Определение № 60459 от 07.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 183/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Регионална инспекция по околната среда и водите - Шумен, чрез Н. Г., служител с юридическа правоспособност срещу решение № 170/01.10.2020 г. по в.гр.дело № 305/2020 г. на Шуменския окръжен съд, с което е отменено решение № 468/20.07.2020 г. по гр.дело № 503/2020 г. на Шуменския районен съд и вместо това са уважени предявени искове от Г. Г. И. с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят. В изложението са формулирани въпросите:1. Налице ли е реално съкращаване в щата, когато длъжността продължава да съществува изцяло като съвкупност от всичките й елементи – трудови функции, йерархично място в структурата, естество на работата, свойствените задължения за длъжността, но вече редът за заемането й е променен, защото се осъществява от държавен служител, определен със заповед на компетентен орган, решен в противоречие с практиката на ВКС, 2. Законосъобразно ли е уволнението по чл.325,т.12 КТ, когато длъжността, заемана по трудово правоотношение се трансформира в друга длъжност, за която е предвидено да бъде заета от държавен служител, решен в противоречие с практиката на ВКС, 3. При съкращаване на щата, длъжен ли е работодателят да извърши подбор между работници, заемащи длъжности, с коренно различни трудови функции? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 4. Приложимо ли е основанието за уволнение по чл.325,ал.1,т.12 КТ, ако длъжността по трудово правоотношение е трансформирана в друга длъжност за заемане от държавен служител с различни трудови функции, но с валидно взето от компетентния орган решение трудовите функции на длъжността, заемана по трудов договор да се запазят и да се прехвърлят за изпълнение от длъжност, заемана по служебно правоотношение, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.5. В правомощията на съда ли е да проверява начина, по който длъжността е определена за заемане от държавен служител, ако е налице валидно взето от компетентния орган решение, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответницата по касационната жалба Г. Г. И., чрез адв.Т. И. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ. Прието е за безспорно по делото, че ищцата е работила при ответника на длъжност “Главен специалист”. Със заповед № ЧР-5/3.01.2020г. на директора на РИОСВ-Шумен трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.325 ал.1 т.12 от КТ, считано от 3.01.2020г., поради определяне на нейната длъжност за заемане от държавен служител. Прието е също за установено от тази заповед, че на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ, във връзка с одобрено от Министъра на околната среда и водите и утвърдено от директора на РИОСВ – Шумен длъжностно разписание на РИОСВ [населено място] в сила от 3.01.2020г., на осн. чл. 5, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите и Заповед /№//3.01.2020г. на директора на РИОСВ - Шумен трудовото правоотношение с ищцата по ТД ///1.09.2011г. и допълнителните споразумения към същия е прекратено на соченото основание от КТ, поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, съгласно одобрено и утвърдено длъжностно разписание на РИОСВ – Шумен, в сила от 3.01.2020г. и съгласно утвърдено поименно разписание на длъжностите и заплатите на служителите в РИОСВ – Шумен, в сила от 3.01.2020г., на Директора на РИОСВ - Шумен. Със заповед /№//3.01.2020г. директорът на РИОСВ е утвърдил разписание на РИОСВ в сила от 3.01.2020г. и поименно разписание на длъжностите в РИОСВ в сила от 3.01.2020г. и в същата заповед е наредил, че трансформира длъжността „главен специалист“, намираща се на позиция №9 в поименното разписание действащо към 2.01.2020г., в длъжност „Директор на дирекция“ в Дирекция„Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ, с длъжностно ниво 6А /ръководна/, по Класификатора за длъжностите в администрацията и е определена за заемане от държавен служител. В същата заповед е определено, че трудовите функции на трансформираната длъжност в пълен обем ще бъдат изпълнявани от държавен служител –„младши експерт“-експертно ниво 7, в Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“, съгласно Класификатора, заемащ позиция №8 в поименното разписание на длъжностите в РИОСВ-Шумен, в сила от 3.01.2020г. Приел е, че с оглед на посоченото е било прекратено трудовото правоотношение с ищцата. Съдът се е позовал на съдебната практика, според която, за да е налице уволнителното основание по чл.325 ал.1 т.12 КТ е необходимо длъжността, която е заемал служителят, да е определена по съответния за това ред, установен в Закона за държавния служител, за заемане от държавен служител, т.е. да е издаден валиден административен акт, който определя досегашната длъжност, заемана по трудово правоотношение, за длъжност, заемана в бъдеще по служебно правоотношение от държавен служител. Прието е, че единствената предпоставка за законно упражняване на правото на прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя по чл.325,ал.1,т.12 КТ е длъжността да е определена за заемане от държавен служител. Прието е още, че основанието по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ е налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. Приел е, че при уволнение на това основание е без правно значение дали наименованието на длъжността е променено или тя е трансформирана в друга, че е без значение дали уволненият служител отговаря на изискванията за заемане на длъжността по служебно правоотношение. Посочил е, че при определяне на длъжността за заемане от държавен служител, тя не се съкращава. Съдът се е позовал на практика на ВКС, обективирана в решение по чл.290 ГПК, според която същата длъжност може да бъде определена за заемане от държавен служител тогава, когато са запазени основните трудови функции, тези, които са определящи за длъжността. При предназначаване на длъжността за заемане от държавен служител, работодателят може да премахне част от присъщите й трудови функции, както и едновременно с това да й придаде някои нови функции, може да прехвърли част от функциите на длъжността, предвидена за заемане от държавен служител върху друга длъжност в предприятието. Във всички тези случаи уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ би било налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. Съдът е приел след съпоставка на трудовите функции на длъжността която е заемала ищцата „Главен специалист“ в Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ и новосъздадената длъжност предназначена за заемане от държавен служител „Директор дирекция“ в Дирекция „Контрол и превантивна дейност при РИОСВ-Шумен, че не са били запазени основните трудови функции, тези, които са определящи за длъжността „Главен специалист, и новосъздадената длъжност е с коренно различни трудови функции от тези на длъжността, която е заемала ищцата. Изводът е обоснован и с обстоятелството, че съгласно заповед /№//3.01.2020г. на директорът на РИОСВ трудовите функции на трансформираната длъжност в пълен обем ще бъдат изпълнявани не от определената за заемане от държавен служител „Директор дирекция“ в Дирекция „Контрол и превантивна дейност при РИОСВ-Шумен, а от друго лице –„младши експерт“- експертно ниво 7, в Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“, съгласно Класификатора, заемащ позиция №8 в поименното разписание на длъжностите в РИОСВ-Шумен, в сила от 3.01.2020г. Формиран е извод, че длъжността „Главен специалист“, е съкратена, като на нейно място е създадена нова длъжност „Директор на дирекция“ в дирекция „Контролна и превантивна дейност“. Направил е извод, че основанието за уволнението на ищцата в този случай е това по чл.328, ал.1, т.2, предл.2-ро от КТ — съкращаване на щата, а не това по чл.325, ал.1,т.12 от КТ - поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Посочено е, че според последната длъжностна характеристика на ищцата от 01.02.2019 г. длъжността й е била с длъжностно ниво 11 от Класификатора на длъжностите в администрацията /КДА/, /обн. ДВ, бр.49/2012 г./, ниво специалист 1, с шифър по НКПД 3359 - 3026. Приел е, че съгласно ДХ, основните й характеризиращи длъжността, трудови функции са в сферата на общата администрация, секретар - деловодител и архив. Посочено е, че основната цел на длъжността й е свързана с техническа обработка на документите и с административното обслужване на физическите и юридическите лица. Посочено е още, че сред преките й задължения са да приема постъпващата входяща и изходяща кореспонденция на инспекцията и да я систематизира в съответствие с установения ред; да завежда деловодството на инспекцията; да завежда в софтуерен регистър постъпилите документи; да обработва своевременно изходящата кореспонденция и да следи за нейното изпращане по електронен или хартиен носител; да води регистъра на заповедите в инспекцията; да отговаря за Системата за управление на качеството в РИОСВ по предоставяне на административни услуги по прилагане на законодателството в областта на околната среда и водите, чиито параметри са установени от законови и подзаконови нормативни актове и др. ,като тя е била на пряко подчинение на директор дирекция „АФПД“, който бил и неин пряк ръководител. Съдът се е позовал на чл.З, ал.1 и ал.2 от Наредбата за прилагане на КДА /обн, ДВ бр.49/2012 г./, според който, длъжностите в администрацията са ръководни, експертни и технически. Приел е, че експертните длъжности в администрацията са: експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции и експертни длъжности със спомагателни функции, че вторите се заемат от лица, работещи по трудово правоотношение. Прието е, че съгласно чл.4, ал.З от Наредбата за КДА, експертните длъжности със спомагателни функции са посочени в длъжностни нива от 11 до 13 включително, с наименование "ниво специалист" - 1, 2, 3 включително, и "ниво сътрудник". С оглед на посоченото съдът е приел, че длъжността която е заемала ищцата е била експертна длъжност със спомагателни функции. Приел е, че в чл.4, ал.1 от Наредбата е предвидено, че ръководните длъжности в администрацията са посочени в длъжностни нива от 1 до 8 включително с наименование "ръководно ниво" -1,2, ЗА, ЗБ, ЗВ, 4А, 4Б, 5А, 5Б, 6А, 6Б, 7А, 7Б и 8 включително и трансформираната от длъжността на ищцата нова такава „директор на дирекция“ е ръководна длъжност. Позовал се е на чл.5 от наредбата, според който служителите на ръководна длъжност в администрацията: ръководят, включително планират, организират, контролират и координират, съответната администрация и/или структурно звено; носят отговорност за изпълнението на задачите на администрацията и/или на структурното звено пред съответния държавен орган; отчитат постигането на целите и дейността на администрацията и/или на структурното звено пред съответния държавен орган; ръководят работата на непосредствено подчинените им служители в съответната администрация и/или структурно звено. Съдът е взел предвид чл.9, ал. 1 и ал.2 от наредбата, съгласно които изпълнението на експертните длъжности със спомагателни функции е свързано с подпомагането и осигуряването на дейността на служителите на ръководна длъжност, както и на служители, заемащи длъжности в по-високи длъжностни нива в съответната администрация, като длъжността "главен специалист" е свързана с техническата обработка на документите, с практическото прилагане на законодателството, със систематизирането на информация и с административното обслужване. С оглед на посоченото е формиран извод, че между двете длъжности „Главен специалист“ в дирекция „АФПД“ / или в т.нар. обща администрация/ и „Директор на дирекция“ в дирекция „Контролна и превантивна дейност“ /или т.нар. специализирана администрация/ няма нищо общо, както в мястото на длъжността в структурата на РИОСВ, така и в основната цел на длъжността, в областите на дейност, в преките задължения и в отговорностите. Според въззивния съд разликите между двете длъжности са не само в наименование на длъжностното им ниво и в мястото им в структурата на РИОСВ, но и основно във функционалните им компетентности. Посочил е, че Дирекция „АФПД“, в която e длъжността на ищцата, съставлява общата администрация на РИОСВ, че съгласно чл.9 от Правилника за устройството и дейността на РИОСВ /обн., ДВ бр.49/2018 г./ Дирекция „АФПД“ извършва дейностите, свързани с деловодното и административно обслужване; финансови дейности; правни дейности; човешки ресурси; стопанска дейност; дейности по възлагане на обществени поръчки; връзки с обществеността. Прието е, че Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ съставлява специализираната администрация на РИОСВ и съгласно чл.10 от Правилника подпомага осъществяването на правомощията на директора на РИОСВ, свързани с неговата компетентност, като осъществява дейности, свързани с опазване на въздуха, водите и почвите от замърсяване и увреждане чрез осъществяване на превантивен, текущ и последващ контрол върху състоянието и ползването им и източниците на тяхното замърсяване; контрол за изпълнение на мерките, параметрите и изпълнението на условията и изискванията в издадените в съответствие със законодателството по околна среда административни актове, разрешения, разрешителни, регистрационни документи и др.; екологосъобразно управление на отпадъците; управление на опасни химични вещества и смеси и предотвратяване на големи аварии с опасни вещества; контрол на шума, излъчван от промишлени източници в околната среда и др. Прието е за установено от писмо изх.№АФПД - 438-2/27.12.2019 г. на директора на РИОСВ Шумен, с което новото длъжностно разписание на РИОСВ Шумен е изпратено за съгласуване в МОСВ, и приложеният към писмото доклад, единствената промяна е трансформирането на длъжността „главен специалист“ в дирекция „АФПД“, „чиито преки задължения са свързани с обработката на документите /входиране и извеждане/, с практическото прилагане на законодателството в областта на документооборота, съхранение на информацията и архив, със систематизирането на информация и с административното обслужване на физическите и юридическите лица“, в „Директор на дирекция“ „Контролна и превантивна дейност“. Прието е още,че в доклада е посочено, че длъжността „Директор на дирекция КПД“ е с ръководен характер, на пряко подчинение е на директора на РИОСВ Шумен, като „ръководи, включително планира, организира, контролира и координира дейността на дирекция КПД; носи отговорност за изпълнението на задачите на отдел КОС и ПД и отчита постигането на целите и дейността им пред директора на РИОСВ — Шумен и ръководи работата на началниците на отделите КОС и ПД“. При тези съображения съдът е направил извод, че длъжността на ищцата не е била определена за заемане на такава от държавен служител, при което са запазени в новоопределената длъжност основните трудови функции на нейната. Прието е, че длъжността й е съкратена, като на нейно място е създадена съвършено нова длъжност „Директор на дирекция „Контролна и превантивна дейност“, а изпълнението на нейните трудови функции е възложено на друг служител в РИОСВ –„младши специалист“. Посочено е, че според съдебната практика и правната доктрина „съкращаване на щата“ е налице не само когато съществуващата длъжност/трудова функция е премахната и не съществува,но и когато длъжността не съществува като отделна щатна бройка защото е била разпределена за изпълнение на друг служител или служители и тогава когато една длъжност се премахва и на нейно место се създава друга, с други трудови задължения и трудова функция и изисквания за заемането й. Прието е, че съгласно действащото до 02.01.2020 г. длъжностно разписание на РИОСВ Шумен, в дирекция „АФПД“ е имало 2 бр. щатни бройки за длъжността „Главен специалист“. Прието е още, че поради извършеното реално съкращаване на щата работодателят е следвало да извърши и подбор по чл. 329, ал.1 от КТ между ищцата и другият служител заемащ длъжността “Главен специалист“, който и към настоящия момент заема длъжността „Главен специалист“ в дирекция „АФПД“, според Поименното длъжностно разписание на РИОСВ. Съдът е приел, че при прекратяване на трудовото правоотношение, поради съкращаване на щата работодателят е бил длъжен да извърши подбор по критериите на чл.329 ал.1 от КТ за да останат на работа тези които имат - по - високата квалификация и работят по-добре, тъй като се уволняват служители, заемащи една и съща длъжност при ответника, че такъв подбор не е бил извършен преди уволнението на ищцата. С оглед на тези съображения е изведен извод, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно и искът по чл.344,ал.1,т.1 КТ е основателен. Прието е, че е основателен и иска по чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност преди уволнението при ответника “ Главен специалист” в дирекция „АФПД“ при РИОСВ Шумен. По предявения иск по чл.344,ал.1,т.3 КТ е прието за установено от приложеното копие от трудова книжка и регистрационна карта на Агенция по заетостта, Дирекция ”Бюро по труда” [населено място], че ищцата е останал без работа за исковият период след уволнението. Възприето е заключение на вещо лице по назначената в първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, която е посочила, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата по чл.228 от КТ е 910.01лв и следващото й се обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за шест месеца е в размер на 5460.60лв. С оглед на това е приет за основателен искът по чл.344,ал.1,т.3 КТ до размер сумата от 5460лв.. При тези съображения първоинстанционното решение, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са отхвърлени е отменено и вместо това исковете са уважени. По правните въпроси: Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. Въпросът не е правен, тъй като е поставен хипотетично – т.е. въз основа на факти, каквито не са приети за установени по делото. Въззивният съд е съпоставил трудовите функции на длъжността която е заемала ищцата „Главен специалист“ в Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ и новосъздадената длъжност предназначена за заемане от държавен служител „Директор дирекция“ в Дирекция „Контрол и превантивна дейност при РИОСВ-Шумен и е извел извод, че не са били запазени основните трудови функции, тези, които са определящи за длъжността „Главен специалист, че новосъздадената длъжност е с коренно различни трудови функции от тези на длъжността, която е заемала ищцата. С обжалваното решение е прието, че между двете длъжности „Главен специалист“ в дирекция „АФПД“ / или в т.нар. обща администрация/ и „Директор на дирекция“ в дирекция „Контролна и превантивна дейност“ /или т.нар. специализирана администрация/ няма нищо общо, както в мястото на длъжността в структурата на РИОСВ, така и в основната цел на длъжността, в областите на дейност, в преките задължения и в отговорностите. Освен това е прието, че разликите между двете длъжности са не само в наименование на длъжностното им ниво и в мястото им в структурата на РИОСВ, но и основно във функционалните им компетентности. Въззивният съд е формирал решаващ правен извод, че длъжността на ищцата не е била определена за заемане на такава от държавен служител, при което са запазени в новоопределената длъжност основните трудови функции на нейната. С оглед на тези изводи така формулирания въпрос е изцяло хипотетичен и поради това не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос. Същият е формулиран общо и бланкетно и с оглед на това не е правен въпрос. Според практиката на ВКС, изразена в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. за да е правен въпросът същият следва да се разрешен от въззивния съд и да е обусловил решаващите правни изводи по конкретното дело. Формулирания втори въпрос няма тези характеристики и поради това не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението. Въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е формулирал решаващи правни изводи за задължение на работодателя да извършва подбор между работници, заемащи длъжности с коренно различни трудови функции. Следователно не е установено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, а именно жалбоподателят да е формулирал ясно и конкретно правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по четвърти и пети въпроси от изложението. Същите касаят приложение разпоредбата на чл.325,ал.1,т.12 КТ, която е ясна и пълна и не се нуждае от тълкуване. По приложението й е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение