Определение № 5712 от 09.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1520/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Т. И. като пълномощник на З. Д. Р. срещу въззивно решение № 1322, постановено на 22.12.2023 г. по в. гр. д. № 1253/2023 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от жалбоподателката срещу „ДТМ ТРАНС“ ЕООД, гр. Созопол, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], представляващ нива с площ 6,593 кв. м., находящ се в местността „Ф.“, стар номер * по КВС, при описани граници. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника – Община Созопол. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС: 1. „налице ли е право в полза на Община Созопол да се разпореди с процесния недвижим имот, за който е започнала, но не е приключила административна процедура, свързана с реституция по пар. 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, при постановено решение по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ от Общински съвет-Созопол за предоставяне имота за възстановяване на ОС „Земеделие“ – Созопол“, като се поддържа противоречие с решение № 212/06.02.2017 г. по гр. д. № 1493/2016 г. и решение № 203/18.10.2016 г. по гр. д. № 1703/2016 г. на ВКС, първо г. о.; 2. вторият въпрос е относно наличието на съществено процесуално нарушение при позоваване в мотивите на неприети писмени доказателства, за които въззивният съд е приел, че легитимират общината като собственик на процесния имот, като се твърди противоречие с тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа се и основанието очевидна неправилност, обосновано с обсъждането на писмено доказателство: решение на органа по земеделска реституция от 1999 г. за възстановяване на собствеността в полза на общината, което не е прието като писмено доказателство. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба „ДТМ ТРАНС“ ЕООД, гр. Созопол изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Третото лице помагач – Община Созопол изразява същото становище. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При преценка наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното: Производството по делото е образувано по предявен от З. Д. Р. отрицателен установителен иск срещу „ДТМ ТРАНС“ ЕООД, гр. Созопол, за приемане за установено, че ответникът не е собственик на процесния поземлен имот. В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е наследник на К. С. Р., починал през 1972 г. Въз основа искане на ОС „Земеделие“ Общинският съвет с протокол № 48/2015 г. е дал съгласие процесния имот да бъде предоставен на Общинска служба „Земеделие“. Започнала е процедура по чл. 45ж ППЗСПЗЗ, която не е приключила. Договорът, с който общината се е разпоредила с процесния имот в полза на ответника, не е породил вещно-правно действие. Видно от препис-извлечение от протокол № 48/17.09.2015 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА във вр. с пар. 27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, Общински съвет – Созопол е дал съгласие да бъде предоставен на Общинска служба „Земеделие“ – Созопол имот № *, с площ 6,594 дка, в местността „Ф.“, землището на [населено място], за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на К. С. Р.. С решение № 388Р/14.06.2018 г. Общинска служба по земеделие – гр. Созопол, на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и въз основа цитираното по-горе решение на Общински съвет – Созопол, е възстановила правото на собственост на наследниците на К. С. Р. върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], представляващ нива с площ 6,593 кв. м., находящ се в местността „Ф.“, стар номер * по КВС, при описани граници. Правото на възстановяване на собствеността е било признато в полза на наследниците на К. С. Р. с решение от 24.04.1998 г. на Поземлена комисия – Созопол върху нива от 7 дка в землището на [населено място], местността „Г. С.“. Границите на имота са били идентифицирани в развило се производство по чл. 45д и чл. 45е ППЗСПЗЗ, като съгласно чл. 45е, ал. 3 ППЗСПЗЗ е издадена скица-проект. Същият попада в имот № * на общината, в местността Ф.“. Процесният имот е образуван от имот № * с площ 10,595 по КВС. Имот № * е разделен на имот № * с площ 6,594 дка и имот № * с площ 4,001 дка. Имот № *, както и основният от който е образуван – имот № *, не фигурират в протоколно решение № 4/15.10.2008 г., който съдържа одобрения списък за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ /пълна история на имотите, представена от ОбС „Земеделие“/. В нея е посочено, че имот № * е възстановен на община Созопол с решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване в стари реални граници от 23.02.1999 г. С договор за покупко-продажба на недвижим имот-частна общинска собственост № 8-315/11.06.2018 г. общината е прехвърлила на ответното дружество правото на собственост върху процесния имот. Договорът е сключен въз основа на решение на Общинския съвет от 23.03.2018 г. за провеждане на публичен търг и заповед от 10.05.2018 г. за определяне на купувач при проведен публичен търг. Решаващите изводи на въззивния съд са направени въз основа приетото за установено, че имот № *, от който е образуван процесният, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОС е общинска собственост /възстановен е по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ на кметство [населено място]/. Не е придобит от общината по реда на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Общината е била собственик на имота към момента на сключване на договора за продажба. Изложени са доводи, че са неоснователни оплакванията във въззивната жалба за това, че е била налице висяща административна процедура за реституцията на имота. Независимо от издаденото решение на Общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, до сключването на договора не е било постановено решение за възстановяване на собствеността от органа по земеделска реституция. Решението на Общинския съвет е само елемент от фактическия състав на тази процедура, която не е приключила предвид липсата на издадено решение за възстановяване на собствеността преди сключването на договора за продажба. Не е била приложима и забраната за разпореждане, установена в пар. 14 от ЗИД на Закона за опазване на земеделските земи /18.12.2015 г./, тъй като процесната земеделска земя не е такава по чл. 19 ЗСПЗЗ. Настоящият състав на ВКС, намира че следва да се допусне касационно обжалване по първия материалноправен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на конкретното дело. Формулиран от настоящата инстанция съгласно правомощията й по т. 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, този въпрос е следният: как следва да се разреши конкуренцията между решението на Общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, с което е предоставена земя по реда на параграф 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62 от 2010 г./ и последващото разпореждане от общината с тази земя. По поставения въпрос не е налице съдебна практика по чл. 290 ГПК, което налага касационното обжалване да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Цитираната в изложението практика не разрешава този въпрос, а е относима единствено към приложението на нормата на чл. 19 ЗСПЗЗ. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.