трудовия договор причината, обуславяща срочността на договора не е била формулирана в него, не е подадено от работника/служителя писмено заявление, с което да е заявил съгласие да заеме длъжността по програмата и клаузата за срок на договора не е мотивирана във връзка с финансирането на програмата; 3) в настоящата хипотеза Национална програма „Активиране на неактивни лица“, публикувана на официалния сайт на Министерството на труда и социалната политика, съставлява ли сама по себе си обективна причина по смисъла на §1, т. 8 ДР на КТ, ако работодателят не е вписал това обстоятелство в договора към момента на сключването му и то не е било посочено при подновяването му по реда на чл. 119 КТ за втори, трети и следващ път; 4) определено ли е от въззивния съд, дали с допълнително споразумение № 4/29.12.2017 г. е изменено трудовото правоотношение съгласно правилата на чл. 68, ал. 1 КТ и спазени ли са изискванията на чл. 68, ал. 4, във вр. с § 1, т. 8 ДР на КТ; в същата хипотеза при определяне на срок, по-кратък от една година, необходимо ли е било работника/служителя да заяви изрично писмено искане за това и срокът до 14.10.2018 г. съобразен ли е със срока на финансиране на програмата – 31.12.2020 г.; 5) изменено ли е трудовото правоотношение от срочно в безсрочно по смисъла на чл. 69 КТ, ако след изтичане на уговорения срок – 14.10.2018 г. - работникът/служителят е продължил да работи 5 или повече работни дни, без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна. Касаторът сочи практика на ВКС, на която според него въззивното решение противоречи. Ответната страна по жалбата – [община], чрез юрисконсулт С. Георгиева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че на 12.10.2015 г. между Агенция по заетостта, чрез Дирекция „Бюро по труда“ - [населено място], като възложител, и [община] като работодател е сключен договор за заетост № 705-0236-15-22016, на осн. чл. 30б, ал. 1, т. 2 ЗНЗ и утвърдена на основание чл. 31, ал. 5 ЗНЗ Национална програма „Активиране на неактивни лица“, компонент 1 „Работа с неактивни лица“. В договора е посочен срок на програмата до 31.12.2017 г., който е удължен с последващи анекси до 31.12.2020 г. Ищцата е насочена от БТ за наемане по програмата, като съгласно сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 КТ срочен трудов договор № 17/15.10.2015 г. тя е назначена на длъжността „младши специалист, младежки медиатор“ в Община [населено място] за времето от 15.10.2015 г. до 31.12.2017 г. С допълнително споразумение № 4/29.12.2017 г. срокът на договора е удължен до 14.10.2018 г., след което ищцата продължила да работи на същата длъжност. С последващи допълнителни споразумения е увеличавано трудовото й възнаграждение, а с последните подписани споразумения (от 28.01.2019 г. и 19.02.2020 г.) срокът на договора е продължен до 31.12.2020 г. Със Заповед № 1/04.01.2021 г. на кмета на Община – К. трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал. 1, т. 3 от КТ, с изтичане на уговорения срок - от 01.01.2021 г. Заповедта е връчена на ищцата в първия работен ден - на 04.01.2021 г. При тези данни въззивният съд е приел, че към датата на прекратяването трудовият договор с ищцата е бил срочен - при условията на чл. 68, ал. 4 КТ, вр. § 1, т. 8 ДР на КТ. Сключен е по национална програма за заетост „Активиране на активни лица“ и за срока на предвиденото финансиране. Налице е конкретна обективна икономическа причина, обусловила срочността на договора - осигурено по програмата финансиране за плащания вместо работодателя по трудови и осигурителни отношения, които биха се учредили с безработни лица, одобрени и насочени по програмата за определени работни места. Ищцата е била запозната с условията на програмата, кандидатствала е по реда на същата и се е съгласила да сключи срочен трудов договор за изпълняваната длъжност. Поради това, клаузата за срок на договора е валидна и обвързва страните, предвид специалния ред, по който е сключен договорът. В случая хипотезата на чл.69, ал.1 КТ не намира приложение и трудовото правоотношение не се е трансформирало в безсрочно, тъй като е налице специална правна уредба. Нормите на КТ се прилагат, доколкото нещо друго не е уредено в З., ППЗСП и националната програма „Активиране на неактивни лица“. Подновяването на срочните трудови договори може да се извършва по предвидените в тази програма ред и условия, поради което уговорката за срок, предвидена с последното подписано допълнително споразумение от 19.02.2020 г., е валидна, респ. – с изтичането му, трудовото правоотношение се е прекратило на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че формулираните в изложението въпроси не обуславят селектирането на жалбата. Съгласно приетото по т.1 от ТР№1/19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените от жалбоподателката въпроси №1- №4 са фактически, а не правни, защото са свързани с обсъждането на събраните по делото доказателства и изразяват по същество доводите на страната за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилен анализ на доказателствата, за допуснати процесуални нарушения и формиране вследствие на това на грешни крайни изводи. Тези въпроси и аргументацията им са относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, които не са предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Извън това, формулировката на въпросите съдържа условия и обстоятелства, които не са приети за установени от въззивната инстанция. Съдът не е приемал, че в случая не е установено изключението по чл.68, ал.4, вр. с §1, т.8 ДР на КТ, а обратното – че срочният характер на трудовото правоотношение с ищцата е изрично уговорен в договора; че в същия е записано назначаването на служителката на съответната длъжност по НП „Активиране на неактивни лица“, по която програма тя е кандидатствала за одобрение и е насочена като подходяща да заеме длъжността „младши специалист, младежки медиатор“; както и че условието за срок произтича от специално регламентирания нормативен ред за тази национална програма и сроковете за финансиране. Изразеното от работника или служителя желание да сключи договор по програмата, означава че е изразена воля за сключването му при условията на същата, като обстоятелствата, касаещи срочността на трудовия договор по програмата, са ясни и от съдържанието му. В практиката на ВКС (вж. - решение № 302/17.01.2017 г. по гр. д. № 1656/2016 г., IV г. о. и др. ) се приема, че при сключване на срочен трудов договор в хипотезата на условията, съставляващи изключение по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ, те трябва да са ясни при сключването му и да са обусловили срочността му. От съдържанието на трудовия договор следва да може да се установи, че е сключен за определен срок поради конкретно условие, като няма законови изисквания за начина на формулиране на клаузите, както и мястото им в текста на документа. Последният въпрос в изложението също не обуславя допускането на касационния контрол. Въззивният съд не е приемал, че ако работникът/служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от работодателя и длъжността е свободна, че срочният трудов договор не се трансформира в такъв за неопределено време. Съдът е посочил, че в разглеждания случай чл.69, ал.1 КТ не намира приложение - с изтичане на уговорения по допълнителните споразумения срок трудовото правоотношение не може да се трансформира в безсрочно, тъй като това е изключено от специалното законодателство, респ. от условията на националната програма за заетост, по която е назначена ищцата и съгласно която на работодателя се предоставя финансиране за плащания по трудовите и осигурителни правоотношения на наети безработни лица за определен срок. Същевременно, както е изяснено в практиката на ВКС (решение № 223/03.12.2013 г. по гр. д. № 1885/2013 г., III г.о., определение № 314/06.03.2014 г. по гр.д.№ 5078/2013 г., ІV г.о., определение № 181/18.02.2015 г. по гр.д.№6107/2014 г., ІІІ г.о. и др.) няма пречка такива договори да се сключват многократно във времето, с едно и също лице, за една и съща работа. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение