Определение № 1233 от 05.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4082/2013 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№5190/29.4.2013 г., подадена от ПК “З.” – [населено място], [община], област Р., приподписана от адв. Б. К., против въззивно решение №224/26.3.2013 г. по гр.д.№273/2013 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к. С обжалваното решение е отменено решение №2215/20.12.2012 г. по гр.д.№5313/2012 г. по описа на Русенския районен съд, първи граждански състав, в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 3 КТ, както и в частта за разноските и вместо това посочените искове предявени от Н. И. Х. от [населено място], В., област Р., против ПК “З.” – [населено място], [община], област Р., са уважени Въззивната инстанция е приела, че заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена в нарушение на чл.195 КТ, тъй като липсва заповед, с която на ищцата да е наложено наказание “дисциплинарно уволнение”. Прието е също така, че липсва формулирано както от правна страна, така и от фактическа на конкретно извършено нарушение на трудовата дисциплина, а препращането към ревизионен доклад, който дори не е съставен от работодателя, не може да санира този пропуск. Относно съдържанието на ревизионния доклад окръжният съд е стигнал до извод, че са посочени различни нарушения, като не е ясно кое от тях работодателят счита, че следва да се вмени във вина на служителката. Въз основа на това е направен краен извод, че липсват императивно установените законови реквизити на заповедта за дисциплинарно уволнение, както и че поради това не е ясно за какво нарушение са искани обяснения от ищцата, с което е налице опорочаване и на процедурата по чл.193 КТ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя следните материалноправни въпроси: 1. Актът, към който препраща заповедта за дисциплинарно уволнение и в който се съдържа описанието на извършеното дисциплинарно нарушение, може ли да произхожда от друго лице, а не от работодателя, при положение, че същият акт е доведен до знанието на работника/служителя и му е дадена възможност да възрази срещу съдържащите се в него констатации, както и да представи доказателства за фактите в своя полза, които твърди ?; 2- При положение, че по делото е доказано, че от работника/служителя са поискани обяснения по реда на чл.193 КТ в периода между установяване извършването на дисциплинарното нарушение и датата на заповедта за уволнение, но работникът/служителят не е конкретизирал в обясненията си във връзка с какво нарушение на трудовата дисциплина ги е дал, това означава ли, че работодателят не е изпълнил задължението си да информира работника/служителя за какво нарушение е поискал обясненията ?; 3. Ако работникът/:служителят, умишлено или не, представи обяснения, които са лишени от конкретика относно това за какво дисциплинарно нарушение ска поискани, този факт в чия тежест следва да бъде – на работодателя или на работника/служителя, представил недостатъчно ясни обяснения ?; 4- Как следва да приключи дисциплинарното производство – с две отделни заповеди(една за налагане на дисциплинарното наказание “уволнение” и една за прекратяване на трудовия договор, поради уволнение), или двете действия могат да се извършат с един акт, като заповедта за налагане на дисциплинарното наказание “уволнение” се инкорпорира в заповедта за прекратяване на трудовия договор, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ ? Сочи се противоречива практика на обжалваното решение и основания за допускане на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК. Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответницата по касация Н. И. Х., посредством процесуалния си представител – адв. П. Х., е депозирала отговор по чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение по което подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок. Настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване само по материалноправният въпрос “Задължен ли е работодателят да издаде две отделни заповеди при дисциплинарното уволнение – една за налагане на дисциплинарното наказание и друга за прекратяване на трудовия договор, поради тази причина, или и двете действия могат да се извършат с един акт ?”, предвид крайния, решаващ извод на въззивния съд, че “заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена в нарушение на чл.195 КТ, тъй като липсва заповед, с която на ищцата да е наложено наказание “дисциплинарно уволнение”. На касационния жалбоподател следва да се укаже да внесе по сметката на ВКС за държавни такси сумата 84 лева. Водим от изложените съображения и на основание чл.230, ал.1 и чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,