Определение № 270 от 23.01.2025 г. на ВКС по д. № 4795/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК. С определение № 1041 от 26.11.2024 г. по гр. д. № 1144/2024 г. на Районен съд – Велинград, е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – Велинград и Административен съд - Пазарджик относно компетентния съд да разгледа жалба с вх. № 7592/10.09.2024 г. на Х. Ш. Х. срещу мълчалив отказ на Общински съвет – С. по искане с изх. № РД – 12 – 04 – 20 – 2/17.07.2024 г. на ОСЗ (Общинска служба по земеделие) – С. за предоставяне на наследниците на Ф. Х. Х., между които е и жалбоподателят, по реда на пар. 27, ал. 2, т. 2 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, вр. чл. 45ж ППЗСПЗЗ, поземлени имоти, предадени на Община – С. по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ. Настоящият състав от съдии от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд прие следното. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, вр. пар. 27, ал. 2, т. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, вр. чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19 ЗСПЗЗ, когато ОСЗ е признала право на възстановяване на собствеността върху земеделска земя в съществуващи или възстановими стари реални граници или когато се налага изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост или обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Решението на Общинския съвет е елемент и съставна част от административната процедура, уредена в чл. 45ж ППЗСПЗЗ. След постановяване на това решение общинската служба по земеделие постановява решение по чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост, придружено със скица на имота. Именно това последно решение на общинската служба по земеделие завършва процедурата по чл. 45ж ППЗСПЗЗ и има конститутивен характер за правото на собственост върху земеделските земи, поради което, както и отказът за издаването му, е индивидуален административен акт, който попада в приложното поле на параграф 19, ал. 1 от ЗИД на АПК (ДВ бр. 39 от 2011 г., изм. бр. 58 от 2017 г. ), регламентиращ компетентността на районния съд. Предхождащото го решение на общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ се приема в изпълнение на правомощията му, предоставени с нормата на чл. 21, ал 1, т. 8 ЗМСМА. Поради това и тъй като гражданският съд не е компетентен да преценява законосъобразността на актове на органите на местно самоуправление, независимо, че се отнасят за земеделска земя, съгласно чл. 45, ал. 3 ЗМСМА оспорването на този акт е по реда на АПК и пред съответния административен съд. В този смисъл са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2 от 2014 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. по тълк. д. № 20 от 2007 г. на ВАС, както и практиката формирана по реда на чл. 135, ал. 4 АПК от смесени петчленни състави на ВКС и ВАС, намерила израз в Определение № 28/29.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 8/2022 г., 5-членен състав, и посочените в него Определение № 88/8.11.2018 г. по гр. д. № 71/2018 г., Определение № 89/14.11.2018 г. по гр. д. № 80/2018 г., Определение № 9/20.02.2020 г. по гр. д. № 46/2019 г., Определение № 44/13.04.2018 г. по гр. д. № 43/2018 г., Определение № 13/20.02.2018 г. по гр. д. № 7/2018 г., Определение № 3/12.01.2018 г. по гр. д. № 57/2017 г., Определение № 29/20.06.2017 г. по гр. д. № 25/2017 г., Определение № 31/28.10.2016 г. по гр. д. № 23/2016 г., Определение № 5/27.02.2014 г. по гр. д. № 3/2014 г., Определение № 10/29.01.2013 г. по д. № 38/2012 г., Определение № 19/19.03.2013 г. по гр. д. № 10/2013 г., Определение № 59/14.11.2019 г. по гр. д. № 35/2019 г., Определение № 16/10.06.2022 г. по ч. гр. д. № 13/2022 година. По изложените съображения настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд