Определение № 1159 от 18.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 97/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подадена от Д. Д. Д., чрез процесуалния представител адвокат Пл. С., касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС- Ямбол решение № 156/21.09.2022 г. по в. гр. д. № 150/2022 г., в частта, с която е потвърдено решение № 125/22.03.2022 г. на РС- Ямбол по гр. д. № 762/2021 г., с което са отхвърлени предявените от Д. Д. Д. срещу „Технострой Инженеринг 99“ АД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие с практиката на ВКС, чл.280, ал.1, т. 3 ГПК- от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, както и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност, по следните въпроси: 1. „Налице ли е съкращаване на щата при условие, че длъжността на служителя е въведена в щатното разписание и към момента на издаване на атакуваната заповед за прекратяване на ТПО липсва утвърдена от работодателя нова промяна на щатното разписание на ответното дружество?“; 2. „Може ли работодателят при прекратяване на ТПО поради съкращаване на щата да прилага щатно разписание, прието към момента, в които служителят не е бил в трудово- правни отношения с ответното дружество?“, 3/. „Задължен ли е работодателят са съобрази и приложи Националната класификация на професиите и длъжностите в съответствие с чл.5, ал. 12 от ПИПА на НКПД при наименоване и кодиране на длъжностите по щатното разписание, включ. при промяна на същото?“; 4/. „Съществено различна ли е трудовата функция, чийто трудов резултат е предпоставен от извършването на вече изпълнявана трудова функция?“; 5/. „В конкретният случай има ли различие във функциите на длъжностите „зам. изп. директор“, „зам. изп. директор строителство“ “ и „зам. изп. директор предприятие“, като се съобразят обстоятелствата, че съгласно НКПД липсва длъжност „зам. директор строителство“ и че ответното дружество- работодател е акционерно дружество, за което е неприложима длъжността „зам. директор предприятие?“; 6/. „Задължителен ли е подборът по чл.329 КТ при извършено уволнение поради съкращаване на една щатна бройка за длъжността „зам. изп. директор“, когато другата щатна бройка за длъжността „зам. изп. директор“ само фиктивно е трансформирана в друга длъжност- „зам. изп. директор строителство?“; 7. „Задължителен ли е подборът по чл.329, ал.1 от КТ при извършено уволнение поради съкращаване в щата в случай, при който извършеното „съкращаване в щата“ засяга две съществуващи по щат еднородни длъжности с еднакви трудови функции“. С писмения си си отговор ответникът по касацията „Технострой Инженеринг 99“ АД изразява становище за недопустимост на касационната жалба и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е редовна и процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови решението си, ОС- Ямбол е приел, че спорни по делото са: дали към 11.01.2021 г. е извършвано реално съкращаване на щата в ответното дружество съобразно с посоченото в заповед №003/11.01.2021 г. основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ, касаещо изменение в щатното разписание от 01.09.2020 г.; дали фиктивността на съкращаването на щата може да бъде изведена от несъществуващата в НКПД длъжност "заместник директор строителство", въведена в актуализираното щатно разписание от 01.09.2020 г. с код по НКПД 2011- 11 206014, отговарящ за длъжност "заместник директор на предприятие" и на тази основа, дали работодателят е бил длъжен да извърши подбор по чл.329 КТ между заемащите 2 щатни бр. на длъжността "заместник изпълнителен директор". Намерил е за правилни съображенията на районния съд за наличието на реално съкращаване на щата от работодателя към датата на издаване на заповед № 002/11.01.2021 г. за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност заместник- изпълнителен директор. Изложил е, че в настоящия случай преди уволнението на въззивника с оспорваната заповед № 002/11.01.2021г. на основание съкращаване на щата, той е бил дисциплинарно уволнен, което е отменено с влязло в сила решение № 34/21.11.2020 г. по гр.д. 3549/2019 г. на РС- Ямбол. Междувременно, на 19.08.2020 г. Съветът на директорите на "Технострой- инженеринг 99" АД е приел решение за промяна в щатното разписание, считано от 01.09.2020 г. чрез съкращаване на щата с две щатни бройки за длъжността "заместник-изпълнителен директор", едната от които заемана от въззивника. Решението е влязло в сила от 01.09.2020 г. с утвърждаване на новото щатно разписание, с което се разкрива една щатна бройка за длъжността "заместник директор строителство" с код НКПД 11207014. Към 01.09.2020 г. заеманата от въззивника преди уволнението длъжност "заместник изпълнителен директор" с досегашното й съдържание е преустановила съществуването си въз основа на валиден акт с конститутивно действие и издаден от надлежен орган, като на мястото на тази длъжност е създадена 1 бр. щатна длъжност с различен предмет на трудова дейност и с нови трудови функции. Съдът е приел, че при съобразяване с дадените с ТР № 5/21г. по тълк.д. № 5/19 на ОСГК на ВКС разяснения, правилно РС- Ямбол е съпоставил длъжностните характеристики на съкратените 2 щатни бр. за длъжност "заместник изпълнителен директор" и новосъздадената 1 щатна бр. длъжност "заместник директор по строителството", като е отчел, че предпоставка за заемане на длъжността "заместник изпълнителен директор" е изискването за завършено висше образование, докато за длъжността "заместник директор по строителството" се изисква висше образование "магистър пътно строителство или транспортно строителство". Изложил е, че съществува същностно различие в предмета на основната трудова функция на двете длъжности, като предметната характеристика за съкратената длъжност се ограничава до ръководно -организационни функции, свързани с разпределяне на задачите между структурните звена на предприятието съобразно кадровия им потенциал, както и контролни функции по сключването и изпълнението на договори, и спазването на трудовата и технологична дисциплина. Основната същностна за предмета на трудовата функция на новосъздадената длъжност е ръководно- организационна в различно предметно направление - на производствената и строителната дейност на дружеството, относно изпълнението на неговата строителна програма. Новоразкритата длъжност има съвсем различен обсег и разнородната специфика относно предвидените трудови задължения- контролни и организационни функции върху подготовката и качественото изпълнение на пътно- строителни обекти в съответствие с проектни и договорни изисквания. Новата длъжност включва драстично видоизменение и съществена специализация и разширение в трудовата специфика на основните характеристики: ръководно- контролни задачи, свързани с разработване на техническата документация, контрол върху качеството на строителството и произвежданите строителни материали, ръководство върху внедряването на научно- техническия прогрес. Частичното съвпадение на трудови функции съобразно утвърдените длъжностни характеристики на двете длъжности, напр. контрол върху спазване на трудовата и технологическа дисциплина и целесъобразното използване на материално - техническата база, както и спомагателните функции и задачи, свързани със заместване на главния изпълнителен директор, е израз на трансформация, при която елементи от трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърлят /добавят/ към новооткритата. Но новата длъжност "заместник директор строителство" е със съществено различаващи се трудови функции. Изводът за разминаване в същинските трудови функции /предпоставен и от изискването за различна образователна квалификация и степен на висше образование/ следва не само от различното наименование на длъжностите, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Съпоставката между предмета и съдържанието на закритата и новата длъжност е обусловило становището на съда, че се касае за същностни различия в трудови функции, обединени в проекцията на качествено нова длъжност, несъвпадаща със заличената, които са продиктувани от промяна в естеството и характера на работата, възложена за длъжността "заместник директор строителство". Приел е, че са налице качествени и количествени разлики в предмета и същността на специфичната служебна ангажираност, като са възложени и нови отговорности, които определят същността и предмета на новата длъжност - за изпълнение на строителната програма на въззиваемото дружество, за цялостната производствена и строителна дейност, за разработване на техническа документация, за контрол върху качеството на строителството и добива на строителни материали. По старата длъжностна характеристика преките задължения и отговорности са свързани със стопанско - организационни дейности по разпределяне на задачите между структурните звена, контролирането на сключването и изпълнението на договорите, на трудовата и технологическа дисциплина. Тези трудови функции са запазени, но не изчерпват тези по новосъздадената длъжност. Ето защо е приел, че е налице трансформация, при която е осъществен фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ- двете щатни бр. на длъжност "заместник изпълнителен директор" са съкратени преди да бъде извършено уволнението, а трудовите функции на съкратената длъжност са преминали към друга новосъздадена длъжност "заместник директор по строителството", но наред с други функции, които я отличават от съкратената. Относно задължение за извършване на подбор е приел, че в синхрон с обвързващите тълкувателни разяснения първостепенният съд е съобразил, че в случая работодателят изначално не е имал задължение за подбор, тъй като с утвърденото щатно разписание от 01.09.2020 г. са премахнати всички щатни бройки за длъжността "заместник изпълнителен директор" с код по НКПД 11207017, поради което неизвършването на подбор не е в разрез с императивно правило, а е в сферата на свободното усмотрение на работодателя да упражни субективно право по чл.329 КТ. Отказът на работодателя да извърши подбор по чл.329 КТ, когато извършването му не е задължително, а представлява негово право, не подлежи на съдебен контрол. По отношение на релевираното възражение за несъответствие на въведения в актуализираното щатно разписание, в сила от 01.09.2020 г. код по НКПД 2011- 11 207014 на новата длъжност е приел, че то е обсъдено коректно и прецизно от първата инстанция във взаимна връзка с коментара на приложените писмени доказателства- допълнително споразумение №416/13.10.2020 г. към трудов договор № 7 и справка на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ, в които длъжността "заместник директор предприятие" фигурира именно със съответстващия й код по НКПД 11206014, поради което и на основание чл.272, ал.1 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. Добавил е че в решение № 328 от 07.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1013/2010 г., IV г. о., ГК еднозначно е пояснено правното значение на шифъра по НКПД, като е прието, че кодът по НКПД не е задължителен елемент на понятието "длъжност", длъжността се определя от включените в нея трудови функции, респективно, възможността за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ не е обусловена от пълното припокриване на шифрите по НКПД на длъжностите на лицето, което е възстановено, и на това, което се освобождава". Изложил е, че в актуалната редакция на чл.66 КТ чрез допълване на ал.4 КТ, публикувано в ДВ, бр. 58/2010 г., в сила от 30.VII.2010 г., е предвидено, че наименованието на длъжността се определя съгласно НКПД, утвърдена от министъра на труда и социалната политика след съгласуване с председателя на националния статистически институт. Сред изчерпателно лимитираните реквизити на трудовия договор в чл.66, ал.1 КТ, а именно: данни за страните и мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата и други условия във връзка с предоставянето на работна сила, в разпоредбата кодът по НКПД не е предвиден като съдържание на трудовия договор, дори и след въвеждането на чл.66, ал.4 КТ, която норма не е обусловила редакция на предписаните в чл.66, ал.1 КТ задължителни реквизити на трудовия договор.Изложил е, че нормата на чл. 62, ал. 3 от КТ, обуславя извод, че по силата на чл. 5, т. 4, б. "а" от Наредба № 5/29.ХII.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението, кодът по НКПД следва да отговаря на длъжността на лицето и да се впише в уведомлението до НАП по чл. 62, ал. 3 от КТ. Това задължение на "Технострой- Инженеринг- 99" АД е изпълнено, като в изпратеното уведомление по чл.62, ал.5 КТ за длъжността "заместник директор предприятие" е посочен съответстващият й код 11206014 по НКПД, който шифър, видимо от приложеното извлечение от НКПД /2011/, съответства на длъжността. От приложената справка на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ относно допълнителното споразумение на М.П. се установявало, че длъжността, посочена в приетото уведомление изх. №283882030187320/13.10.2020 г. е била предмет на проверка със съпровождащия я код по НКПД и класифицирането й, извършено от работодателя, е утвърдено като коректно от органа, до който е адресирана задължителната класификация. Трайно в съдебна практика се приемало, че кодът по НКПД не е задължителен елемент на понятието "длъжност", а длъжността се определя от включените в нея трудови функции, конкретизирани в длъжностната характеристика, като присъщите трудови функции за заличената и новосъздадената длъжност в случая били същностно и предметно разграничаващи се. Наред с това, както се приемало и в съдебната практика, "еднаквият код по НКПД не винаги означава еднаквост на трудовите функции, поради което трябва да се съобразяват и другите събрани по делото доказателства.", респ. дори и при еднакво класифициране на закритата длъжност с новосъздадената поради идентичен код по НКПД, това не обуславя автоматично извод за съхранение на основно присъщите трудови функции под ново длъжностно наименование. Относно възражението в жалбата за ирелевантност на извършено от работодателя съкращаване на щата съгласно щатно разписание от 01.09.2020 г. преди възстановяването на въззивника със заповед №002/11.01.2021 г., т.к. към тази дата длъжността "заместник изпълнителен директор" е "въведена, налична по щата и съществуваща при ответното дружество", съдът отново се е позовал на трайната съдебна практика, с която се приема, че в изпълнение на съдебното решение за отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата длъжност, работодателят е длъжен да възстанови служителя на работа, а при положение, че длъжността не съществува, той може да прекрати отново трудовото правоотношение, но на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване в щата. В този случай работодателят има само задължение да допусне възстановения работник щом се е явил на работа в срок, но не е задължен да му предложи да заеме друга длъжност, респ. да променя действащото щатно разписание чрез възстановяване длъжността, заемана преди уволнението от възстановения работник/служител. В случая в щатното разписание на ответното дружество към момента на явяване на служителя не е съществувала длъжността, на която той е възстановен. Изложил е, че видно от протокол от 19.08.2020 г. на съвета на директорите на въззиваемото дружество, с приложено към него щатното разписание на дружеството в сила от 01.09.2020 г., длъжността "заместник изпълнителен директор" е престанала да съществува, като са съкратени съществувалите до момента 2 щатни бройки. С новото щатно разписание, в сила от 01.09.2020 г., е създадена нова длъжност "заместник директор предприятие по строителството". При съпоставка между длъжностните характеристики на двете длъжности "заместник изпълнителен директор", на която е възстановен въззивника, и най-близка до нея по новото щатно разписание "заместник директор предприятие по строителството" се установява качествено различие в трудовите им функции, което ги разграничава, както по съдържание, така и по обем. Промяната в щатното разписание, липсата на длъжността, която е заемал въззивникът и липсата на идентичност на трудовите функции на ръководните длъжности в ответното дружество са предпоставили извода на съда, че заеманата от ищеца длъжност реално е била съкратена преди възстановяването му и следователно извършеното с атакуваната заповед прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване в щата, е израз на законсъобразно упражнени, изцяло в обсега на работодателската власт правомощия от страна "Технострой- Инженеринг 99" АД. Предвид неоснователност на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението като незаконно, съдът е намерил за правилен и извода на първоинстанционният съд за неоснователност на обусловените, акцесорни искове по чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ - за възстановяване на въззивника на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Относно предявеният на осн. чл.224, ал.1 КТ иск, решението е влязло в сила като необжалвано. По основанията за допускане на касационно обжалване: В изложението по чл.284, ал.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие с практиката на ВКС, чл.280, ал.1, т. 3 ГПК и чл.280, ал.1, пр.3 ГПК- очевидна неправилност. Въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Настоящият състав намира, че са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по формулираните от касатора първи и втори въпроси. Трайно в съдебната практика се приема, че с влизане в сила на решението по иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ, прекратеното трудово правоотношение с работника/служителя се възстановява за заеманата до уволнението длъжност. Този ефект настъпва и тогава, когато тази длъжност вече не съществува по щата на предприятието или то, или част от него, е закрито. Разяснено е, че в подобни хипотези, работодателят има само задължение да допусне възстановения работник/служител, явил се на работа в срок, като може, но няма задължение, да му предложи да заеме друга длъжност или да започне работа в друго поделение на същия работодател. Въпрос на работодателска преценка по целесъобразност е и дали да бъде променено действащото щатно разписание, като се възстанови длъжността, заемана преди уволнението от възстановения работник/ служител, но тази възможност не следва императивно от възстановяването на трудовото правоотношение. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора трети и пети въпроси. Поставените въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. Трайно в съдебната практика се приема, че кодът по НКПД не е предвиден в разпоредбата на чл. 66, ал.1 КТ като съдържание на трудовия договор. Код по НКПД, към която се отнася длъжността на лицето, се вписва в уведомлението до НАП по чл.62, ал.3 от КТ, по силата на чл.5 т.4 б.“а“ от Наредба № 5/29.ХІІ.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението, издадена на основание чл.62 ал.4 от КТ. За първи път с изменението на чл.66 от КТ, публикувано в ДВ бр.58/2010г., в сила от 30.VІІ.2010г., чрез допълването на ал.4, е предвидено, че наименованието на длъжността се определя съгласно НКПД, утвърдена от министъра на труда и социалната политика след съгласуване с председателя на Националния статистически институт. В съответствие с това по силата на чл.6 от Правилника за прилагане на НКПД от 2011г. класификацията се прилага задължително при разработване на структурата на персонала в предприятията, при изготвяне на разписания на длъжностите, при наемане на работа по трудово и служебно правоотношение. Кодът по НКПД не е задължителен елемент на понятието “длъжност”, като длъжността се определя от включените в нея трудови функции. Еднаквият код по НКПД не винаги означава еднаквост на трудовите функции, поради което трябва да се съобразяват и другите събрани по делото доказателства. Препращайки и към мотивите на първоинстанционният съд, въззивният съд е прие, че в доп. споразумение и в справката на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ длъжността „зам. директор предприятие“ фигурира именно със съответстващия й код по НКПД, че кодът не е задължителен елемент от понятието „длъжност“, а длъжността следва да се определи от включените в нея трудови функции, тъй като еднаквият код по НПКД не винаги означава еднаквост на трудовите функции, които трудови фенкции в случая са същностно и предметно разграничаващи се, които му изводи са изцяло в съотвествие с трайната практика на касационната инстанция. Настоящият състав намира, че са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по формулирания от касатора четвърти въпрос. Трайно в практиката на Върховния касационен съд се приема, че реално съкращаване на щатна бройка е налице не само при отпадане на трудовите и функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга нова длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата е налице и в случаите на т. нар. „трансформиране” на длъжности, при което по щатното разписание се закрива определена длъжност, като на нейно място се разкрива, нова, но не като наименование, а по трудови функции. Когато в трудовите функции са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции, е налице реално съкращаване на щата. При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността- от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. В случая при преценката за идентичност на трудовите задължения за длъжност "заместник изпълнителен директор" и новосъздадената една щатна бр. длъжност "заместник директор по строителството", въззивният съд, отчитайки различията в изискванията за образование, е прел, че съществува същностно различие в предмета на основната трудова функция на двете длъжности, като новата длъжност включва драстично видоизменение и съществена специализация и разширение в трудовата специфика на основните характеристики, като частичното съвпадение на трудови функции съобразно утвърдените длъжностни характеристики на двете длъжности, е израз на трансформация, при която елементи от трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърлят /добавят/ към новооткритата. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора шести и седми въпрос. Поставените въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. Според трайно установената практика работодателят извършва подбор, за да определи кой от работниците, изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови функции да бъде уволнен при закриване на част от предприятието, съкращаване в щата или намаляване на обема на работата. Въззивната инстанция се е мотивирала с липсата на друга длъжност със същите или несъществено различаващи се турдови функции, в който случай извършването на подбор е право на работодателят, което не подлежи на съдебен контрол. Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност. По смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, при нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай по поставените въпроси не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 156 от 21.09.2022г. на ОС- Ямбол, 1 въззивен състав, постановено по в.гр.д. № 150/2022 г. С оглед изхода на спора Д.Д. следва да бъде осъден да заплати на „Технострой инженеринг 99“ АД направените и в касационното производство разноски в размер на 2700лв.- реално заплатен адв. хонорар. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,