Определение № 119 от 12.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2479/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ВАКОМ МП“ ООД, със съдебен адрес – град Шумен, чрез процесуалния му представител адвокат С. С., срещу въззивно решение № 80 от 16.04.2025 г. по в.гр.д. № 137/2025 г. на Окръжен съд - Шумен, с което първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която са уважени предявените от ищеца М. А. М. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ - уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 54/08.07.2024 г. на управителя на дружеството, е признато за незаконно и отменено, и същият и възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Шофьор, цистерна“; както и е уважен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата до 8 334,26 лв. обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 09.07.2024 г. до 09.01.2024 г., ведно с дължимата лихва, считано от 02.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба е изразено становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Ответникът по касационната жалба М. А. М., със съдебен адрес – [населено място], в срока по чл. 287 ГПК е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител адвокат Д. К., с който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА въз основа на уговореното в представения договор за правна защита и съдействие от 16.05.2025 г.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с искове по по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 54/08.07.2024 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, на управителя на „ВАКОМ МП“ ООД, за незаконно; възстановяване му на предишната длъжност, както и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради незаконно уволнение, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2024 г. до окончателното ѝ изплащане. От представените по делото доказателства е установено, че по силата на трудов договор № 19/01.02.2021 г. ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „шофьор – приемчик“ за неопределено време на пълен работен ден, като длъжностната му характеристика е включвала следните трудови задължения: да управлява товарен автомобил – цистерна и отговаря за поддръжката му; изкупува мляко от доставчици; спазва стриктно графика и маршрута на изкупуване; контролира изкупуваните млека по всички показатели отбелязани в приемо-предавателния протокол; изготвя ежедневен отчет за изкупеното и предадено мляко; следи за нормалното протичане на процеса на изкупуване и при проблеми незабавно да уведомява отговорните длъжностни лица; води необходимите отчетни документи за МПС и изкупеното мляко; изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността. За заемането на длъжността изискванията са да има завършено средно образование, над 3 години стаж по специалността и свидетелство за управление на МПС – категория С. Установено е, че поради констатиран спад в приходите на дружеството е взето решение поетапно да се извърши съкращение на персонала в отделни звена, като, считано от м. юни 2024 г. ежемесечно до края на 2024 г., да се освободят 10 работника, заети в отдел „Изкупуване“ на длъжност „шофьор“. Представените по делото отчет на приходите и разходите и заключение по назначената счетоводна експертиза, са потвърдили, че през процесния период действително е било налице реално намаляване на обема на работа при ответното дружество, като видно от приложените заповеди за уволнение и свидетелските показания, през следващите месеци след уволнението на ищеца са освободени и други служители както от същото звено, така и от други звена. Със заповед № 48/03.07.2024 г. на управителя на дружеството е назначена тричленна комисия, в състав Х. Х. - координатор производство, С. Г. – счетоводител/Т. и С. О. – шофьор, тежкотоварен автомобил, за оценяване на работниците на длъжност „шофьор“, заети в отдел „Изкупуване“, общо 24 на брой, сред които и ищеца, по следните критерии: образование и квалификация, качество на изпълнение на задълженията, умение за работа в екип, комуникативни умения, прецизност в оформяне на документация, прослужено време на длъжността и поддържане на работното място. Съгласно протокол по извършване на подбор от 05.07.2024 г., на ищеца е даден най-малък брой точки по зададените критерии, като след изискано от службата по трудова медицина заключение за здравословното му състояние, от което е установено, че към м. юли 2024 г. няма данни лицето да страда от заболявания по Наредба № 5, обосноваващи закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът е приел за неоснователно възражението на ищеца, че работодателят е прекратил трудовото му правоотношение без предизвестие, тъй като работодателят се е възползвал от алтернативно предоставената му от закона възможност, вместо да изчака изтичане на срока по чл. 326, ал. 2 КТ, да компенсира работника чрез изплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазения срок на предизвестие. Във връзка с възражението за приложимостта на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е прието, че към момента на уволнението ищецът не е попадал в хипотезата на цитираната норма, тъй като нито в медицинското му досие е била налице информация, че същият страда от заболявания по Наредба № 5/1987 г., нито пък при поискване самият работник е представил такава. Установено е също, че заболяванията, на които се позовава ищецът, са диагностицирани два месеца след уволнението му и липсват данни да са съществували към преди това. От счетоводната експертиза, съдът е приел за доказано, че преди и по време на уволнението на ищеца е било налице реално намаляване „обема на работа“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, в звеното, което е довело до поетапното възлагане на транспортните услуги на външен изпълнител и до промяна организацията на изкупуване с цел оптимизиране на дейностите по изкупуване и намаляване общопроизводствените разходи на фирмата. По отношение на подбора, съдът е приел, че същият е извършен между всички работници в звено „Изкупуване“, заемащи длъжността „шофьор“, от които шестима – на тежкотоварен автомобил, и осемнадесет – на цистерна. Посочено, че от протоколите за извършен подбор и свидетелските показания не е установено работниците, на които са били поставени по-високи оценки от тези на ищеца действително да са с по-висока образователна и квалификационна степен и да са изпълнявали възложената им работа на по-високо ниво и по-добре от него. Според съда не е изяснено с какво точно, при изпълнение на възложената работа всеки от останалите на работа служители превъзхождат ищеца и в кое точно отношение той им отстъпва. Предвид това е направен извод, че резултатите от подбора не се основават на конкретни доказателства и документи, като липсват данни какво е образованието, трудовият стаж, знанията, уменията и професионалният опит на сравняваните служители. В заключение е прието, че вписаните в протокола показатели не установят действително притежаваните качества на участвалите в подбора, предвид изискванията на чл. 329, ал. 1 КТ, поради което извършеният подбор е незаконен - не е осъществен съобразно законоустановените критерии за равнопоставеност и обективна оценка на професионалната квалификация и качествата на участващите в него работници.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. „Задължително ли е квалификацията на работниците, участвали в подбора, както и тяхното образование, трудов стаж, знания, умения и професионален опит, да се преценяват и доказват само въз основа на документи за завършено образование и допълнителна квалификация, или е допустимо доказване на същите обстоятелства със свидетелски показания?“;

2. „Как следва да бъде доказано качеството на изпълнение на възложена работа за всеки от служител, участвал в подбор на персонал, спрямо другите служители, участващи в подбора? Достатъчно ли е същото обстоятелство да бъде установено със свидетелски показания и с протокол от комисия по подбор?“;

3. „Какво е значението на протокола на комисия за извършен подбор на работници и как се доказва твърдяното от работодател обективно съответствие между притежаваните от даден работник качества и получената оценка, удостоверена в протокол за подбор, при липса на други данни по делото, които да сочат на обективно несъответствие между тази оценка и реалните качества на работника, както и при приета от съда липса на недобросъвестно упражняване на права по трудовото правоотношение от страна на работодателя /злоупотреба с права с оглед чл. 8 КТ/?“;

4. „Законосъобразен ли е подбор на служители при извършена съпоставка между качества на подбирани служители, залегнала в Протокол от комисия по подбор, както и при приета от съда липса на недобросъвестно упражняване на права по трудовото правоотношение от страна на работодателя /злоупотреба с права с оглед чл. 8 КТ?“.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 80 от 16.04.2025 г. по в.гр.д. № 137/2025 г. на Окръжен съд - Шумен на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС по обобщения и уточнен въпрос за приложението на чл. 329 КТ – как следва да бъдат доказани квалификацията и качеството на изпълнение на възложена работа за всеки от участниците в подбора и възможно ли е това да стане и със свидетелски показания.

На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 126.13 евро, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.