Определение № 50052 от 07.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2992/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Т. Х. срещу решение №.811/12.04.22 по г.д.№.8038/21 на СГС, ІІ Вс. – с което е потвърдено решение №.20060475/8.03.21 по г.д.№.20847/20 на СРС, ІІ ГО, 77с., за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ и чл.224 КТ за сумата 425,75лв. обезщетение за неползван отпуск. Ответната страна 19 СУ“Елин Пелин“, [населено място], оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима само в частта по претенциите по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Размерът на иска по чл.224 ал.1 КТ е под предвидения в чл.280 ал.3 т.3 ГПК минимум от 5000лв. Поради това и въззивното решение в тази му част не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба, касаеща същата, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед №.1323/12.05.20, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; евентуална втора заповед, издадена на основание чл.330 ал. 2 т.6 КТ, има само констативен характер, поради което и законосъобразността на уволнението следва да бъде преценявана именно с оглед съдържанието и оформянето на горепосочената заповед. Тя е мотивирана-дисциплинарните нарушения, които са довели до налагане на наказанието, са подробно конкретизирани, вкл. по дати и период, подведени са под съответната правна норма /закъснения и неуплътняване на работното време – чл.187 ал.1 т.1 КТ, неизпълнение на възложената работа - чл.187 ал.1 т.3 КТ, представяне на учениците на некомпетентно изготвени задание и тестове-чл.187 ал.1 т.4, оспорване на заповеди и инструкции за работа в извънредно положение на директор – чл.187 ал.1 т.7 и т.10, възпрепятстване осъщестяването на обявена тематична проверка „Организация и провеждане на дистанционно обучение“ чрез непредоставяне достъп до класните стаи, в които преподава - чл.187 ал.1 т.10 КТ, злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на директора, екипа и училището чрез разпространяване на вътреучилищна информация в социалните мрежи без съгласуване и разрешение от директора - чл.187 ал.1 т.8 КТ/, като същевременно е посочено, че са установени и с констативен протокол /КП/ №.25/2.04.20, представен по делото и подробно мотивиран с конкретни дати на проверките и констатирани нарушения /същите съответстват на цитираните в заповедта за уволнение, а мотивите на последната може да се съдържат и в друг документ, когато той е изрично цитиран в нея – както е в настоящия случай/. Намерено е и, че процедурата по чл.193 КТ е спазена – това се установява от представените от самата ищца ведно с исковата молба обяснения, които показват, че тя е разполагала с възможността да възрази срещу приписваните й дисциплинарни нарушения; към писмото-искане за обяснения е бил приложен горецитирания констативен протокол, обясненията са поискани и постъпили /на 11.05.20/ преди налагането на дисциплинарното наказание с издадената на 12.05.20 заповед, в която са и цитирани; обстоятелството, че работодателят е приел, че същите не оправдават ищцата, не води до незаконосъобразност на уволнението.. Относно тежестта на нарушението е намерено, че работодателят е извършил правилна преценка за съответствието му с наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. Въззивната инстанция е отразила, че ищцата не е атакувала уволнението с довод, че не е осъществила описаните в заповедта за уволнение нарушения /изложеното в обстоятелствената част във връзка с тежестта на наказанието не изпълнява функция на довод по същество/, поради което и такъв не може да бъде изследван. При тези обстоятелства искове по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са приети за неоснователни. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Може ли работодателят да уволни работника или служителя от длъжност, която не заема?“; 2. „Може ли работодателят да уволни работника или служителя без да опише конкретно, когато става въпрос за дисциплинарно уволнение, нарушението, въз основа на което прави уволнението?“; 3.“Може ли въззивният съд да приеме, че уволненият дисциплинарно не е правил доводи за неправилност на уволнението, след като такива доводи са правени?“. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато предвид задължението на ВКС да допусне служебно такова, когато нищожността и недопустимостта на въззивното решение не са подведени от жалбоподателя под основанията за допускане на касационно обжалване, но съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо /т.1 ТР 1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС/. Обжалването се допуска предвид необходимостта съдът да постанови решение при сезиране с редовна и надлежно конкретизирана искова молба. Мотивиран от горното и доколкото касаторът не дължи държавна такса, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,