Определение № 933 от 27.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3506/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. М., подадена чрез адв.К. С., против решение № 331 от 10.06.2024г., постановено по въззивно гр.дело № 309/2024г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 1/02.01. 2024г. по гр.дело № 944/2023г. на РС-Горна Оряховица за отхвърляне на предявените от касатора против „Корадо България” АД искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 и по чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225 КТ - за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед №1/28.02.2023г.; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на ответника да плати на М. 8 136 лева-обезщетение за оставането му без работа за период 6 месеца. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят подържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулира правни въпроси, за които счита, че са от значение за изхода на делото и са обусловили решаващата воля на съда: 1. Има ли законно и обосновано решение на въззивния съд, който не разглежда изложените в жалбата искания за установяване на съществени нарушения на съдопроизводствените правила в първата инстанция; 2. Ограничават ли се правата на ищеца, когато по делото не се разглежда съществения за решаването му въпрос относно обследването на предложението за работно място като „мотокарист“, депозирано със заявление от работника, преди постановяване на заповедта за прекратяване на трудовия договор, при доказана подновена правоспособност за работа като „мотокарист“ след увреждането. По този два въпроса според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 952/18.12.2009г. по гр.д. № 4756/ 2008г. на І ГО на ВКС. Поставя се и въпросът: 3. Допустимо ли е въззивно решение, когато мотивите на съда не съответстват на всички изложени във въззивната жалба оплаквания за пороци на първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба - „Корадо България” АД, чрез пълномощника адв.И. Л., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК, подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на формалните изисквания на чл.284 от ГПК, поради което е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Разгледани са искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. За да потвърди решението на РС-Горна Оряховица за отхвърлянето им, въззивният съд е споделил изцяло установеното от първоинстанционния съд от фактическа и правна страна и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите му. От фактическа страна е установено, че ищецът е заемал при ответника длъжността „машинен оператор“ (допълнително споразумение № 64/01. 04.2022г. към трудов договор №2/10.01.2012г.); на 20.05.2021г. М. претърпял увреждане по време на работа, което с разпореждане №5104-04-26/16.05.2022г. на РУ „Социално осигуряване“ – В.Търново е признато за трудова злополука; издадено е ЕР № 92942 от заседание с протокол № 196/13.10.2022г., коригирано с ЕР №93493 по протокол № 225/23.11.2022г., с което на ищеца е призната 94 % ТНР; в двете решения са посочени противопоказни условия на труд: тежка физическа работа, натоварване на горни крайници; вдигане на тежести, нощен и извънреден труд. Според заключението на приетата по делото СМЕ при трудовата злополука ищецът е получил травмиране на лявата предмишница, довело до невъзможен юмручен захват и затруднено самообслужване с лявата ръка. Приетата СТЕ е дала заключение, че мотокарите при ответното дружество се управляват с помощта на топче за управление на волана-ръкохватка, като за да се извърши реконструкция на тази машина, следва да се даде съгласие от производителя и да се осъществи от лицензиран инженер-конструктор; касае се за конструктивни промени при твърденията на ищеца за „спомагателни устройства“. След получаването на ЕР на ТЕЛК е изготвено становище от Службата по трудова медицина към предприятието и на 05.12.2022г. Комисията по трудоустрояване в дружеството, при съобразяване с наличните, съответно подходящи работни места за трудоустроени лица приема решения, че работното място на „машинен оператор на конвектор преса” не е подходящо за ищеца; уместно е той да се пренасочи към друго подходящо място с оглед състоянието и квалификацията му - „обслужващ работник промишлено производство” в участък - бояджиен конвейер - смяна 1, тъй като това място отговаря на всички изисквания и избягва наличните противопоказания. На основание това решение е издадена заповед № 41/06.12.2022г. от работодателя, но независимо, че е подписано и допълнително споразумение с работника, по-късно той отказал да изпълнява новата длъжност с оглед здравословното му състояние. На 01.02.2023г. Службата по трудова медицина „Медико“, след запознаване с ЕР на ТЕЛК, влязло в сила на 19.01.2023г. дала становище, че работникът има противопоказания за изпълнение на трудовите функции за длъжността, за която е трудоустроен. На проведено същия ден заседание на Комисията по трудоустрояване е прегледан списък за работни места за трудоустроени работници и длъжностното разписание и е установена липса на свободно подходящо работно място, отговарящо на здравословното състояние, обективирано в ЕР № 934943/23.11.2022г. на ТЕЛК; посочено е, че работодателят не може да осигури подходящо работно място на ищеца предвид характеристиките на трудовия процес в ответното предприятие и уврежданията на ищцовата страна. На 20.02.2023г. ищецът подал заявление до работодателя, с което изразил несъгласие с изводите на Службата по трудова медицина и направил искане да бъде трудоустроен на длъжността „мотокарист за превоз на палети”. На 22.02.2023г. във връзка с това искане е проведено отново заседание на Комисията по трудоустрояване при ответника и е представено становище от Службата по трудова медицина от същата дата. На заседанието на Комисията е прието становище, че ищецът има противопоказания и не е в състояние да изпълнява исканата от него работа на посочената длъжност. Със заповед № 1/28.02.2023г. на изп.директор на „Корадо България“ АД, на основание чл. 325, ал.1, т.9 КТ и в съответствие със протокол на Комисията по трудоустрояването от 01.02.2023г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца. Предвид установените факти, въззивният съд е приел, че невъзможността за изпълнение на възложената работа е установена с ЕР № 92942 от заседание с протокол № 196/13.10.2022г., ЕР № 93493 по протокол № 225/23.11.2022г., заключението на СМЕ, становището на Служба по трудова медицина „Медико“. Работодателят е осигурил на работника друга подходяща работа, съобразно предписанието на здравните органи - при облекчени условия и спазване на противопоказанията, без тежка обща физическа работа и без натоварване на горни крайници, вдигане на тежести, нощен и извънреден труд, за което е издал и заповедта от 06.12.2022г., но работникът е отказал да изпълнява новата длъжност с оглед здравословното му състояние. Съдът е посочил, че управляването на мотокар, макар и ищецът да представя актуална квалификация, според Службата по трудова медицина не съответства на здравословното състояние на лицето, съществува реален риск от злополука, както за ищеца, така и за другите работници в предприятието, а твърдяната от ищеца реконструкция на мотокарната машина, не може да се осъществи без разрешение на производителя. Предвид изложеното съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, а предявените искове са неоснователни. При тези решаващи мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Първият и третият поставени въпроси, доколкото касаят процесуалните задължения на въззивния съд, са правни въпроси по смисъла на чл.280, т.1 ГПК. Не е налице обаче противоречие със съдебна практика на ВКС, тъй като въззивният съд е обсъдил доводите на страните, включително и оплакванията на ищеца, направени във въззивната жалба, подложил е на оценка събраните доказателства и е мотивирал изводите си. По отношение на въпрос 3 трябва да се допълни, че съдебната практика на ВКС е категорична в становището си, че едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т.е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или при ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Доводите на касатора за вероятна недопустимост на въззивното решение не са относими към нито една посочените хипотези. Както в касационната жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят поддържа, че съдът не е обсъдил направените от него във въззивната жалба оплаквания и възражения. Тези възражения са от значение за правилността на съдебния акт, а не за неговата допустимост, а и подобни възражения не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. Не може да се допусне касационно обжалване и по въпрос 2, съдържащ се в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. Действително съдът е обсъждал, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, доводите на ищеца във връзка със заявлението му от 20.02.2023г. да бъде трудоустроен на длъжността мотокарист. Намерил ги е за неоснователни, с оглед становището на Службата по трудова медицина, че управлението на мотокар не съответства на здравословното състояние на ищеца, съществува реален риск от злополука, както за него, така и за другите работници в предприятието, а реконструкцията на мотокарната машина не може да се осъществи без разрешение на производителя, предвид изводите на СТЕ. За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че оспорената заповед за прекратяване на ТПО на ищеца е законосъобразна, тъй като са налице всички елементи от фактическия състав на основанието по чл. 325, т. 9 от КТ. Съдът е съобразил и практиката на ВКС, според която преценката коя работа е подходяща за здравето на работника или служителя се извършва преди прекратяване на ТПО от компетентния здравен орган (чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване), удостоверява се от него и не може да се извърши едностранно нито от работодателя, нито от работника. Цитираното от касатора решение по гр.д. № 4756/2008г. е неотносимо в случая, доколкото в него е прието, че незаконосъобразността на уволнението се състои в това, че е имало определена длъжност, подходяща за работника и той е бил назначен на нея, но впоследствие длъжността неправилно е извадена от списъка за заемане от трудоустроени лица. Затова е обоснован извод, че работодателят не може да изтъква липсата на подходяща работа като аргумент за правилността на уволнението, тъй като сам е създал това положение, изваждайки длъжността на работника от списъка по чл. 315, ал. 1 КТ. Предвид изложеното, въззивното решение на ОС-Велико Търново не може да се допусне до касационен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО